Долу, в сектора за артисти под арената, в самостоятелна съблекалня със звезда на вратата, Олбъни разтриваше гърба на Харолд и му даваше някои последни съвети.
— Не знам под каква форма ще се проведе този дуел. Всяка година измислят нещо ново. Старейшините от Ловната академия вземат решението в последната минута. Така че помни какво ти каза Чанг. Очаквай неочакваното. Добре ли се чувстваш?
— Знаеш ли — каза Харолд, — наистина е забавно. Ловуването имам предвид. Жалко, че някой трябва да бъде убит. Предполагам, че иначе не би се получило както трябва, но все пак е жалко.
— Продължавай с мисли в този дух и ще си съкратиш следобеда — предупреди го Олбъни.
— Нямам намерение да го оставя да ме убие — каза Харолд.
В друга самостоятелна съблекалня в друга част на сектора за артисти също със звезда на вратата седеше Лувейн заедно с Търсача си Сузър. В съблекалнята имаше още един мъж — Джордж Сакс, специалния треньор, когото Лувейн бе наел за събитието.
Сакс беше дебел и глупав, имаше просташки обноски и тялото му миришеше неприятно. Но над всичките тези дефекти превес вземаше едно достойнство. Зетят на Сакс Хостилиус Вайра беше Главен оръжейник на Ловните игри. Това означаваше, че Вайра щеше да бъде един от първите, които ще научат какви оръжия и специална екипировка ще са нужни за тазгодишното Голямо разплащане. А тъй като Вайра обичаше семейството си и му беше жал за сестра му Петрила, Сакс можеше да измъкне информация от зет си какъв вид битка е била избрана.
— Но къде е информацията? — попита Лувейн и „н“-то неприятно завибрира в носа му.
— Не знам защо се бави — отвърна Сакс. — Вайра никога не се е бавил толкова. Трябваше да ми се обади още преди половин час.
— По-добре да го стори скоро — каза Лувейн. — Иначе всичките тези боклуци ще се окажат безполезни. — Той посочи двете платнени торби, които довлякоха заедно със Сузър в арената покрай подкупени пазачи. — Скоро ще трябва да тръгвам. Тия дребни хитринки ще бъдат излишни, ако не знам с какво ще трябва да се преборя.
— Всичко ще бъде наред, шефе — каза Сакс, а дебелите му устни мърдаха по такъв противен начин, че сякаш омърсяваха произнесените от него думи и ги правеха негодни отново да бъдат употребени.
В този момент телефонът иззвъня.
51
— С нас е — обяви Гордън Филакис — Мел Прот, бивш трикратен шампион в състезанието с Мотокоси. Радваме се, че си с нас тази вечер, Мел.
— И аз също, Гордън — отвърна Прот. Той беше мускулест мъж със силно прилепнали руси къдрици. Също като Филакис беше облякъл зелен блейзър със знака на Ловния свят, изрисуван отдясно на гърдите му.
— Виждам, че бариерите вече са поставени на място за играта с Пешеходците. За тези от вас, които не са гледали шоуто преди, само ще кажа, че онази конструкция, дето я изграждат там долу, е известна под името „лабиринта“. Той е съвсем прост, а широчината на проходите е такава, че през тях може да мине спортна кола. Завоите са остри, но са укрепени, така че шофьорите да могат да ги вземат на висока скорост. Защо не ни разкажеш малко повече за това състезание, Мел?
— Ами всичко е съвсем просто — подхвана Прот. — Там долу, в лабиринта, имаме Пешеходец и Шофьор. Шофьорът разполага с колата си, а Пешеходецът — с ръчни гранати. Те влизат един по един в лабиринта. Само един от тях излиза от него — пеша или с кола.
— Пешеходецът има пет ръчни гранати, нали така, Мел?
— Да, Гордън. Обикновено носи по една във всяка ръка, а останалите закача на колана си. Имало е случаи, когато някои Пешеходци са носели допълнителна граната в зъбите си, но експертите считат, че това забавя движенията.
