От другата страна на Рю Сан Сюлпис и на по-малко от дванайсет метра от входа на книжарницата на Гастон Шапел се намираше Отел Пруст, старинна четириетажна постройка с типичните тесни стаи и древен асансьор, който побираше само един възрастен с багажа му. Брус използва фалшив канадски паспорт и плати в брой стая на третия етаж. На прозореца постави камера, насочена към входа на магазина на Гастон. Следеше видеото на живо на айфона си в хотел „Дьолакроа“, зад ъгъла на Рю дьо Сен. В своята стая в хотел „Бонапарт“ Ноел също го гледаше. Върху леглото ? бяха петте ръкописа, всеки в различна чанта.
В единайсет сутринта тя излезе с пазарска чанта и слезе във фоайето, където помоли на рецепцията да не пускат камериерките в стаята, защото съпругът ? спи. Излезе от хотела, прекоси улицата и спря пред витрината на бутик за дрехи. Брус мина покрай нея и взе пазарската чанта, без да спира. Тя се върна в хотелската стая, за да пази ръкописите и да гледа случващото се в магазина на Гастон.
Брус крачеше покрай фонтана пред църквата „Сан Сюлпис“. Опитваше се да се смеси с другите туристи и да убие малко време, докато се приготвяше за онова, което предстоеше. Следващите няколко часа щяха коренно да преобразят живота му. Ако попаднеше в капан, щяха да го върнат у дома с белезници и да го тикнат в затвора за години. Но ако успееше да се справи, щеше да стане богат човек и само Ноел щеше да го знае. Той измина пеша няколко преки, после се върна обратно, като непрекъснато се оглеждаше. Най-накрая моментът за доставката бе дошъл.
Брус влезе в книжарницата и завари Гастон да разглежда някакъв стар атлас и да се преструва на зает, но всъщност наблюдаваше улицата. Нямаше клиенти. Продавачката му беше получила почивен ден. Двамата отидоха в претъпканата му канцелария отзад и Брус извади кедровата кутия. Отвори я, после отвори архивната кутия вътре и каза:
— Това е първият. „Отсам рая“.
Гастон колебливо докосна горния лист и произнесе на английски:
— Изглежда ми наред.
Брус остави ръкописа. Отвори и затвори входната врата, огледа се в двете посоки и се отдалечи възможно най-безгрижно.
Ноел гледаше случващото се от стаята си в хотел „Пруст“ и не забеляза нищо необикновено.
От мобилен телефон с предплатена карта Гастон звънна в банка „Креди Суис“ в Женева и уведоми съответния служител, че първата доставка е направена. Съгласно инструкциите на Брус парите за откупа се намираха в банка в Цюрих и чакаха. Първата вноска беше изпратена в А Ге Ел Банк, също в Цюрих, а след получаването ? беше препратена в друга шифрована сметка в банка в Люксембург.
На лаптопа в хотелската си стая Брус получи имейл, потвърждаващ двата превода.
Черен мерцедес спря пред книжарницата на Гастон и отвътре излезе Томас Кендрик. Остана вътре по-малко от минута и си тръгна с ръкописа. Отиде право в офиса си, където д-р Джефри Браун го чакаше заедно с друг библиотекар от Принстън. Двамата отвориха кутиите и се полюбуваха на трофея.
Искаше се търпение, но чакането беше мъчително. Брус се преоблече и излезе на дълга разходка. В едно кафене на тротоара на Рю де-з-Екол в Латинския квартал успя да изяде една салата.
През две маси от него Ноел седеше на чаша кафе. Двамата не си обърнаха внимание, но той си тръгна с раничката, която тя беше оставила на стола до себе си. Две минути след един часа Кейбъл отново влезе в книжарницата на Гастон и с изненада го завари да си бъбри с клиент. Брус се вмъкна отзад и остави раничката върху бюрото. Когато Гастон успя да се откопчи и дойде при него, той отвори втората кедрова кутия и видя нечетливия почерк на Фицджералд.
— „Красиви и прокълнати“ — каза Брус. — Издаден е през хиляда деветстотин двайсет и втора година и вероятно е най-слабото му произведения.
— Изглежда наред — удостовери Гастон.
— Обади се — нареди Брус и си тръгна.
Петнайсет минути по-късно паричните преводи бяха потвърдени. Скоро след това черният мерцедес спря на същото място и Томас Кендрик взе от Гастон ръкопис номер две.
„Гетсби“ беше следващият по реда на издаване, но Брус го пазеше за накрая. Състоянието му растеше равномерно, но той все още се тревожеше за последната доставка. Завари Ноел, седнала на сянка под един бряст в Люксембургската градина. До нея имаше кафяв хартиен плик с името на някаква пекарна. За повече убедителност отгоре стърчеше крайчето на багета. Брус го отчупи и го задъвка, докато крачеше към книжарницата на Гастон. В два и половина влезе, подаде на приятеля си плика и остатъка от багетата заедно с „Нежна е нощта“ и излезе.
За да се поусложнят нещата, третият паричен превод отиде в Дойче Банк в Цюрих, после до шифрована сметка в лондонска банка. Когато и двата превода бяха потвърдени, състоянието на Брус от седемцифрено стана осемцифрено.
Кендрик се появи отново за третия ръкопис. В кабинета си д-р Джефри Браун беше зашеметен от вълнение. Колекцията растеше.
Четвъртият ръкопис, този на „Последният магнат“, беше скрит в спортен сак на „Найк“, с който Ноел влезе в полска книжарница на булевард „Сен Жермен“. Докато тя разглеждаше, Брус отнесе сака и вървя четири минути пеша до книжарницата на Шапел.
Швейцарските банки щяха да затворят в пет. Няколко минути преди четири Гастон се обади на Томас Кендрик и му предаде тревожна новина —
