— Тъкмо за това щях да ви говоря — отвърна Трип. — Сами, може би ти ще обясниш?
— Готово — отвърна Сами. — Погледни го така, Артър. Има добра новина, а има и лоша. Добрата е, че първоначалната ти инвестиция от двайсет и две хиляди долара, нараснала вчера на петдесет и осем хиляди, се беше покачила до приблизително триста хиляди, преди КЦКБ да прекрати продажбите на борсата.
— А лошата?
— Всички трансакции, свързани с „Амалгамирани мини на Баия“ са замразени в очакване на изхода от разследването на комисията. Това означава, че и позицията на нашата компания е замразена, Артър. Всички ще трябва да почакаме, докато комисията приключи.
— Предполагам, че не можете просто да ми върнете двайсет и двете хиляди и да забравим цялата тая работа?
— Не можем, разбира се — отвърна господин Трип. — Но вие не унивайте, господин Фен. Потенциално вие сте богат човек. И съм убеден, че КЦКБ няма да има в какво да ви обвини.
Последваха още ръкувания и още усмивки. Сами изпрати Артър до вратата.
— Ще намина веднага щом мога — рече му той. — Ще поговорим. Не се разстройвай. Всичко ще се оправи.
— Надявам се да излезеш прав — отвърна Артър. — Като дойдеш, ще видиш нещо малко необичайно.
— Какво? Да не си правил покупки на кредит?
Артър реши, че не е възможно да го обясни.
— Ще видиш. Хайде засега, Сами.
Забърза към къщи. Тъкмо се беше сетил, че има да храни цяла къща гладни богове. И няма пари за което.
Лийфи бе очаквал проблемът с парите да възникне. Той и другите богове бяха донесли буци златна руда от Царството на боговете, където явно имаше злато колкото си щеш, но нямаше къде да го харчиш. Артър отнесе рудата на анализ в близкия град Орландита, а после я превърна в пари в брой. С тях успя да закупи необходимите им припаси: цели пилета, зайци и овце. Боговете обичат да ядат храната си сурова. Артър ги умоляваше да пробват нормална, сготвена храна, но те държаха на предпочитанията си.
Артър се боеше, че това ще му навлече неприятности, и ето на, същата вечер на вратата му цъфна ченге и му съобщи, че съседите го обвинявали, че бил открил кланица в жилищен квартал. И наистина, дворът беше осеян с едри, добре оглозгани кокали. Артър обеща да разчисти.
На ченгето му беше любопитно какво ли става там вътре.
— Някакви хора са отседнали у вас, така ли?
— Приятели на семейството. Само за малко.
— Да не криеш случайно нелегални?
— Аз?! Не.
— Според мен ще е по-добре да ги видя тия твои роднини.
— Спят.
— Събуди ги тогава.
— Не може ли някой друг път?
— Приятелче, казах — сега.
Артър отиде в спалнята. Боговете спяха, омотани в смрадно кълбо. Събуди ги. Те се заизмъкваха от леглото, като се разсукваха един от друг. Най-накрая Луума намъкна една розова фуста и заяви:
— Аз ще говоря с тоя.
— Май по-добре недей. Не щем неприятности.
Тя се ухили насреща му.
— Ние
Щом тя излезе навън, подпухнала и не мязаща на човек, полицаят се облещи — не можеше да повярва на очите си.
— Е, к’ъв ти е проблема?
— Трябва да видя документите ви.
— О, така ли? — Тя го изгледа похотливо. — Мога да ти покажа много повече от наръч тъпи хартийки, готин.
— Само документите — ченгето се дръпна назад с ръка на пистолета.
Тя протегна кльощава, космата ръка и го стисна за гърлото.
— Слушай какво, пич — рече му тя. — На твое място просто бих забравил всичко това. Разбираш ли ме какво ти казвам?
— Аааарргх — отвърна ченгето. Задушаваше се.
— Защото, ако искаш да си имаш неприятности, за тебе имаме колкото си щеш.
Тя впери в него зъл поглед. В очите й трепкаха зловещи светлинки. Ченгето не успя да сподави хленча си. Тя го разтресе като плъх, после го блъсна назад.
— Схвана ли? — Разтресе го отново, пусна го и се прибра вътре.
Ченгето, в силен потрес, поприглади униформата си и погледна Артър.
— Какво беше това?
— Кое?
— Онова.
— Нищо не съм видял — отвърна Артър. — Добре ли сте, полицай?
Полицаят се разтрепери, после се стегна и измърмори:
— Тука става нещо, но хич не ща да знам какво. Никакви животни в сградата повече, освен ако не се сдобиете с разрешително. Ясно?
— Ясно.
— И да не се повтаря. Сериозно, не ща да ми се налага да се връщам тук. Разбрахте ли ме?
— Разбрах — отвърна Артър. — Съчувствам ви.
Ченгето се качи обратно в полицейската кола и потегли отначало бавно, после с все по-нарастваща скорост.
10
С четирима неуправляеми богове в къщата животът на Артър се превърна от непредсказуем в напълно хаотичен. Първа грижа на боговете беше храната — те я обичаха жива, кървава и изобилна. Артър ги умоляваше да не закачат животните в квартала. Те отстъпиха — взеха да върлуват по-надалеч; извършваха набези по целия окръг и мъкнеха кучета, котки, прасета, пилета, овце и кози — предпочитаната от тях диета. Но въпреки всичките си усилия, като че не бяха способни да различават уличните псета и котаци от домашните любимци. Животните продължиха да бъдат внасяни в къщата на Артър по малките часове и после или ги изяждаха сурови, или ги плясваха в голямата Артърова тенджера за спагети да поомекнат малко.
Това не мина незабелязано. В местните вестници се появиха статии относно внезапното увеличаване на кражбите на добитък и животни из целия окръг Магнолия, та чак до Броуард и Дейд. Лийфи се върна там, откъдето беше дошъл — където и да беше това — и довлече още злато. Артър го обърна в пари и след няколко проби купи кървавица — в сандъци от по двайсет и пет кила. Боговете я нагъваха сурова. Освен това им хареса хоризото — несготвено, и Артър даде специална поръчка за ежедневни доставки в близкия специализиран мексикански ресторант.
Храната не беше единствения разход. На боговете им трябваха и дрехи, а освен това изискваха големи количества полускъпоценни камъни за украса на олтарите, които си бяха издигнали по кьошетата из къщата. След като на боговете им се свърши златната руда, всичкото това го плащаше Артър. И скоро усети удара. Парите от златната руда бяха похарчени до шушка, а чекът му от мината се бавеше в очакване на резултата от разследването за борсови измами.
По това време намина и годеницата на Артър. Мими беше дребничка, с провиснала коса в миши цвят, едни такива никакви прасци и скромна гръд. Когато го посети, беше облечена в колосана блуза с рюшчета,
