— Добре съм, благодаря, че попита. Как си?
— Страхотно. Как ме намери?
— Ти не се криеш. Морт Гаспър обядвал с агентката ти, която му разказала тъжната история за Уоли Старк, който починал един ден след Коледа. Имали нужда от заместник за зимния семестър и ето те тук. Харесва ли ти?
— Става. Студено е и духа много.
Мърсър отпи от кафето си. Никой от двамата не отмести поглед.
— Как върви романът? — попита той с усмивка.
— Добре. Готов е до половината, пиша всеки ден.
— За Зелда и за Ърнест?
Тя се усмихна, видимо развеселена.
— Не, това беше глупава идея.
— Много глупава, но на теб отначало май ти допадна, доколкото помня. Е, какъв е сюжетът?
Мърсър пое дълбоко въздух и огледа помещението. Усмихна се на Брус и отговори:
— За Теса, за живота ? на брега, за внучката ?, за връзката ? с по-млад мъж, много дискретна и цивилизована.
— Портър?
— Някой, който много прилича на него.
— Харесва ми. Видяха ли го в Ню Йорк?
— Агентката ми прочете първата половина и е много въодушевена. Според мен ще се получи. Наистина не мога да повярвам, Брус, но се радвам да те видя. Е, след като се отърсих от първоначалния шок.
— И аз много се радвам да те видя отново, Мърсър. Не бях сигурен, че ще се случи отново.
— Защо се случва сега?
— Недовършени дела.
Тя отпи глътка и изтри устните си със салфетка.
— Кажи ми, Брус, кога за пръв път ме заподозря?
Той погледна напитката ? — някакъв вариант на лате с твърде много пяна и с нещо като изцъркан отгоре карамел.
— Може ли? — пресегна се той към чашата. Тя не възрази и той отпи. — От мига, в който пристигна. По това време бях нащрек и наблюдавах всеки новопоявил се, и с пълно основание. Прикритието ти беше идеално, безупречна легенда. Реших, че може и да е истина. Освен това допуснах обаче, че може и да е блестящ план, скалъпен от някого. Чия беше идеята, Мърсър?
— Предпочитам да не казвам.
— Добре. Колкото повече се сближавахме, толкова по-подозрителен ставах. А по онова време инстинктът ми подсказваше, че лошите затягат обръча. Твърде много непознати лица в книжарницата, твърде много фалшиви туристи, които се мотаеха наоколо. Ти потвърди страховете ми, затова се задействах.
— И успя, нали?
— Да. Провървя ми.
— Поздравления.
— Ти си страхотна любовница, Мърсър, но не ставаш за шпионка.
— Приемам и двете за комплимент. — Тя отново отпи от кафето си и му подаде чашата. Когато той ? я върна, тя попита: — Е, какво е останало недовършено?
— Да те попитам защо го направи. Опита се да ме тикнеш зад решетките за дълго време.
— Не е ли това риск, който всички мошеници поемат, когато решат да търгуват с крадена стока?
— Мошеник ли ме наричаш?
— Разбира се.
— Е, а ти според мен си подла малка кучка.
Тя се засмя и каза:
— Добре, квит сме. Още обидни имена?
Той също се засмя и отговори:
— Засега не.
— О, мога да те нарека много неща, Брус, но хубавите са повече от лошите.
— За което трябва да ти благодаря, струва ми се. Е, да се върнем на въпроса. Защо го направи?
