Тя пое дълбоко дъх и се озърна. Приятелят ? в ъгъла проверяваше телефона си.
— За пари. Бях без пукната пара, задлъжняла, уязвима. По много причини. Винаги ще съжалявам за това, Брус. Извинявай.
Той се усмихна и каза:
— Затова съм тук. Това исках.
— Извинение?
— Да. И го приемам. Без лоши чувства.
— Много великодушно.
— Мога да си го позволя — отговори той и двамата се засмяха.
— А ти защо го направи, Брус? Сега си струва, но навремето беше невероятно рисковано.
— Не беше планирано, повярвай ми. Купувах и продавах редки книги на черния пазар. Това време вече приключи, но тогава просто си гледах работата, когато ми се обадиха. Една стъпка, после втора и нещата набраха скорост. Съзрях възможност, реших да се възползвам от нея и много бързо се сдобих със стоката. Само че бях в неведение и нямах представа колко близо са лошите, докато не се появи ти. Когато осъзнах, че имам шпионин у дома, реших да действам. Случи се благодарение на теб, Мърсър.
— Да не се опитваш да ми благодариш?
— Да. Поднасям ти най-искрената си признателност.
— Няма за какво. Както знаем и двамата, не ставам за шпионка.
Разговорът беше приятен и за двамата, отпиха още по една глътка кафе.
— Брус, прочетох, че ръкописите са обратно в Принстън, и хубавичко се посмях — каза тя. — Почувствах се глупаво, задето съм изиграна така, но си помислих също: „Браво, Брус!“.
— Беше си голямо приключение, но вече приключих с тия неща.
— Съмнявам се.
— Кълна се. Мърсър, искам да се върнеш на острова. Това място означава много за теб. Вилата, брегът, приятелите, книжарницата, аз и Ноел. Вратата винаги е отворена.
— Щом казваш. Как е Анди? Непрекъснато се сещам за него.
— Трезвен и много държи да остане такъв. Ходи на сбирките на „Анонимните алкохолици“ и пише като луд.
— Чудесна новина.
— С Майра си говорихме за теб миналата седмица. Имаше въпроси около внезапното ти заминаване, но никой няма представа. Мястото ти е там и искам да се чувстваш свободна да дойдеш да ни посетиш. Допиши романа си и ще организираме страхотно парти.
— Много мило, Брус, но по отношение на теб винаги съм подозрителна. Може и да се върна, но никакви лудории.
Той стисна ръката ?, изправи се и каза:
— Ще видим. — Целуна я по главата и се сбогува: — Довиждане засега.
Тя го проследи с поглед как се промушва между масите и излиза от кафенето.
Бележка на автора
Поднасям извиненията си на Принстънския университет. Ако информацията на уебстраницата им е вярна, а нямам основание да се съмнявам в това, оригиналните ръкописи, излезли изпод ръката на Ф. Скот Фицджералд, действително се съхраняват в библиотека „Файърстоун“. Не ми е известно от първа ръка. Никога не съм ходил в библиотеката и със сигурност не я посетих, докато пишех романа. Ръкописите може да са в сутерена, в някоя мансарда или в тайно подземие с въоръжена охрана, за мен е все едно. Не съм се стремил към точност в това отношение, защото не искам да подтикна някоя заблудена душа към престъпни помисли.
Още с първия си роман научих, че да пишеш книги е много по-лесно, отколкото да ги продаваш. Тъй като изобщо не познавам търговската страна на бизнеса, разчитах на стария си приятел Ричард Хауърт, собственик на „Скуеър Букс“ в Оксфорд, Мисисипи. Той прегледа ръкописа и внесе безброй подобрения. Благодаря, Рич.
Светът на редките книги е очарователен и познанията ми за него са съвсем дилетантски. При нужда от помощ се обръщах към Чарли Лъвет, Майкъл Суарес и Том и Хайди Конгалтън, собственици на книжарницата за редки книги „Битуин дъ кавърс“. Много съм ви благодарен.
Дейвид Рут ми помогна в Чапъл Хил, а Тод Даути — в Карбъндейл.
