Робърт Шекли
Седмата жертва
Стантън Фрилейн седеше на бюрото си и се опитваше да изглежда зает, както би трябвало да е всеки директор в девет и половина сутринта. Невъзможно. Не можеше да се съсредоточи върху рекламата, която бе написал предната вечер, не можеше да мисли за работата си. Можеше само да очаква пристигането на пощата.
Уведомителното писмо трябваше да пристигне преди цели две седмици. Властите, както винаги, изоставаха от графика.
На стъклената врата на кабинета му пишеше „Моргър и Фрилейн, Облекла“. Тя се отвори и влезе Е. Дж. Моргър, който накуцваше от някогашната си огнестрелна рана. Раменете му бяха отпуснати, но на седемдесет и три той не се грижеше кой знае колко за стойката си.
— Е, Стан — попита Моргър, — какво стана с рекламата?
Фрилейн бе дошъл при Моргър преди шестнайсет години, когато беше на двайсет и седем. Двамата заедно бяха превърнали облеклата Протек в концерн за милиони долари.
— Предполагам, че можеш да я пуснеш — отговори Фрилейн и подаде на Моргър листа. Само пощата да пристигне по-рано, помисли си.
— „Притежавате ли костюм Протек?“ — зачете Моргър на глас, след като доближи листа до очите си. — „Най-доброто от шивашкото изкуство в целия свят е вложено в костюмите Протек на «Моргър и Фрилейн», за да ги превърне в абсолютен лидер на мъжката мода.“
Моргър се прокашля и погледна Фрилейн. Усмихна се и продължи:
— „Костюмите Протек са не само най-сигурни, но и най-елегантни. Всеки костюм Протек има специален джоб за пистолет, който гарантирано не се издува. Никой няма да знае, че носите оръжие — освен вие самите. Джобът е лесно достъпен и позволява моментално изваждане на пистолета. Можете да избирате между два варианта — на гърдите и на хълбока.“ Много добре — отбеляза Моргър.
Фрилейн кимна мрачно.
— „Костюмът Протек Специал е снабден със самоизхвърлящ джоб — най-новото постижение на съвременната самоотбрана! Само с едно докосване на скритото копче, пистолетът ще излети в ръката ви зареден, със свален предпазител. Защо не се отбиете до най-близкия магазин Протек още сега?
— Хубава е — каза Моргър. — Много хубава, почтена реклама. — Той се замисли за миг и опипа белите си мустаци. — А няма ли да е добре да се спомене, че костюмите Протек се изработват в различни модни стилове… двуредни, вталени, невталени и така нататък?
— Да. Забравих.
Фрилейн взе листа и записа препоръката в полето, после стана и приглади сакото върху издутия си корем. Беше на четирийсет и три, малко по-пълен, отколкото би трябвало, малко плешив на темето. Беше добродушен на вид човек със студени очи.
— Успокой се — каза Моргър. — Ще пристигне с днешната поща.
Фрилейн се насили да се усмихне. Щеше му се да се разхожда напред-назад из стаята, но вместо това седна на ръба на бюрото.
— Ще речеш, че е първата ми Жертва — отбеляза той с тъжна усмивка.
— Знам как се чувстваш — отвърна Моргър. — Преди да оставя пистолета и аз не спях по цели седмици, докато получа уведомителното си писмо. Знам какво е.
Двамата замълчаха. Точно когато тишината стана непоносима, вратата се отвори. Влезе служител и остави пощата върху бюрото на Фрилейн.
Фрилейн се обърна и взе писмата. Прегледа ги набързо и откри това, което очакваше — дългият бял плик от БЕК, с официалния правителствен печат.
— Ето го! — възкликна той и се усмихна широко. — Това е то!
— Хубаво. — Моргър разгледа плика с интерес, но не настоя Фрилейн да го отвори. Това би било несъвместимо с етикета и нарушение на закона. Никой не бива да знае името на Жертвата, освен нейният Ловец. — Приятен лов.
— Очаквам да е приятен — отвърна Фрилейн уверено. Бюрото му беше подредено. Вече цяла седмица беше така. Взе куфарчето си.
— Добрият лов ще ти се отрази отлично — каза Моргър и сложи ръка върху рамото на Фрилейн. — Напоследък си напрегнат.
— Знам. — Фрилейн се усмихна отново и стисна ръката на Моргър.
— Ще ми се отново да съм хлапе. — Моргър погледна осакатения си крак с насмешка. — Ще ми се отново да грабна пистолета.
На своето време възрастният човек беше отличен Ловец. Успешните ловни акции му бяха дали право да членува в Клуба на десетте. И, разбира се, всеки път се бе налагало Моргър да бъде и Жертва, така че имаше зад гърба си двайсет убийства.
— Надявам се моята Жертва да не е като теб — каза Фрилейн полу на шега.
— Не се безпокой за това. Кой път по ред ти е?
— Седми.
— Щастливо число. Е, действай. Един ден ще станеш член на Десятката.
Фрилейн махна с ръка и тръгна към вратата.
— И внимавай — предупреди го Моргър. — Достатъчна е една малка грешка и ще имам нов съдружник. Предпочитам да съм със сегашния, ако не възразяваш, че ти го казвам.
— Ще внимавам — обеща Фрилейн.
Вместо да вземе автобуса, отиде до апартамента си пеша. Имаше нужда от малко време, за да се успокои. Излишно беше да се държи като хлапе по време на първия си Лов.
Докато крачеше, гледаше право пред себе си. Да насочиш поглед към някого бе равносилно да си търсиш куршума, ако случайно се окаже, че в момента той е набелязана Жертва. Някои от Жертвите направо стреляха, ако ги погледнеш. Нерви. Фрилейн благоразумно бе насочил погледа си над главите на хората, с които се разминаваше.
Пред него беше огромната реклама, предлагаща услугите на Дж. Ф. О’Донован.
„Жертви — гласеше надписът, изписан с огромни червени букви, — защо да рискувате? Използвайте изпитаните съгледвачи на О’Донован. Ние ще открием предвидения за вас Убиец, а вие ще платите
Рекламата го подсети. Веднага щом се прибере в апартамента си, трябваше да се обади на Ед Мороу. Прекоси улицата и забърза. Вече нямаше търпение да стигне у дома, да отвори плика и да разбере коя е Жертвата му. Дали ще е умен или глупав? Богат като четвъртата му Жертва или беден като първата и втората? Дали ще се възползва от съгледвач, или ще се опита да се справи сам?
Възбудата на преследването беше нещо чудесно — плискаше се във вените му, ускоряваше пулса му. През една-две пресечки се чуха изстрели — два бързо един след друг и малко след тях трети, последен.
Някой бе улучил своя човек.
Чувството е великолепно, каза си. Отново се чувстваше
Когато се прибра в едностайния си апартамент, веднага се обади на Ед Мороу — неговия съгледвач. Когато не беше зает, той работеше като монтьор в сервиз.
— Здрасти, Ед. Фрилейн се обажда.
— О, здрасти, господин Фрилейн.
Представяше си как слабото му, изпомазано с грес лице се усмихва със стиснати устни пред телефонната слушалка.
— Излизам, Ед.
— Желая ви късмет, господин Фрилейн — отвърна Ед Мороу. — Предполагам ще искате да съм на линия?
— Да. Не смятам, че ще отсъствам повече от седмица-две. Вероятно ще ме уведомят за статута ми на Жертва най-късно три месеца след сегашния лов.
— Ще бъда на линия. Приятно ловуване, господин Фрилейн.
— Благодаря. Дочуване.
