Майкъланджело Олбъни със съпругата си Тереза и Нора Олбрайт. Олбъни беше облечен с леко спортно сако от сурова коприна в тъмнокафяв цвят. На главата си имаше сламена шапка с карирана панделка в бяло и черно, носена по традиция от Търсачите. Нора беше в бяла памучна рокля и с малка червена шапка на главата си. Под шапката беше натикан черен воал. Щеше да го спусне, ако Харолд загуби.
На Нора й беше трудно да съчетае представата си за онзи Харолд, когото познаваше в Кийн Вали, щата Ню Йорк, с този тук от Ловния свят днес — момче от родния й град, което се кани да вземе участие в най- престижното събитие на Ловния свят. И все пак това е същият стар Харолд, непохватен и самоуверен и много късметлия.
— Притесняваш ли се? — попита я Тереза.
Нора кимна.
— Толкова много искам да победи. Но се страхувам за него. Майк, мислиш ли, че има шанс да успее?
— Доста добър при това — отговори Олбъни. — Идеята ти да се обадиш на Гордън Филакис и да му разкажеш за предателството на Лувейн с Картата беше превъзходна. Благодарение на нея получихме Голямото разплащане, събитието, най-важната битка за годината. Сега, когато Харолд има психологическата нагласа, нищо няма да може да го спре. Опитай се да се отпуснеш и да се насладиш на игрите.
— Ще се опитам — каза Нора. Тя докосна очите си с миниатюрна кърпичка. — Но не знам дали ще мога.
— Клоуните самоубийци пристигат — съобщи Олбъни. — Нали харесваш Клоуните самоубийци?
Лицето на Нора се разведри.
— Да, те винаги са забавни.
— Отпусни се и си достави удоволствие. Сега трябва да отида долу и да подготвя Харолд за състезанието. Не се притеснявай за него, скъпа. Той има късмет, а това винаги струва много повече от умението.
49
Долу на арената Клоуните самоубийци току-що се бяха появили сред силни ръкопляскания. Винаги имаше много кандидати от цял свят за заветното годишно място на Клоун самоубиец. Този вид хора имаха чувството, че ако смъртта им прави някого щастлив, значи не е била напразна.
— Днес — обяви Филакис — имаме щастието с нас да бъде господин Томи Едуардс, директор и продуцент на Ловното училище за Клоуни самоубийци. Той и аз ще коментираме шутовщините на клоуните. Здравей, Томи.
— Здравей, Гордън. Виждам, че всеки момент ще започнат.
— Точно така, Томи. Сценичните работници са на арената и издигат двуетажна конструкция. Тя е точно копие на едновремешна банка. Като че ли номерът ще е добър. Как се нарича, Томи?
— Заглавието му е „Банковият обир“. Създаден е по една стара пародия на кийстоунските ченгета.
— Така — каза Филакис, — в банката е пълно с клиенти и касиери, всичките в костюми на клоуни. Както изглежда, това е един обикновен оживен ден в банката на малко градче в Америка отпреди стотина години. В този момент кийстоунските банкови крадци пристигат в две лъскави открити спортни коли. Те са облечени в смешни костюми, а на лицата им са изрисувани комични физиономии. Крадците влизат в банката, като размахват оръжието си. Ограбват банката. Един касиер се съпротивлява. Крадец го застрелва. Касиерът предава богу дух, докато изпраща целувки на тълпата. Доста остроумно, Томи.
— Благодаря, Гордън. А сега крадците прибират плячката, традиционно опакована в малки платнени торби със знака на долара по тях, изтичват вън от банката и се натоварват на колите. От една от вратите на арената изскача друга старомодна открита кола. Това е полицейска кола, пълна с кийстоунските ченгета на Ловния свят. Банковите крадци потеглят сред град от куршуми. Няколко невинни зяпачи падат убити. Те също са Клоуни самоубийци, разбира се.
