„параноя“. Добре, че скоро всичко ще свърши.
— Защо?
— Очевидно е — заради храната. Главната задача на лодката е да ни запази живи. Значи трябва да ни намери нещо за ядене. Тъй като сандвичите свършиха, а останалата храна е на острова, тя ще трябва да рискува и да се върне там.
След няколко минути почувстваха, че лодката прави завой и тръгва в друга посока.
— В момента не мога да открия нашия флот, затова ще се върна към острова, за да го изследвам още веднъж. За щастие, близо до нас няма вражески сили. Мога да се погрижа за вас.
— Виждаш ли? — Арнолд побутна Грегър с лакът. — Прав беше. Да видим дали ще ни нахрани. — Той се обърна към лодката. — Точно навреме се заемаш с нас. Огладняхме.
— Нахрани ни — обади се Грегър.
— Веднага — отзова се лодката.
От стената се показа съд, напълнен догоре с някакво вещество. Имаше вид на глина, но миришеше на машинно масло.
— Това какво трябва да представлява? — попита Грегър.
— Това е гизел — каза лодката. — Любимата храна на дромитите. Мога да я приготвям по шестнадесет различни начина.
Грегър се престраши и опита ястието. И на вкус си беше глина с машинно масло.
— Но ние не можем да го ядем!
— Разбира се, че можете — успокои ги лодката. — Възрастен дромит изяжда по шест килограма гизел дневно и пита за още.
Съдинката се приближи към тях и приятелите се отдръпнаха.
— Ей, слушай! — започна Арнолд. — Ние не сме дромити. Ние сме хора и принадлежим към съвсем друга раса. Твоята война е свършила преди петстотин години. Не можем да се храним с гизел. Нашата храна се намира на острова.
— Опитайте да се ориентирате в положението. Вие се самозалъгвате, което е обичайно за войниците. Това е опит да се избегне реалността чрез бягство в страната на фантазията, стремеж да се игнорира непоносимата ситуация. Погледнете фактите в лицето, господа!
— Ти гледай фактите в лицето! — развика се Грегър. — Иначе ще те разглобя гайка по гайка!
— Заплахите не ми влияят — безгрижно каза лодката. — Знам какво сте преживели. Възможно е мозъците ви да са пострадали от отровната вода.
— Отровната? — Грегър остана като гръмнат.
— За дромитите — напомни Арнолд.
— Ако се налага, разполагам с оборудване за мозъчна операция — заяви спасителната лодка. — Това, разбира се, е крайна мярка, но на война е така. Не можем да си позволим нежност.
Част от стената се отмести и видяха набор полирани хирургически инструменти.
— Вече сме по-добре — побърза да каже Грегър. — Този гизел има много апетитен вид, нали, Арнолд?
— Просто е възхитителен! — бодро заяви приятелят му.
— Аз съм победителка в международния конкурс по приготвяне на гизел — съобщи гордо лодката. — За нашите герои съм приготвила най-добрата рецепта. Опитайте!
Грегър топна пръста си, облиза го, преглътна и седна на пода.
— Изумително! — каза той с надеждата вътрешните рецептори на лодката да не са чувствителни колкото външните.
Оказа се, че това е така.
— Отлично! — каза спасителната лодка. — Сега тръгвам към острова. Обещавам ви, че след няколко минути ще се почувствате по-добре.
— Как така? — обезпокои се Арнолд.
— Температурата в каютата е много висока. Учудвам се, как досега не сте загубили съзнание. Никой друг дромит не би издържал. Проявете малко търпение. Скоро ще я сваля до нормалните минус двадесет градуса. Междувременно, за повишаване на бойния дух, ще изпълня за вас Националния Химн.
Отвратително ритмично скрибуцане изпълни помещението. Вълните галеха борда на спасителната лодка, устремена към острова. След няколко минути въздухът в кабината забележимо се освежи.
Грегър притвори очи. Стараеше се да не обръща внимание на студа, въпреки че крайниците му се бяха схванали. Спеше му се. Трябва да си голям късметлия, за да замръзнеш вътре в спасителна лодка, насред един топъл океан. Ама така е, щом купуват разни машини, дето са настроени да те ухажват и да се грижат за теб, разни човекоподобни калкулатори, свръхчувствителни емоционални железарии… Присъни му се огромна психиатрия за машини. По дълъг бял коридор двама киберсанитари влачеха машинка за подстригване на трева. Главният киберлекар ги попита: „Какво му е на този младеж?“ Единият от киберсанитарите отговори: „Напълно е откачил. Мисли се за хеликоптер“. „А-ха. Разбирам. Мания за летене. Жалко. Симпатичен момък.“ Киберсанитарят кимна: „Преработил се е. Прегрял е от жилавата трева“. Изведнъж пациентът се изхили: „Вече станах миксер!“
— Събуди се! — Арнолд друсаше Грегър, а ченето му играеше степ от студ. — Все пак трябва да предприемем нещо.
— Кажи й да включи нагревателите — помоли Грегър, все още неотърсил се от съня.
— Няма да стане! За нея ние сме дромити, а те живеят при минус двадесет. Следователно температурата трябва да е такава и толкоз!
Тръбите на охладителната система бързо се покриха със скреж, после с лед. Илюминаторът избледня от студа.
— Имам идея — внимателно каза Арнолд. Хвърли бърз поглед към пулта за управление и зашепна в ухото на Грегър.
— Налага се да опитаме — съгласи се той.
Станаха. Грегър хвана тежкия термос и отиде до отсрещната стена.
— Какво сте намислили? — рязко попита лодката.
— Малко ще се раздвижим. Воините на Дром трябва да запазят добра форма при всички обстоятелства.
— Това е така… — каза лодката, но в гласа й звучеше съмнение.
Грегър хвърли термоса на Арнолд. С ослепителна усмивка Арнолд направи пас обратно към Грегър.
— Внимавайте с този съд! — предупреди лодката. — Съдържа смъртоносна отрова.
— О, много сме внимателни — увери я Грегър. — Термосът ще бъде доставен в щаба — и отново го хвърли към Арнолд.
— Щабът ще използва съдържанието му срещу хгените — каза Арнолд и отправи термоса към Грегър.
— Наистина ли? — удиви се лодката. — Много интересна идея. Новото приложение…
В този момент Грегър пусна тежкия термос върху охлаждащата тръба, която се спука и течността потече по пода.
— Неудачен удар, старче! — изкоментира Арнолд.
— Какво направих! — Грегър успешно се правеше на разстроен.
— Трябваше да предприема мерки срещу подобни случайности — тъжно проговори лодката. — Това няма да се повтори, но положението е много сериозно, защото не съм в състояние да възстановя охладителната система и да ви осигуря необходимата температура.
— Ако ни свалиш на острова… — започна Арнолд.
— Абсолютно невъзможно — прекъсна го лодката. — Моята главна задача е да обезпеча безопасността
