— Отворете сейфа — нареди Брадшо.
Брус се подчини. Отвори вратата и посочи горните рафтчета.
— Тези са много ценни. Искате ли да ги разгледате?
— Може би по-късно — отговори Брадшо. — Да започнем с четирите чекмеджета.
Знаеше точно какво търси.
Брус отвори първото. Вътре имаше две кедрови кутии, точно както им беше разказала Мърсър. Той извади едната, постави я върху масата и отвори капака.
— Това е оригиналният ръкопис на „По-тъмен от кехлибар“ на Джон Макдоналд. Купих го преди десетина години и имам фактура за доказателство.
Брадшо и Вано се приведоха над ръкописа.
— Може ли да го докоснем? — попита Вано.
И двамата имаха опит и знаеха какво правят.
— Заповядайте.
Текстът беше напечатан, а листовете бяха в добро състояние. Почти не бяха изсветлели. Агентите поровиха малко и скоро изгубиха интерес.
— А другата кутия?
Брус извади втората кутия, постави я до първата и вдигна капака:
— А това е друг ръкопис на Макдоналд, „Самотният сребърен дъжд“, издаден през осемдесет и пета година. Имам фактура и за този.
И този текст беше четлив и напечатан, с бележки в полетата. За да ги улесни, Брус додаде:
— Макдоналд живял на яхта, почти без електричество. Използвал стара пишеща машина „Ъндъруд“ и бил много прецизен в работата си. Ръкописите му са невероятно чисти.
Двамата не даваха пет пари, но въпреки това разлистиха няколко страници.
За да се позабавлява, Брус каза:
— Не съм сигурен, но ми се струва, че Фицджералд е пишел романите си на ръка, прав ли съм?
Не получи отговор.
Брадшо отново се извърна към сейфа и нареди:
— Отворете второто чекмедже.
Брус го издърпа, а двамата агенти се приближиха и се опитаха да надникнат. Чекмеджето беше празно. Третото и четвъртото също. Брадшо се втрещи и стрелна вбесено с поглед Вано, който невярващо се пулеше срещу празните чекмеджета.
Замаян, Брадшо нареди:
— Изпразнете съдържанието на сейфа.
— Няма проблем — отговори Брус, — но поне за мен е ясно, че някой ви е подал невярна информация. Не търгувам с крадени предмети и не съм припарвал до ръкописите на Фицджералд.
— Изпразнете сейфа — повтори Брадшо, без да му обръща внимание.
Брус прибра двата ръкописа на Макдоналд в горното чекмедже, после се пресегна към най-горния рафт и свали „черупката“ със „Спасителят в ръжта“.
— Искате ли да я видите?
— Да — отговори Брадшо.
Брус внимателно отвори предпазната кутия и извади книгата. Вдигна я, за да я видят и заснемат, после я прибра.
— Сигурно искате да видите всички книги.
— Точно така.
— Губите си времето. Това са издадени романи, не ръкописи.
— Знаем.
— Такива кутии се произвеждат обикновено за всяка книга и са твърде малки, за да поберат ръкопис.
Това беше очевидно, но времето беше без значение — трябваше да направят пълен обиск.
— Следващата — нареди Брадшо и кимна към рафтовете.
Брус методично заизважда книгите една по една. Отваряше кутиите, показваше съдържанието им и отново го прибираше. Докато бодро разказваше за бизнеса си, Брадшо и Вано клатеха глава, споглеждаха се ядосано, въртяха очи и изглеждаха толкова шашнати, колкото може да изглеждат двама измамени агенти.
Когато всички четирийсет и осем книги бяха натрупани върху масата, сейфът се изпразни. Само двата ръкописа на Макдоналд бяха в най-горното
