— Извинете за краткото предизвестие, но пристигна нещо, чиято автентичност трябва да потвърдим. Вчера в Париж господин Кендрик е получил един-единствен лист, за който се твърди, че е първа страница на трета глава от оригиналния ръкопис на „Великият Гетсби“ на Фицджералд Погледнете го.
Плъзна към него една папка и я отвори. Браун ахна, взря се в листа, леко докосна горното дясно ъгълче и зарови лице в шепи.
10
Два часа по-късно ректор Карлайл свика втора среща около същата маса. Доктор Браун напусна и на неговото място се настани Илейн Шелби. До нея седеше нейният клиент Джак Ланс, изпълнителен директор на застрахователната компания, застрашена да изгуби двайсет и пет милиона долара. Тя още се възстановяваше от провала на своя иначе блестящ план да пипне Брус Кейбъл, но бързо се бе окопитила при новината, че има вероятност ръкописите все още да са в играта. Знаеше, че Кейбъл не е на остров Камино, но не знаеше, че е във Франция. ФБР бяха осведомени, че е отлетял за Ница, но не го бяха проследили. Не бяха споделили с Илейн тази информация.
Томас Кендрик и Ричард Фарли се настаниха срещу Илейн и Ланс. Ректорът им подаде папката и каза:
— Това е получено вчера в Париж. Част от ръкописа на „Гетсби“, удостоверихме автентичността му.
Илейн отвори папката и погледна. Ланс направи същото, но и двамата не реагираха. Кендрик разказа за срещата си с Гастон Шапел и ги запозна с подробностите около сделката.
Когато приключи, Карлайл каза:
— Очевидно нашият приоритет ще бъде връщането на ръкописите. Хубаво би било да заловим крадците, но в момента това наистина няма значение.
— Значи няма да въвличаме ФБР? — попита Илейн.
— Законът не ни задължава — отговори Фарли. — Няма нищо нередно в една частна сделка, но бихме искали да чуем вашето мнение. Познавате ги много по-добре от нас.
Илейн бутна леко папката встрани и обмисли отговора си. Заговори бавно, като претегляше всяка дума:
— Говорих с Ламар Брадшо преди два дни. Тримата мъже, откраднали ръкописа, са задържани и единият е сключил сделка. Двама от съучастниците не са открити, но ФБР знае имената им и ги издирва. Що се отнася до ФБР, престъплението е разкрито. Няма да останат доволни от такава сделка, но ще разберат. Честно казано, ще си отдъхнат, ако ръкописите бъдат върнати.
— Правили ли сте такова нещо и преди? — попита Карлайл.
— О, да, няколко пъти. Откупът се плаща тайно. Стоката се връща. Всички са доволни, най-вече собственикът. И крадецът, допускам.
— Не знам — каза Карлайл. — Поддържаме чудесни отношения с ФБР. Още от самото начало. Просто не ми се струва редно да ги изключваме на този етап.
— Но те нямат правомощия във Франция — възрази Илейн. — Ще бъдат принудени да привлекат тамошните власти и ще изгубим контрол. Много хора ще се окажат намесени и всичко ще се усложни. Една дребна грешка, нещо, което никой не е успял да предвиди, и ръкописите ще изчезнат.
— Да допуснем, че си ги върнем — попита Фарли, — как ще реагира ФБР, когато всичко приключи?
Илейн се усмихна и отговори:
— Познавам доста добре Ламар Брадшо. Ако ръкописите са на сигурно място в библиотеката ви и крадците са в затвора, той ще е доволен. Ще продължи разследването още няколко месеца с надеждата престъпникът да допусне грешка, но много скоро двамата ще излезем да пийнем нещо във Вашингтон и хубаво ще се посмеем.
Карлайл изгледа Кендрик и Фарли и накрая заяви:
— Добре. Ще действаме без тях. Сега деликатният въпрос за парите. Господин Ланс?
Изпълнителният директор се изкашля.
— По договор сме длъжни да изплатим двайсет и пет милиона, но това е при пълна щета. Случаят се оформя като нещо доста по-различно.
— Така е — съгласи се Карлайл с усмивка. — Ако крадецът държи всичките пет ръкописа, сметката е лесна. Каква част от исканите двайсет милиона сте склонни да осигурите?
— Половината — отговори Ланс без никакво колебание. — Не повече.
Карлайл се беше надявал на по-малко от половината и като учен не се чувстваше в свои води да преговаря с опитен директор на застрахователна компания. Погледна Фарли и му нареди:
— Осигури другата половина.