— За тези от вас, които наблюдават състезанието за първи път — каза Гордън Филакис, — искам да отбележа, че в стените на лабиринта тук-таме има дупки, през които човек може да се промъкне. Това е важно, когато Шофьорът препуска право срещу теб.
— Трябва също да споменем — добави Мел Прот, — че гранатите избухват със закъснение от секунда — секунда и половина. Но с натиск на палеца времето може да бъде намалено до половин секунда.
— Но това налага човек да бъде свръхточен, нали, Мел?
— Така е — каза Прот. — Трябва да хвърлиш гранатата, когато колата почти е връхлетяла отгоре ти, а после да се промушиш през дупката, преди взривът да те е помел. Необходима е много точна преценка, уверявам те.
— В момента колата и Шофьорът тръгват из лабиринта — съобщи Филакис. — Колата блести като сребро на слънцето. Тя е „Порше“, модел 1600 нормален, един от най-старите модели, предпочитан за прегазване на пешеходци в лабиринт. Пешеходецът и Шофьорът вече са в лабиринта и стрелят един срещу друг с 22-калиброви пистолети, предоставени им за допълнително забавление. Шофьорът изскача иззад един завой, Пешеходецът се вмъква през дупката, сега отново излиза зад Шофьора точно когато той трябва да забави, за да завие. Ръката на Пешеходеца е назад, той е готов да хвърли гранатата. Но какво е това…
— Шофьорът го очакваше — обясни Мел Прот. — Подготовка и предугаждане на намеренията, ето какво е необходимо в подобно състезание. Шофьорът бързо дава на задна скорост. Пешеходецът хвърля първата си граната, но тя отива твърде високо и експлодира във въздуха. Сега той се мята и се опитва да се измъкне, втурва се да търси дупка, прекатурва се през нея. Но мисля, че получи мимолетен удар от страничната броня на колата.
— Той е зашеметен, объркан — продължи Филакис. — Ето поршето отново пристига и ускорява сигурно по правата. Пешеходецът е на крака, рови за граната…
— Твърде късно — намеси се Прот.
Поршето се върна отново на задна и се скри зад ъгъла. Пешеходецът се огледа отчаяно, опитвайки се да открие местоположението му. Внезапно то изскочи от другата страна и се насочи право към него. Тълпата крещеше неистово.
Пешеходецът беше хванат на права отсечка. Той се огледа безумно за дупка, но такава нямаше достатъчно наблизо. Конвулсивно той хвърли гранатата срещу връхлитащата кола. Трябва да я бе нагласил погрешно, тъй като тя отскочи от покрива й и избухна безобидно зад връхлитащата кола.
В момента, когато тя избухна, Пешеходецът вече бе мъртъв като миналогодишна херинга, червена каша, разплескана по предната решетка на поршето. Излязоха мъже, отнесоха останките, измиха пистата и дойде време за следващата двойка.
52
— Лабиринтът вече е почистен — каза Гордън Филакис — и ето че пристигат колите за състезанието на Движелантите. Каква бляскава процесия от оръжия на колела. Едва ли има нещо, което да се харесва на хората повече от личното бойно превозно средство. Мел защо не ни разкажеш нещо за състезанието?
— В основата си това е старият разрушителен дерби формат — каза Прот. — Само че при играта на Движелантите вместо само да обикалят по пистата и да се блъскат, нашите коли са бронирани и снабдени с артилерийски оръдия и други видове оръжие. Така че тук, общо взето, имаме битка между танк и бронирана кола на популярно ниво.
— Мисля, че трябва да споменем — намеси се Филакис, — че всички снаряди, използвани от състезателите, са доставени от Оръжейниците на Ловната академия и са с такава дължина на фитила, че да избухнат на около шест метра от дулото. Това се прави да не би случайно някое парче да отиде в тълпата.
— На покрива на оня „Линкълн“ ракетна установка ли има? — попита Прот.
— Точно така — каза Филакис. — Самозареждаща се и самонасочваща се ракетна установка. Виждам също така, че от двете страни на оная „Тойота Спешиъл“ са монтирани оръдия.
— Пристига „Паякът Морлън“ — съобщи Мел Прот. — Той има мощност на двигателя 2000 к.с. и
