всички, изглежда, са бесни на федералния съдия, издаващ заповедите за обиск. Мислеха, че са се договорили ти да останеш на острова и дадеш показания пред камера. Брадшо твърди, че непрекъснато го правят, но по някаква причина федералният съдия настоява да те изслуша лично. Затова отиваме в съда.
— В съда ли? Не сме говорили за явяване пред съда.
— В сградата на федералния съд. Сигурно ще се срещнем със съдията на четири очи, в кабинета му или нещо подобно. Не се тревожи.
— Лесно ти е да го кажеш. Искам да попитам нещо. Ако арестуват Кейбъл, ще има ли процес, въпреки че вече са го пипнали с откраднатия ръкопис?
Илейн погледна напред и каза:
— Греъм, ти си адвокатът.
Греъм изсумтя, все едно тя се бе пошегувала.
— Завършил съм право, но никога не съм практикувал. Обвиняемият не може да бъде принуден да пледира виновен. Затова всеки, обвинен в престъпление, може да настоява за съдебен процес. В този случай обаче няма да стане.
— Защо не?
— Ако ръкописът е у Кейбъл, ще го натиснат здравата да пропее. Намирането на всички пет ръкописа е много по-важно от наказанието на крадците и мошениците. Ще предложат на Кейбъл какви ли не примамливи сделки, за да си развърже езика и да ги заведе при другите. Нямаме представа колко знае той, но се обзалагам, че ще запее като славейче, за да си спаси кожата.
— Но ако все пак отиде на съд, няма начин да бъда призована като свидетел, нали?
Тримата мълчаха, а Мърсър чакаше. След дълга неловка пауза тя продължи:
— Виж, Илейн, изобщо не си споменавала, че може да се стигне до съд, и със сигурност не ми каза, че може да се наложи да свидетелствам срещу Кейбъл. Няма да го направя.
Илейн се опита да я успокои.
— Няма да се наложи да свидетелстваш, Мърсър, повярвай ми. Свърши страхотна работа и ние много се гордеем с теб.
— Не се дръж така покровителствено, Илейн — сряза я Мърсър по-остро, отколкото възнамеряваше.
Известно време никой не продума, но напрежението не се разсея. Пътуваха на юг по междущатско шосе 95 и скоро навлязоха в Джаксънвил.
Съдът беше модерна сграда на много нива и с много стъкло. Махнаха им да минат през страничен вход и паркираха на запазено за тях място. Агентите на ФБР буквално обградиха Мърсър, като че ли имаше нужда от закрила. Антуражът ? напълни асансьора. След броени минути бяха насочени към заседателна зала, където започна чакането. Брадшо и Вано извадиха мобилните си телефони и подеха приглушени разговори. Мърсър седеше сама на голямата маса и нямаше с кого да си говори.
След двайсетина минути сериозен млад мъж с тъмен костюм — по дяволите, те всички бяха с тъмни костюми — влезе целеустремено и се представи като Джейнуей, областен прокурор. Обясни на присъстващите, че съдия Филби е ангажиран с дело на живот и смърт, което сигурно ще отнеме известно време. Джейнуей каза, че би искал да изслуша показанията на Мърсър, ако няма нищо против.
Мърсър сви рамене. Всъщност имаше ли избор?
Джейнуей излезе и се върна с още двама мъже с тъмни костюми, които се представиха. Мърсър се ръкува с тях. Истинско удоволствие.
Извадиха бележници и седнаха срещу нея на масата. Джейнуей започна да задава въпроси и веднага стана ясно, че знае съвсем малко за случая. Бавно и мъчително Мърсър попълни празнините.
19
В 16:50 Брадшо и Вано последваха Джейнуей до кабинета на съдия Артър Филби, който ги посрещна така, все едно нахлуваха незаконно в собствеността му. Имаше труден ден и беше раздразнителен. Мърсър седна в края на друга дълга маса до съдебна стенографка, която я помоли да вдигне дясната си ръка и да се закълне, че ще говори истината. Видеокамера на статив беше насочена към свидетелката. Съдия Филби, без черната тога, седна в другия край на масата като крал на трона си.
В продължение на един час Джейнуей и Брадшо задаваха въпроси на Мърсър и тя разказа историята си най-малко за трети път този ден. Брадшо извади уголемени снимки от сутерена, трезора и сейфа вътре. Филби многократно я прекъсваше със свои въпроси и Мърсър повтори голяма част от показанията си повече от два пъти. Но запази спокойствие. Нерядко я развеселяваше мисълта, че Брус Кейбъл е много по-симпатичен от тези типове. А те уж бяха добрите.
Когато Мърсър приключи, прибраха всичко и ? благодариха за времето и усилията, а тя едва не извика: пак заповядайте, плащат ми да съм тук.
