4
В петък Дени Дърбан и Брайън Бейър, известен и като Джо Рукър, бяха заведени със самолет във Филаделфия, после откарани в Трентън. Отведоха Дени в стая за разпит, дадоха му чаша кафе и му казаха да чака. Марк Дрискол и адвокатът Гил Петрочели бяха отведени от специален агент Макгрегър в коридора пред стаята за разпит. Дени седеше сам и имаше отегчен виц.
— Спипахме приятеля ти — осведоми Макгрегър Марк. — Хванахме го във Флорида.
— Е, и? — попита Петрочели.
— Вече ви пипнахме и тримата, които сте проникнали в библиотека „Файърстоун“. Достатъчно ли видя?
— Да — отговори Дрискол.
Отдръпнаха се и влязоха в друга стая за разпит през две врати. Когато се настаниха край малката маса, Макгрегър каза:
— Не знаем още кой е замесен, но е имало и други. Някой извън библиотеката е отвлякъл вниманието, докато тримата сте били вътре. Друг е проникнал в охранителната система на кампуса и в електрическата инсталация. Това прави петима души, а може да е имало и други, само ти можеш да ни кажеш. Затягаме примката около ръкописите и скоро ще отправим нови обвинения. Готови сме да ти предложим страхотна сделка, господин Дрискол. Ако пропееш, излизаш на свобода. Разказваш ни всичко и забравяме за обвиненията срещу теб. Влизаш в Програмата за защита на свидетели и те настаняваме на хубаво местенце с нови документи и добра работа. Каквото поискаш. Ако има процес, ще трябва да се върнеш и да свидетелстваш, но едва ли ще се стигне дотам.
За Марк осем месеца в затвора бяха предостатъчно. Дени беше опасният и сега, след като го бяха неутрализирали, напрежението беше поспаднало. Опасността от отмъщение значително бе намаляла. Трей не беше склонен към насилие и живееше като беглец. Ако Марк издадеше истинското му име, скоро щяха да го заловят. Ахмед беше плашлив компютърен специалист, който се боеше от сянката си. Слабо вероятно беше той да си отмъсти.
— Дайте ми малко време — каза Марк.
— Ще го обсъдим — каза Петрочели.
— Добре, днес е петък. Разполагате с уикенда да вземете решение. Ще се върна в понеделник сутринта. След това предложението няма да е валидно — отсече Макгрегър.
В понеделник Марк прие предложената сделка.
5
Във вторник, 19 юли, Брус Кейбъл излетя от Джаксънвил за Атланта, качи се на самолета на „Еър Франс“ до Париж и после уби два часа преди полета си за Ница. Пристигна там в осем сутринта и взе такси до Отел ла Перуз, изискан бутиков хотел на морския бряг, който двамата с Ноел бяха открили по време на първото си пътуване до Франция преди десет години. Тя го чакаше във фоайето и изглеждаше досущ като французойка с късата си бяла рокля и елегантна сламена шапка с широка периферия. Целунаха се и се прегърнаха, все едно не се бяха виждали от години, и, хванати за ръце, излязоха на терасата край басейна, където си наляха шампанско и отново се целунаха. Когато Брус огладня, се качиха в стаята си на третия етаж и си поръчаха обяд с румсървис. Хапнаха на терасата, като се припичаха на слънце. Под тях плажът се стелеше на километри, а отвъд него Лазурният бряг блещукаше на сутрешното слънце. Брус не беше имал почивен ден от месеци и беше готов за сериозен отдих. След дълга дрямка умората от часовата разлика се стопи и двамата слязоха край басейна.
Както винаги, той попита как е Жан-Люк и Ноел отговори, че е добре. Изпращал му поздрави. Тя го попита за Мърсър и Брус ? разказа историята. Едва ли щяха да я видят отново.
Късно следобед излязоха от хотела и след пет минути пеша навлязоха в Стария град. Кварталът имаше формата на триъгълник, беше главната забележителност на града и бе построен преди векове. Понесоха се с тълпата, разглеждаха оживените открити пазари и витрините на бутиците по улиците, твърде тесни за автомобили, ядоха сладолед и пиха кафе в едно от многобройните заведения. Криволичиха по уличките и неведнъж се губеха, но не за дълго. Морето винаги се показваше зад някой ъгъл. Често вървяха ръка за ръка, близо един до друг и понякога изглеждаха прегърнати.
6
