Спусна се отново в трюма, а Грегър насочи лодката към брега, като мислено въртеше щурвала и съзерцаваше зеленикавата пяна, весело разбиваща се в носа на лодката. В такива моменти, въпреки целия си горчив опит, Грегър виждаше Вселената дружелюбна и прекрасна.
Арнолд изпълзя от трюма след половин час, целият омазан в машинно масло, но сияещ.
— Виж онова копче сега.
— Струва ли си, почти пристигнахме.
— Е, да… Но не би било лошо да поработи както трябва.
Грегър кимна безразлично и натисна бутон „№2“. Веднага защракаха релета и се включиха поне още пет малки моторчета. Светна червена лампичка и веднага изгасна, защото генераторът пое натоварването.
— Това вече е нещо! — гордо заяви Арнолд.
— Аз съм спасителна лодка 324-А — отново съобщи познатият им глас. — В момента съм напълно активирана и съм способна да защитя своя екипаж от всякакви опасности. Разчитайте на мен! Всяко мое действие — както от психологически, така и от физически характер — е програмирано от най-великите умове на Дром.
— Вдъхва увереност, нали? — отбеляза Арнолд.
— И още как! — отговори Грегър. — Между другото, какво е това Дром?
— Господа, старайте се да мислите за мен не като за безчувствен механизъм, а като за ваш приятел и другар по оръжие. Отлично разбирам състоянието ви. Видели сте как потъва вашият кораб, безжалостно надупчен от снарядите на хгените. Вие…
— Какъв кораб? — зачуди се Арнолд. — Какви ги дрънка тая?
— … сте се озовали тук полуослепели, почти задушени от отровните водни изпарения, полумъртви…
— Ако имаш предвид това, дето се къпахме, нищо не си разбрала. Просто изучавахме…
— … оглушали, изранени, паднали духом. Сигурно сте малко уплашени. Изгубили сте връзка с основните сили на флота на Дром и се носите по вълните на една чужда и отблъскваща планета. Не се срамувайте от страха си, господа. Войната е жестоко нещо. Нямахме друг избор, освен да изгоним тези варвари, хгените, обратно в пространството.
— Сигурно има разумно обяснение на тая глупост — каза Грегър. — Може това да е сценарий на някоя евтина, древна телевизионна пиеса, попаднала случайно в паметта на нашата спасителна лодка.
— Мисля, че трябва обстойно да я проверим — реши Арнолд. — Ще се побъркам, ако цял ден слушам тези брътвежи.
Приближаваха острова. Лодката продължаваше да бърбори за родния дом и скъпите роднини, за обходни маневри и тактически действия, за необходимостта да се запази спокойствие в трудни ситуации като тази, в която е попаднал нейният екипаж.
Съвсем неочаквано скоростта рязко спадна.
— Какво има? — попита Грегър.
— Изучавам острова — кратко отвърна спасителната лодка.
Арнолд и Грегър се спогледаха.
— По-добре да не спорим с нея — прошепна Арнолд и се обърна към лодката: — Островът е чист! Лично сме го изследвали.
— Възможно е — съгласи се лодката. — Но в условията на съвременната мълниеносна война е по-добре да не се доверявате на органите на чувствата. Те са ограничени и често възприемат желаното като действително. Само електронните органи нямат емоции, вечно са нащрек и не грешат в зададените им граници.
— Островът е пуст! — ядоса се Грегър.
— Виждам непознат космически кораб, на който липсват опознавателните знаци на Дром.
— Но липсват и опознавателните знаци на врага — уверено заяви Арнолд, защото неотдавна лично бе боядисал корпуса.
— Така е, но на война трябва да се изхожда от концепцията: което не е наше, е вражеско. Разбирам колко ви се иска да усетите под краката си твърда почва. Но аз трябва да отчитам и факторите, които един заслепен от емоции дромит може и да не забележи. Обърнете внимание на факта, колко е пусто това стратегическо парче суша, на космическия кораб без опознавателни знаци, на отсъствието на наши кораби наблизо, на…
— Добре, о’кей, достатъчно! — прекъсна я Грегър. Призляваше му от спорове с грижовни и егоистични машини. — Тръгвай право към острова! Това е заповед!
— Не мога да изпълня тази заповед — заяви лодката. — Силният стрес ви е извадил от душевно равновесие.
Арнолд посегна към прекъсвача, но си дръпна ръката с болезнен стон.
— Осъзнайте се, господа! — скара им се лодката. — Само упълномощен офицер от специалните части може да ме изключи. В името на вашата собствена безопасност ви предупреждавам да не пипате пулта за управление. В момента умствените ви способности са занижени. По-късно, когато положението се изясни, ще се заема със здравето ви. Сега трябва да употребя всички свои ресурси за откриването на врага и избягването на среща с него.
Лодката набра скорост и със сложна траектория се отправи в открито море.
— Къде отиваме? — заинтересува се Грегър.
— Да се присъединим към флота на Дром — заяви лодката толкова уверено, че приятелите започнаха нервно да оглеждат гладката морска повърхност. — След като го открия, разбира се — добави тя.
Беше късна нощ. Грегър и Арнолд седяха в ъгъла на каютата и с апетит поглъщаха последния сандвич. Спасителната лодка продължаваше своето лутане из океана. Електронните й сензори не преставаха да търсят флота на Дром, съществувал преди пет века на съвсем друга планета.
— Чувал ли си някога за тези дромити? — обади се Грегър.
Арнолд се порови в паметта си, съхраняваща най-разнообразни факти и отвърна:
— Не принадлежат към човешката раса. Еволюирали гущери, населявали са шестата планета на малка звездна система, близо до Капела. Изчезнали са преди повече от век.
— А хгените?
— И те са гущери, същата история — Арнолд напипа в джоба си хапка хляб и я бутна в устата си. — Тази война не е имала особено значение. Донесла е гибел на всички участници. С изключение на една лодка.
— Ами ние? — напомни Грегър. — Третира ни като воини на Дром. — Той уморено въздъхна. — Как мислиш, дали ще успеем да я убедим в противното?
Арнолд поклати глава.
— Не виждам начин. За тази спасителна лодка войната не е завършила. Обработва цялата информация, изхождайки от този факт.
— Възможно е да ни слуша в момента — каза Грегър.
— Не. Реално погледнато, тя не може да чете мисли. Рецепторите й са настроени само за действия, отнасящи се конкретно за нея.
— Господа, такива хубавици вече не се строят! — Грегър измитира Джо и се ядоса още повече. Страшно му се прииска да пипне Космическия вехтошар за гърлото.
— На практика положението е доста интересно — замисли се Арнолд. — Бих могъл да съчиня хубава статийка за „Популярна кибернетика“. Имаме машина, снабдена с почти непогрешими прибори за възприемане на външни дразнители. Тя приема сигналите и ги преобразува в действия. Но цялата логика на тези действия е предназначена за конкретни условия, които са изчезнали. Затова може да се каже, че тази машина не е нищо друго, освен жертва на зле програмирана система от халюцинации.
Грегър се прозя.
— Според мен тая лодка се е побъркала — грубо каза той. — Това е факт. Най-правилната диагноза е
