краката и му намери сандък.
— Добре. Днес ли? — попита Джейк.
— Да, поръчката е бърза. Заемай се.
— Добре, господине.
18
В 11:06 чартърен самолет отлетя от летище „Дълес Интернешънъл“. На борда му бяха Илейн Шелби, двама от нейните сътрудници и Ламар Брадшо с четирима специални агенти. Докато пътуваха, Брадшо отново разговаря с прокурора във Флорида, а Илейн — с Мърсър, която се беше затворила в местната библиотека и се опитваше да пише. Твърдеше, че просто не може да се настрои творчески в пансиона. Илейн смяташе, че е най-добре Мърсър да не припарва до книжарницата ден-два, и тя я увери, че не възнамерява да го прави. Беше се наситила на Брус и имаше нужда от почивка.
В 11:20 товарен микробус без никакви надписи спря на главната улица на Санта Роса срещу книжарницата. Вътре имаше трима агенти от офиса на ФБР в Джаксънвил. Насочиха видеокамера към входа на „Бей Букс“ и започнаха да заснемат всеки, който влиза и излиза. Друг микробус с още двама агенти паркира на Трета улица и започна наблюдение. Работата им беше да заснемат и проследяват всяка пратка от и за книжарницата.
В 11:40 агент с къси панталони и сандали влезе в магазина и няколко минути разглежда. Не видя Кейбъл. В брой си купи аудио версията на „Самотна гълъбица“ и излезе. В буса един от техниците отвори кутията и постави малка видеокамера и батерия.
В 12:15 Кейбъл излезе с непознат човек и се запъти надолу по улицата на обяд. Пет минути по-късно друг агент, жена също по шорти и сандали, влезе в магазина с кутията на „Самотна гълъбица“. Купи си кафе на горния етаж, уби малко време, върна се на приземния етаж и си избра две книги с меки корици. Когато служителят отиде отзад, агентката сръчно върна „Самотна гълъбица“ на рафта с аудиокнигите и взе стоящата до нея, „Последната прожекция“. Накрая плати за двете книги с меки корици и за аудиокнигата и попита служителката за хубаво заведение, където да обядва. В първия бус агентите се взираха в екрана на лаптопа. Вече имаха прекрасна фронтална видимост към всички, които влизаха в магазина. Можеха само да се надяват, че скоро никой няма да поиска да слуша „Самотна гълъбица“.
В 12:31 чартърният самолет се приземи на малкото летище на остров Камино, на десет минути път от Санта Роса. Рик и Греъм посрещнаха Илейн и двамата ? колеги. Два джипа посрещнаха Брадшо и екипа му. Беше понеделник, затова в хотелите имаше свободни стаи, поне за два-три дни. Няколко бяха резервирани в хотел, близо до пристанището, на по-малко от минута пеша от книжарницата. Брадшо зае най-големия апартамент и устрои там командния си център. Сложиха лаптопи върху масата, материалът от видеонаблюдението с камерите течеше непрекъснато. След бърз обяд Мърсър пристигна в апартамента и бързо се запозна с всички. Изуми се от броя на агентите и направо ? прилоша от мисълта, че тя е насъскала всички тези хора по следите на нищо неподозиращия Брус Кейбъл.
Брадшо и специален агент Вано разпитаха Мърсър в присъствието на Илейн. Тя отново разказа историята си, без да пропуска нищо освен интимните подробности от дългия си уикенд, който вече ? се струваше носталгичен епизод от далечното минало. Брадшо ? показа поредица снимки с висока резолюция на ръкописите на Фицджералд, направени преди години в Принстън. Илейн имаше същия комплект и Мърсър вече беше виждала снимките. Да, според нея предишната вечер в сутерена беше видяла оригинала на „Последният магнат“.
Да, възможно беше да е копие. Всичко беше възможно, но едва ли. Защо Брус ще пази фалшив ръкопис?
Когато Брадшо повтори въпроса за трети път с подозрителен тон, Мърсър настръхна и попита:
— Не сме ли от един отбор?
Вано се намеси меко:
— Разбира се, Мърсър, просто искаме да уточним всичко.
— Не греша, ясно ли е?
Разпитът продължи и Мърсър се убеди, че Илейн Шелби е по-умна и много по-уравновесена от Брадшо и Вано. Илейн обаче я беше предала на ФБР и нямаше съмнение, че те ще командват парада до края. По време на почивката Брадшо говори по телефона с прокурор от Джаксънвил. Усети се някакво напрежение. Изглежда, федералният съдия там настояваше за закрито изслушване в присъствие на „свидетеля“ вместо за показания пред камера. Това подразни Брадшо и Вано, но те не постигнаха нищо.
В 14:15 качиха Мърсър в кола, управлявана от Рик. Греъм седеше на предната седалка, а Илейн — до Мърсър отзад. Поеха след джип с агенти на ФБР към Джаксънвил. На моста над река Камино Мърсър разчупи леда, като попита рязко:
— Е, хайде, казвайте. Какво става?
Рик и Греъм гледаха право напред и мълчаха. Илейн се прокашля и отговори:
— Федерални щуротии, така се харчат парите на данъкоплатците. Агент Брадшо е бесен на областния прокурор, който също е федерален служител, а
