Робърт Шекли
Фантом V
— Сега чете табелата ни — каза Грегър, който бе притиснал лице към шпионката на вратата на канцеларията.
— Чакай да видя — приближи се Арнолд.
Грегър го бутна.
— Сега ще почука… Не, размисли. Отива си.
Арнолд се върна на бюрото си и започна нов пасианс. Грегър продължи да гледа през шпионката.
Три месеца след като бяха създали фирмата си и наели този офис, те бяха сложили тази шпионка на вратата ей така, от скука. През цялото това време „ААА — Първокласна служба за почистване на планети“ нямаше никаква работа, макар да бе на първо място по азбучен ред в телефонния указател. Почистването на планети бе стар, установен бизнес, напълно монополизиран от две големи компании. За една нова, малка фирма, обслужвана от двама млади мъже с велики идеи и купища неплатени сметки, това бе доста обезкуражаващо.
— Връща се — извика Грегър. —
Арнолд изсипа картите в чекмеджето и тъкмо успя да закопчае бялата си лабораторна престилка, когато на вратата се почука.
Посетителят им беше нисък, плешив, изморен човечец. Той ги разглеждаше със съмнение.
— Вие ли почиствате планети?
— Точно така, господине — каза Грегър, като отмести купчина документи от бюрото пред себе си и стисна влажната ръка на човека. — Аз съм Ричард Грегър. Това е моят партньор доктор Франк Арнолд.
Арнолд, облечен във впечатляващата бяла лабораторна престилка и очила с черни рогови рамки, кимна разсеяно и продължи да се занимава с редицата древни, извити колби и епруветки.
— Седнете, ако обичате, господин…
— Фернграум.
— Господин Фернграум. Мисля, че ние можем да направим за вас почти всичко, което бихте желали — каза сърдечно Грегър. — Контрол над флората или фауната, почистване на атмосферата, пречистване на водоснабдяването, стерилизиране на почвата, изследвания на стабилността, контрол на вулканичната и земетръсна дейност. Всичко, което е необходимо, за да се направи една планета подходяща за човешкото съществуване.
Фернграум все още гледаше със съмнение.
— Ще бъда откровен с вас. Разполагам с една проблемна планета.
Грегър кимна успокоително.
— Нашата работа е да разрешаваме проблеми.
— Аз съм брокер на недвижими имоти на свободна практика — каза Фернграум. — Знаете как става. Купуваш планета, продаваш планета, всеки трябва да си изкарва хляба по някакъв начин. Обикновено бодвам някой второстепенен свят и оставям на купувачите да си го почистят. Но преди няколко месеца имах късмет да купя една наистина страхотна планета. Измъкнах я под носа на големите играчи.
Фернграум попи с нещастен вид потта от челото си.
— Красиво място е — продължи той, без какъвто и да било ентусиазъм. — Средна температура двадесет и пет градуса. Планински терен, но плодороден. Водопади, дъги, всичко каквото поискаш. И никаква фауна.
— Звучи идеално — каза Грегър. — Микроорганизми?
— Нищо опасно.
— Тогава какво не е наред?
Фернграум изглеждаше притеснен.
— Може би сте чували за нея. Тя е под номер РЖС-5 в правителствения каталог. Но всички я наричат Фантом V.
Грегър вдигна едната си вежда. „Фантом“ бе странно име за планета, но той бе чувал и къде по-странни. Нали все пак планетите трябва да бъдат наречени по някакъв начин. Имаше хиляди слънца с планетни системи в достъпната за космически кораби зона, много от тях населени или годни за заселване. Пък и имаше много хора от цивилизованите светове, които имаха желание да ги колонизират. Религиозни секти, политически малцинства, философски групи или обикновени пионери, желаещи да започнат всичко отначало.
— Май не съм чувал за нея — каза Грегър.
Фернграум се размърда неспокойно на стола си.
— Трябваше да послушам жена си. Ама не — исках да стана голям бизнесмен. Платих десет пъти повече от обикновено за Фантом V и сега съм вързан за нея.
— Но какво
— Като че ли е населена с призраци — отвърна отчаяно Фернграум.
Той бе проверил с радар планетата си, а после я бе дал под аренда на един фермерски кооператив от Дижон VI. Авангардът от осем мъже бе кацнал и преди да измине и ден бе започнал да предава отчаяни съобщения за демони, върколаци, вампири, динозаври и всякаква подобна враждебна фауна.
Когато спасителният кораб пристигнал, за да ги вземе, те всички били мъртви. Докладът от аутопсията потвърдил, че дълбоките рани, прорезите и белезите по телата им биха могли да бъдат от всичко, включително демони, върколаци, вампири и динозаври, ако такива съществуват.
Фернграум бил обвинен за недобро почистване. Фермерите се отказали от арендата си. Но той успял да арендова отново планетата на група поклонници на слънцето от Опал II.
Поклонниците на слънцето били внимателни. Те изпратили багажа си, но го придружавали само трима мъже, които да оборудват селището и да подготвят мястото. Мъжете вдигнали лагер, подготвили жилищните помещения и обявили мястото за райско. Изпратили радиосъобщение на основната група да идва веднага, а после, внезапно последвали писъци и пълно радиомълчание.
Един патрулен кораб отишъл на Фантом V, погребал разкъсаните тела на тримата мъже и отлетял след не повече от пет минути.
— И оттогава се започна — каза Фернграум. — Никой не иска да я докосне за нищо на света. Космическите екипажи отказват да кацат там. А аз така и не знам какво всъщност се е случило.
Той въздъхна дълбоко и погледна Грегър.
— Ако искате, работата е във ваши ръце.
Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в преддверието.
Арнолд веднага изръмжа:
— Намерихме си работа!
— Да — отвърна Грегър. — Но каква работа.
— Нали търсим точно най-сложната — припомни му Арнолд. — Ако свършим тая, сме спечелили име. Да не говорим за процента от печалбата, който ще получим.
— Ти май забравяш, че аз съм онзи, който всъщност трябва да кацне на планетата — каза Грегър. — А ти само ще си седиш тук и ще събираш данните, които ти изпращам, а после ще даваш нарежданията за работа.
— Така се разбрахме, когато станахме съдружници — припомни му Арнолд. — Аз съм изследователският сектор на фирмата, а ти си аварийната служба. Нали помниш?
Грегър помнеше. Още от детинство той опъваше гръб, докато Арнолд си седеше вкъщи и му казваше защо всъщност опъва гръб.
— Тая работа не ми харесва — каза той.
— Не вярваш в духове, нали?
— Не, разбира се, че не.
— Е, а с всичко останало ние можем да се справим. Страхливите никога не печелят.
Грегър повдигна рамене. Двамата се върнаха при Фернграум.
След половин час бяха сключили сделката — ако успееха, щяха да получат доста голям процент от печалбите при бъдещото развитие на планетата. Ако не успееха, щяха да платят глоба.
Грегър изпрати Фернграум до вратата.
