Резерват

лагера, помощник.

— Давай — подкани го Морена. Но конете им, въпреки под-викванията, не тръгнаха по-бързо.

Близо до кораба Килпепър се бе излегнал в тревата и наблюдаваше работата на Арамик. Лингвистът беше търпелив човек. Сестрите му винаги бяха признавали търпението му. Колегите го уважаваха заради него, а студентите му се възхищаваха. Сега дългогодишният му опит бе поставен на изпитание.

— Ще опитаме отново — каза Арамик с най-търпеливия си тон. Той прелисти страниците на справочника ЛИНГВИСТИЧНО ПОМАГАЛО ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ С ВТОРА СТЕПЕН НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, книга, написана от самия него, и откри диаграмата, която търсеше. Той отвори страницата и показа картинката.

Животинчето до него изглеждаше като невероятна кръстоска между лалугер и гигантска панда. То насочи едното си око към диаграмата, докато с другото наблюдаваше наоколо.

— Планета — произнесе Арамик, като показваше картинката. — Планета.

— Извини ме, капитане — намеси се Саймънс. — Искам да монтирам тази рентгенова играчка тук.

— Добре — отвърна Килпепър и се отмести, за да освободи място за машината на биолога.

— Планета — каза отново Арамик.

— Елам весел болам крам — произнесе любезно лалугеро-пандата.

По дяволите, значи те имаха език. Звуците, които произнасяха, бяха определено членоразделни. Задачата бе само да се намери начин да се разберат. Дали са достигнали до простите абстракции? Арамик остави книгата си и посочи към лалугеропандата.

— Животно — каза той и зачака.

— Накарай го да застане мирно — помоли Саймънс, докато фокусираше рентгена. — Добре. Още мъничко.

— Животно — повтори с надежда Арамик.

— Ифъл бифъл бокс — каза животното. — Хофъл тофъл локс, рамадан, смадуран, ифъл бифъл бокс.

Търпение, напомни си Арамик. Положително отношение. Бъди весел. Не се отчайвай.

Той взе друг от справочниците си. Този бе озаглавен „ЛИНГВИСТИЧНО ПОМАГАЛО ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ С ПЪРВА СТЕПЕН НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ“.

Той откри онова, което търсеше, и остави книгата. Вдигна усмихнат един от пръстите си.

— Едно — каза той.

Животното се наведе и подуши пръста му. Мрачно усмихнат, Арамик вдигна втори пръст.

— Две — каза и вдигна трети. — Три.

— Хугелекс — изведнъж произнесе животинчето.

Дифтонг ли? Това ли е думата им за „едно“?

— Едно — каза той отново и размаха пръста си.

— Вересеревеф — отвърна животното и примигна. Можеше ли това да бъде друга дума за „едно“?

— Едно — каза той пак.

Животното внезапно запя.

— Севеф хевеф улуд крам, арагон, билиган, хомус драм…

То млъкна и погледна лингвистичния справочник, като се завъртя из въздуха и около лингвиста, който със забележително търпение се въздържа да не го стисне за гърлото.

След като Морена и Флин се върнаха, Килпепър започна да умува над доклада им. Накара да проявят снимките и започна внимателно да ги разглежда.

Стълбът беше кръгъл и гладък, и явно обработен. Раса, която можеше да издигне подобно нещо, би могла да им създаде неприятности. Големи неприятности.

Но кой бе поставил този стълб? Със сигурност не и тези щастливи, глупави животинчета, които се въртяха около кораба.

— Казвате, че върхът му се губи в облаците ли? — попита Килпепър.

— Да, сър — отвърна Морена. — Това проклето нещо трябва да е високо повече от километър.

— Върнете се — нареди Килпепър. — Вземете радар. Вземете оборудване за изследване с инфрачервени лъчи. Донесете ми снимка на върха на този стълб. Искам да знам колко е висок и какво има на върха му. Бързо.

Флин и Морена напуснаха мостика.

Килпепър разгледа още мокрите снимки внимателно и ги остави. Започна да се разхожда из корабната лаборатория, а сърцето му бе обхванато от неопределена тревога. Планетата бе някак безсмислена и това го тревожеше. Като се бе справял с големи трудности, Килпепър бе установил, че всичко във вселената си има някакъв шаблон. Ако не успееш да го откриеш навреме, става лошо.

Бактериологът Морисън беше дребен, тъжен мъж. И сега приличаше на продължение на микроскопа, над който се бе надвесил.

— Откри ли нещо? — попита Килпепър.

— Открих липсата на нещо — отвърна Морисън, който вдигна очи и примигна. — Открих липсата на нещо основно.

— И какво е то? — настоя Килпепър.

— Изследвах цветята — заговори Морисън. — Изследвах почвата и водата. Още не съм напълно сигурен, но не се учудвай на това, което ще ти кажа.

— Няма. Какво е?

— На тази планета няма и следа от бактерии!

— А? — зяпна Килпепър, който така се изненада, че не можа да каже нищо друго. Всъщност съобщението нямаше да му се стори чак толкова шокиращо, ако бактериологът не беше го съобщил с такъв тон, като да бе установил, че подпочвеният слой на планетата се състои от стопроцентово чисто сирене.

— Точно така е. Водата на водопада е по-чиста от дестилиран алкохол. Почвата на тази планета е по- чиста от изварен скалпел. Единствените бактерии са тези, които сме донесли ние. И те загиват.

— Как?

— Въздухът на тази планета съдържа около три дезинфекционни съставки, които съм открил досега, и може би още дузина, които не съм установил още. Същото е с почвата и водата. Това място е стерилно!

— Ами хубаво — каза Килпепър. Той още не можеше да осъзнае напълно казаното. Пък и продължаваше да се тревожи от стоманения стълб. — И какво означава това?

— Радвам се, че ме попита — каза Морисън. — Да, наистина се радвам, че ме попита. Това означава, че това място просто не съществува.

— Е, хайде пък сега.

— Наистина. Не може да има живот без микроорганизми. Тук липсва цял етап от жизнения цикъл.

— За съжаление обаче това място съществува — меко му възрази Килпепър. — Нямаш ли някаква друга теория?

— Да, обаче първо искам да завърша тези изследвания. Но ще ти кажа нещо, от което може би сам ще си направиш изводи.

— Давай.

— На тази планета не успях да открия и един отчупен камък. Естествено, това не е от моята област, но ние всички тук сме нещо като специалисти по всичко. Пък и освен това аз се интересувам от геология. Никъде наоколо няма нито отчупено парче скала, нито камък. Най-малкото каменно образувание тежи поне седем тона.

— И какво означава това?

— А! Видя ли, че и ти започваш да си задаваш въпроси — усмихна се Мо. — Извинявай. Искам да приключа с тези изследвания преди вечеря.

Тъкмо преди залез бяха приключени рентгеновите снимки на животните. Килпепър получи нова