ви и да съхраня живота ви. Не бихте издържали дълго климатичните условия на тази планета. Обаче възнамерявам да взема необходимите мерки за вашата сигурност.
— И какво възнамеряваш да правиш? — с тревога попита Грегър и почувства как стомахът му се сви.
— Нямаме време за губене. Ще изследвам острова още веднъж и ако не открия нашите въоръжени сили, ще отидем на единственото място, където могат да съществуват дромити.
— Що за място е това?
— Южната полярна шапка — отвърна лодката. — Там има почти идеален климат. По моя преценка температурата е около минус тридесет градуса.
Двигателите изреваха. Лодката добави, сякаш се извиняваше:
— И, разбира се, длъжна съм да взема мерки срещу евентуални вътрешни неприятности.
В момента, когато скоростта рязко нарасна, Грегър и Арнолд чуха как щракна резето. Бяха заключени в кабината.
— А сега мисли! — каза Арнолд.
— Мисля, ама нищо не измислям — отговори Грегър.
— Трябва да се измъкнем от тук веднага, щом наближим острова. Това ще е последната ни възможност.
— Да не би да си въобразяваш, че можем просто да скочим зад борда? — сопна се Грегър.
— Глупости! Нали чу резето? Ако не беше спукал охладителната тръба щяхме да имаме някакъв шанс.
— Разбира се! — разгорещи се Грегър. — Вечно ти, с твоите идеи.
— Моите ли? Много добре си спомням, че ти предложи това. Казваше, че…
— Добре де, сега не е важно кой първи го е казал.
Грегър потъна в дълбок размисъл.
— Слушай, нали знаем, че вътрешните й рецептори не работят много добре. Не може ли щом стигнем до острова да се опитаме да прекъснем силовия кабел?
— Страхувам се, че няма да ни пусне и на пет метра от него — каза Арнолд и се намръщи при спомена за токовия удар, който получи от пулта за управлението.
— Да-а — проточи Грегър и се хвана за главата. Една идейка започна бавно да се оформя в ума му. — Доста е ненадеждно, но при създалата се ситуация…
В това време лодката обяви:
— Изследвам острова.
Грегър и Арнолд видяха през предния илюминатор острова на не повече от сто метра. На фона на утринното зарево съзряха очукания, но в момента толкова скъп за тях силует на ракетата.
— Привлекателно местенце — отбеляза Арнолд.
— Без съмнение — съгласи се Грегър. — Обзалагам се, че нашите войски са разположени в подземни скривалища.
— Нищо подобно! — възрази лодката. — Изследвах повърхността до сто метра дълбочина.
Арнолд се опита да настоява.
— При дадените обстоятелства би трябвало да проведем по-подробно изследване. Налага се да слезем и да огледаме.
— Островът е пуст — твърдо каза лодката. — Повярвайте, моите рецептори са много по-чувствителни от вашите органи на чувствата. Не мога да позволя да рискувате живота си, като слезете на брега. Планетата Дром има нужда от воини, особено от такива здрави и огнеупорни воини като вас.
— Този климат ни харесва — заяви Арнолд.
— Думи на истински патриот! — възхити се спасителната лодка. — Зная как страдате. Затова тръгвам към Южния полюс. Вие, доблестни ветерани, ще получите заслужена почивка!
Грегър реши да опита с новия план, макар и не до край разработен.
— Не е нужно — каза той.
— Как така?
— Ние действаме по специално нареждане на щаба — започна Грегър. — Не биваше да доверяваме мисията си на никого с ранг, по-нисък от флагмански кораб. Обаче сега, като се има предвид създалото се положение…
Арнолд бързо осъзна какво става и поде:
— Да, да, предвид създалото се положение ще ти се доверим.
— Ние сме преминали специално обучение за работа в условията на високи температури — продължи Грегър. — Заповядано ни е да направим десант и да завземем острова преди пристигането на основните сили.
— Не знаех — каза лодката.
— Изобщо не биваше да научаваш това. Ти си само една спасителна лодка — подразни я Арнолд.
Тя започна бавно да се движи към острова.
Грегър затаи дъх. Струваше му се невероятно, че толкова плитка лъжа може да успее. От друга страна — защо не? Нали спасителната лодка е построена, за да се доверява на тези, които я управляват. Тя следваше указанията, доколкото те не противоречаха на зададената й програма.
В хладното утро брегът се белееше на някакви си петнадесет метра, когато лодката най-неочаквано спря.
— Не!
— Какво не?
— Не мога да направя това.
— Какво означава това? — развика се Арнолд. — Това е война! Заповедите…
— Знам — печално каза лодката. — Много съжалявам, но за тази мисия е трябвало да изпратят друг съд. Всеки друг тип, само не и спасителна лодка.
— Ти си длъжна! — Грегър реши да се прави на патриот. — Помисли за страната ни. Помисли за тези варвари — хгените.
— Съжалявам. Физически не мога да изпълня заповедта. Моята главна задача е да предпазвам екипажа от опасности. Тя е заложена във всички блокове на паметта ми и има висш приоритет. Не мога да ви изпратя на сигурна смърт.
Лодката започна бавно да се отдалечава от острова.
— Ще те пратя на военен съд! — заплаши Арнолд. — Ще те разжалват!
— Действам само в зададените граници — тъжно каза лодката. — Ако открием нашия флот, ще ви предам на бойна лодка. Засега целта ми е да ви доставя живи до безопасния Южен полюс.
След това бързо набра скорост. Островът все повече се смаляваше. Арнолд се хвърли към пулта, но получи прилична доза високо напрежение и се просна на пода. Грегър вдигна термоса, с намерение да го хвърли по заключената врата, но изведнъж се спря, поразен от дива мисъл.
— Моля ви, не се опитвайте да чупите каквото и да било — каза лодката. — Разбирам чувствата ви, но…
„Това е адски рисковано — помисли си Грегър. — Обаче Южният полюс означава сигурна смърт.“
Той отвори термоса.
— Ние не успяхме да изпълним възложената ни задача. Не бихме могли да погледнем другарите си в очите. Единственият достоен изход е самоубийството — той отпи глътка вода и подаде термоса на Арнолд.
— Не! Недейте! — пронизително извика лодката. — Та това е вода! Най-смъртоносната отрова!
От стената бързо изскочиха електрически клещи и избиха термоса от ръката на Арнолд. Той се наведе,
