не се надяваха. Понеже нямаха съзнание, те не изпитваха и чувство на удовлетворение, нито пък страх от грешки. Те търпеливо си вършеха работата, подчинявайки се на сигналите, които получаваха.
Не можеха да са навсякъде по едно и също време, но и не беше необходимо. Хората бързо научиха какво не харесват страж-птиците и се въздържаха от подобни действия. Защото беше опасно. С високата си скорост и мълниеносна реакция страж-птиците пристигаха веднага.
А сега това вече беше сериозно. В първоначалната им програма съществуваше възможността да убият убиеца, ако не успеят да го спрат по друг начин.
Защо да щадят убиеца?
Това доведе до неочакван резултат. Страж-птиците установиха факта, че убийствата и насилията са се увеличили в геометрична прогресия, откакто те бяха включени в действие. Това беше така, защото новото им определение бе разширило и възможностите за убийство. Но за страж-птиците увеличението показваше, че първите методи са били неуспешни.
Логиката беше проста. Щом А не става, опитай Б. Страж-птиците започнаха да убиват.
Кланиците в Чикаго спряха работа и говедата умряха от глад в оборите си, защото фермерите в Мидуест не можеха да косят и да събират зърното.
Никой не беше казал на страж-птиците, че целият живот се основава на внимателно балансираните убийства.
Гладът не тревожеше страж-птиците, тъй като той беше резултат от бездействие.
А те се интересуваха само от действията.
Ловците си седяха по домовете, гледайки към блестящите точки в небето и мечтаейки да ги прострелят. Но повечето дори и не се опитваха. Страж-птиците много бързо усещаха намерението и го наказваха.
Рибарските лодки се поклащаха безсмислено по кейовете си в Сан Педро и Глостър. Рибите бяха живи организми.
Фермерите ругаеха и плюеха, и умираха, опитвайки се да съберат реколтата. Зърното беше жив организъм и поради това заслужаваше защита. Картофите бяха толкова важни за страж-птиците, както и всеки друг жив организъм. Смъртта на стръкче трева беше равностойна на убийството на президента…
За страж-птиците.
И естествено някои машини също бяха живи. Това бе следствие от съждението, че страж-птиците са машини и са живи.
Бог да те пази, ако малтретираш радиото си. Да го загасиш, значи, че искаш да го убиеш. Това беше очевидно — звукът му намалява, червената светлинка на лампите му изчезва, то изстива.
Страж-птиците се опитваха да предпазят всичките си подопечни. Вълците бяха убивани, защото се опитваха да убият зайците. Зайците бяха изгаряни от мълнии, защото се опитваха да хапнат зеленчуци. Пълзящите растения бяха изпепелявани, защото се опитваха да задушат дърветата.
Една пеперуда бе екзекутирана, тъй като се опита да оскърби една роза.
Този контрол се извършваше на пристъпи, тъй като страж-птиците бяха малко. И милиарди не биха могли да се справят с амбициозната задача, която си бяха поставили хилядите от тях.
Но ефектът беше като от унищожителна сила. Десет хиляди безумни мълнии удряха по хиляда пъти на ден.
Мълнии, които предотвратяваха действията и наказваха за намеренията.
—
Седмината производители прекъснаха разговорите си.
— Преди да започнем официално съвещанието, искам да кажа нещо — заговори президентът на фирмата „Монро“. — Ние не се чувстваме отговорни за това нещастно стечение на обстоятелствата. Проектът беше на правителството. То трябва да поеме отговорността както от морална, така и от финансова гледна точка.
Гелсън сви рамене. Трудно му беше да повярва, че само преди няколко седмици същите тези мъже се готвеха да приемат славата на спасители на света. Сега, когато спасението не сполучи, искаха да се отърват от отговорността.
— Уверявам ви, че този въпрос не бива да ни безпокои в момента — каза представителят. — Трябва да бързаме. Вашите инженери са свършили отлична работа. Аз съм горд от сътрудничеството, което сте осъществили в тази кризисна ситуация. Затова вие сте упълномощени да приведете в действие набелязания план.
— Почакайте — обади се Гелсън.
— Няма време.
— Планът не е добър.
— Мислите, че няма да подейства ли?
— Разбира се, че ще подейства. Но се боя, че лекарството може да се окаже по-опасно от самата болест.
Производителите го изгледаха така, като че ли искаха да го удушат. Той не се поколеба.
— Още ли не сте си взели поука? — попита той. — Не виждате ли, че човешките проблеми не могат да бъдат премахнати от механизми?
— Господин Гелсън — прекъсна го президентът на „Монро“. — С голямо удоволствие бих послушал вашите философски разсъждения, но за съжаление хората загиват. Реколтата е унищожена. В някои райони на страната вече цари глад. Страж-птици ге трябва да бъдат спрени веднага!
— Убийствата също могат да бъдат спрени. Спомням си, че ние всички бяхме постигнали пълно съгласие по този въпрос. Но не това е пътят!
— И какво предлагате сега? — попита представителят на правителството.
Гелсън пое дълбоко дъх. Трябваше да събере целия си кураж, за да изрече онова, което мислеше.
— Предлагам да оставим страж-птиците да се развалят сами.
В залата едва не последва бунт. Представителят на правителството успя да го предотврати с големи усилия.
— Нека се поучим от станалото — настоя Гелсън. — Да си признаем, че сгрешихме, като се опитахме да разрешим човешки проблеми по механичен начин. Да започнем отново. Да използваме машините, но не като съдии, учители и бащи.
— Смешно — хладно произнесе правителственият човек. — Господин Гелсън, вие сте твърде изнервен. Съветвам ви да се сдържате. — Той прочисти гърлото си. — На всички вас е заповядано от президента да изпълните плана за действие. — Той изгледа остро Гелсън. — Ако не го сторите, това ще бъде смятано за предателство.
— Ще помогна с всичко, с което мога — каза Гелсън.
— Добре. До една седмица новите производствени линии трябва да заработят.
Гелсън излезе от стаята сам. Отново беше объркан. Дали бе прав, или просто си въобразяваше отново? Разбира се, не бе успял да обясни ясно мислите си.
А може би сам не знаеше какво точно има предвид?
Гелсън изруга под носа си. Чудеше се дали изобщо някога ще бъде сигурен в нещо. Имаше ли някакви ценности, на които да разчита напълно?
Той забърза към летището и към завода си.
Страж-птицата вече не действаше безотказно. Много от нежните й части бяха повредени от непрестанната работа. Но тя все пак храбро реагираше на сигналите, когато те се появяваха.
Един паяк нападаше муха. Страж-птицата се спусна да я спасява.
В същият миг разбра, че над нея става нещо. Страж-птицата се издигна нагоре.
По крилото й с остър пукот се плъзна мълния. Тя отвърна с яростна шокова вълна.
Нападателят бе защитен с тежка броня. И отново удари страж-птицата. Този път мълнията проби крилото й. Тя се метна встрани, но нападателят я последва с голяма скорост и я удари още по-силно.
Страж-птицата падна, но успя да изпрати посланието си. Спешно! Нова заплаха за живите организми. Този път още по-смъртоносна!