— Колите се преследват по арената — продължи Филакис. — Те заобикалят препятствията, поставени от сценичните работници, разменят си изстрели и хвърлят ръчни гранати една срещу друга. Има убити и в двете коли. Накрая крадците се озовават отново в банката. Те влизат тичешком вътре и се барикадират на горните етажи. Пристигат още Клоуни самоубийци в ролята на полицаи. Обсаждат ги. Полицаите донасят тежки картечници и минохвъргачки. Те правят на решето Клоуните самоубийци, които се носят навсякъде из въздуха в комични пози. Публиката наистина е във възторг. Ще прегледаме записа по-късно, но още сега мога да ви кажа, че по-добра касапница не сме виждали и в по-предишни години. Ти на какво мнение си, Томи?
— Съгласен съм с теб, Гордън. Знаеш ли, удивително е колко куршума може да поеме едно тяло и все пак да продължи да се движи, да натиска спусъка и да изпраща куршуми в друго тяло. Някак си те кара да оцениш човешката твърдост, нали?
— Бих казал, да, Томи.
— Искам отново да напомня на публиката, че това е най-висшата участ, която всеки наистина сериозен самоубиец може да се надява да постигне: смърт пред очите на камерите в „Ловното шоу“ в деня преди Сатурналията.
— Вече останаха само осем клоуни, Томи. Мислиш ли, че може би куражът почва да им изневерява? Те са в това положение от доста време, като се имат предвид условията при истинските битки.
— О, тези момчета няма да се откажат, Гордън. Не и след като са били обучавани в „Училището за Клоуни самоубийци“ на Есмералда.
— Томи, защо не разкажеш нещо на хората за нашето известно училище, докато клоуните са спрели за няколко секунди да презаредят?
— Добре, Гордън, както знаеш, понятията за етика силно се промениха след узаконяването на самоубийството в повечето цивилизовани страни в света. Много държави престанаха да наказват евентуалните самоубийци, които не са успели или чиито нерви не са издържали. Но ние в Ловния свят смятаме, че си струва да има закон само ако той се изпълнява. Щом веднъж е приет в „Училището за Клоуни“, човек подписва клетва, че ще се самоубие в момента и по начина, който му посочат директорът, продуцентът или техните помощници. Виждаш ли, в театрално отношение едно несъстояло се самоубийство се превръща в провал.
— Може би ще разкажеш на хората как налагате изпълнението на договорите? Искам да кажа, представи си, че Клоун самоубиец откаже да се самоубие или да се остави да го убият така, както е наредил продуцентът. Как постъпвате? Екзекутирате ли го?
— Разбира се, че не. Той точно това би искал: някой друг да поеме отговорността за собствената му смърт. Не, Гордън, ако някой Клоун самоубиец откаже да изпълни задължението си, наказанието е съвсем просто. Той трябва да си боядиса носа червен и да носи на гърба си надпис „Страхливец“. И да продължи да живее колкото може по-дълго. Не се случва често, уверявам те.
— И аз така мисля, Томи — каза Гордън Филакис. — Виждам, че оцелелите клоуни са приключили с презареждането и са готови отново да започнат. Те излизат иззад барикадите с насочени оръжия, но не стрелят. Оформят кръг. Един клоун, облечен като цирково конферансие, е застанал в средата на кръга. На главата си има висока черна копринена шапка. Той я сваля. От нея излита един гълъб. Това е сигналът.
— Всички стрелят без прекъсване! Тела се строполяват и хвърчат във въздуха! Еха, само вижте кръвта! Страхотен финал! Чуйте аплодисментите!
— Но гледайте! Конферансието кой знае как е оцеляло, макар че беше в центъра на всичко това. Той е лошо ранен и се опитва да се изправи на крака. Все още държи копринената си шапка. Успява да се изправи. Той поздравява публиката и си слага шапката…
— И главата му се пръска на парчета! Бомба в шапката! Отначало гълъбът, а сега бомба! Какъв финал! О, да, Томи, това наистина беше великолепен финал. Как измисли този номер?
— Не беше толкова трудно да се измисли, Гордън. Репетициите бяха проблем.
50
