главният инженер по контрола. Той тъкмо беше дошъл в съзнание.
— Опита се да изключи една от тях — обясни заместник-инженерът. Той бе сплел пръстите на ръцете си и правеше видимо усилие да не трепери.
— Но това е смешно. Не може да са придобили чувство за самосъхранение.
— Тогава опитайте сам. Освен това мисля, че другите няма да се върнат.
Какво ли може да се е случило? Гелсън започна да обмисля събитията. Страж-птиците още не бяха уточнили докрай определението за жив организъм. Когато някои от тях са били изключени в завода на Монро, останалите трябва да са съпоставили фактите.
Така че те са били принудени да приемат, че също са живи организми. Никой никога не им беше казвал противното. А те определено притежаваха голяма част от функциите на жив организъм.
Сега отново го обхвана предишният страх. Гелсън затрепери и хукна вън от ремонтната. Искаше веднага да открие Макинтайър.
Медицинската сестра подаде тампон на хирурга.
— Скалпел.
Тя го постави в ръката му, Той започна да прави първия разрез. И в този момент долови нещо нередно.
— Кой е позволил на това да влезе?
— Не знам — каза сестрата с приглушен от маската глас.
— Махнете го оттук.
Сестрата замаха с ръце към блестящото крилато същество, но то прелетя над главата й.
Хирургът продължи разреза, доколкото можа.
Страж-птицата го отхвърли, встрани и остана да пази.
— Обадете се на производителя! — нареди хирургът. — Накарайте ги да изключат това нещо.
Страж-птицата предотвратяваше убийството на жив организъм.
Хирургът стоеше безпомощен, докато пациентът му умираше.
Страж-птицата се рееше високо над мрежата от шосета, наблюдаваше и чакаше. Вече от седмици работеше непрекъснато, без почивка и без ремонт. Почивката и ремонтът бяха невъзможни, защото страж- птицата не можеше да позволи да бъде убита. Та тя бе живо същество. А когато страж-птиците се връщаха в завода, ставаше точно това — убиваха ги.
В нея имаше вградена заповед да се връща след определен период от време. Но заповедта, на която трябваше да се подчинява на първо място, бе друга — да пази живота, включително и собствения си.
Сега определението за убийство бе безкрайно разширено и не можеше да се обхване изцяло. Но страж-птицата не се смущаваше от това. Тя отговаряше на сигнала, когато и откъдето и да дойдеше.
В паметта й имаше ново определение за жив организъм. То бе получено в резултат от откритието, че страж-птиците също са живи организми. И това включваше огромен брой разновидности.
Сигналът дойде! За стотен път през този ден птицата се спусна, твърдо решена да предотврати убийството.
Джаксън се прозя и паркира колата си до канавката. Не забеляза блестящата точка в небето. Нямаше причина да я забележи. Джаксън нямаше намерение да извършва никакво убийство.
Тук местенцето беше удобно да подремне. Беше карал цели седем часа и очите му вече се замъгляваха от умора. Той посегна да изключи двигателя…
И бе отблъснат встрани.
— Какво, по дяволите, става? — възмути се той. — Искам само да… — Той отново посегна към ключа и отново бе отхвърлен назад.
Джаксън реши да не опитва трети път. Слушаше радио редовно и знаеше какво могат да направят страж-птиците на упоритите нарушители.
— Ах ти, механична бракма — каза той към чакащата страж-птица. — Колата не е живо същество. И аз не се опитвам да я убия.
Но страж-птицата знаеше само, че определено действие води до спирането на жизнените функции на даден организъм. Колата определено беше действащ организъм. Нали бе от метал, също като страж- птиците. И работеше.
— Без ремонт те ще се износят — каза Макинтайър. Той показа цял куп папки с документация.
— След колко време? — попита Гелсън.
— Шест месеца до една година. Да приемем година, като изключим злополуките.
— Цяла година — измърмори Гелсън. — Дотогава всичко ще измре. Знаеш ли последната новина?
— Не.
— Страж-птиците са решили, че Земята е жив организъм. Не позволяват на фермерите да орат. И, естествено, всичко останало е жив организъм — зайци, бръмбари, мухи, вълци, комари, лъвове, крокодили, гарги и такива малки форми на живот като бактериите.
— Знам — отговори Макинтайър.
— И въпреки това ме успокояваш, че те ще издържат от шест месеца до една година. А какво става
Инженерът се почеса по брадата.
— Ще трябва бързо да предприемем нещо. Екологичното равновесие отиде по дяволите.
— Бързо не е точната дума. По-добре е да се каже веднага — Гелсън запали трийсет и петата си цигара за този ден. — Поне ми остава горчивото удовлетворение да заявя: „Нали ви казвах!“ Макар че аз съм също толкова отговорен, както и останалите откачалки, боготворящи машините.
Макинтайър не го слушаше. Той мислеше за страж-птиците.
— Като заешката чума в Австралия.
— Смъртността се увеличава — продължи Гелсън. — Глад. Наводнения. Не могат да се секат дървета. Лекарите не могат… Чакай. Какво каза за Австралия?
— Зайците — повтори Макинтайър. — Сега почти ги няма в Австралия.
— Защо? Къде са отишли?
— О, открили някакъв вирус, който унищожава само зайците. Мисля, че се разпространявал от комарите.
— Започвай да работиш по този въпрос — каза Гелсън. — Може да откриеш нещо. Свържи се по телефона и поискай спешна среща с инженерите от останалите фирми. Бързай. Заедно може и да успеете да измислите нещо.
— Така е — Макинтайър грабна куп празни листове и хукна към телефона.
— Какво ти казвах? — ухили се полицай Селтрикс към капитана. — Нали ти казах аз, че учените са откачени?
— И аз не възразих, нали? — отвърна капитанът.
— Не, но не беше
— Е, сега вече съм сигурен. Ти по-добре тръгвай. Имаш си доста работа.
— Знам — Селтрикс измъкна револвера си от кобура, провери го и го пъхна обратно. — Всички момчета ли се върнаха, капитане?
— Всички ли? — Капитанът се изсмя тъжно. — Убийствата са скочили с петдесет процента. Сега има повече убийства от когато и да било.
— Разбира се — каза Селтрикс. — Страж-птиците са много заети да пазят колите и мързеливите паяци. — Той тръгна към вратата, а после се обърна, за да се доизкаже. — Помни ми думата, капитане. Машините са
Капитанът кимна.
Хиляди страж-птици се опитваха да спрат безброй убийства — безнадеждна задача. Но страж-птиците
