— Една от страж-птиците е повалила работник в кланицата. Човекът е в безсъзнание.
Гелсън се замисли за миг. Да, страж-птиците биха го направили. С новата си система за самообучение те вероятно бяха възприели убиването на животни за убийство.
— Кажи на касапите да механизират работата си — каза Гелсън. — И аз никога не съм харесвал професията им.
— Добре — съгласи се Макинтайър. Той облиза устни, после вдигна в недоумение рамене и излезе.
Гелсън стоеше до бюрото си и мислеше. Не можеха ли страж-птиците да различат убиеца от човек, който просто си върши работата? Не, очевидно не. За тях убийството си беше убийство. Без изключения. Той се намръщи. Това можеше да наложи известна промяна в самообучаващите схеми.
Но не голяма, реши той набързо. Просто трябва да ги научат да различават малко по-добре нещата.
Гелсън седна отново и се затрупа с работа, мъчейки се да избегне пробуждането на един отдавнашен страх.
Завързаха осъдения към стола и нагласиха електрода върху крака му.
— О-о — застена той, едва съзнавайки какво правят. Поставиха шлема върху обръснатата му глава и затегнаха ремъците. Той продължи да стене тихичко.
И тогава се появи страж-птицата. Никой не разбра как беше влязла. Затворите са големи и стабилни сгради с множество заключени врати, но страж-птицата беше там…
За да предотврати убийството.
— Махнете това нещо оттук! — извика надзирателят и посегна към шалтера. Страж-птицата го повали.
— Спрете го! — извика един от пазачите и сам посегна към шалтера. Той също бе съборен на пода до надзирателя.
— Това не е убийство, идиотска машино! — развика се друг от пазачите. Той извади пистолета си, за да стреля по блестящата метална птица.
Тя очакваше това и пазачът бе блъснат в стената.
В стаята настъпи тишина. След малко мъжът с шлема започна да се киска. После спря.
Страж-птицата стоеше на пост, висейки във въздуха…
За да се увери, че няма да бъде извършено убийство.
По мрежата между страж-птиците се разпространи нова информация. Неконтролирани и независими, хилядите страж-птици я получиха и започнаха да действат.
— Дий, проклетийо! — извика фермерът Олистър и вдигна отново камшика. Конят се подплаши и фургонът изскърца и се заклати на завоя.
— Дий, кранто дръглива! — изрева фермерът и пак вдигна камшика. Но той така и не се спусна. Винаги нащрек, една страж-птица бе усетила насилието и бе бутнала фермера от седалката.
Жив организъм? Какво означава жив организъм? Страж-птиците разширяваха определението, щом узнаваха повече факти. И, разбира се, това ги караше да работят още по-усилено.
Сърната едва се забелязваше в края на гората. Ловецът вдигна пушката си и се прицели внимателно.
Не успя да стреля.
Гелсън изтри потта от лицето си със свободната ръка.
— Добре — каза той в слушалката на телефона. Изслуша потока ругатни от другата страна, а после бавно остави слушалката върху вилката.
— Кой беше този? — попита Макинтайър. Той беше небръснат, с разхлабена вратовръзка и разкопчана риза.
— Още един рибар — отговори Гелсън. — Като че ли страж-птиците не му позволяват да налови риба, за да нахрани семейството си. Умират от глад. Иска да знае какво ще направим по този въпрос.
— Колко случая станаха вече?
— Не знам. Още не съм прегледал днешната поща.
— Дааа. Аз открих къде е проблемът — каза мрачно Макинтайър с вид на човек, който е разбрал как е взривил Земята… но твърде късно.
— Да чуем.
— Ние смятахме, че трябва да бъдат предотвратени всички убийства. Представяхме си, че страж- птиците ще мислят като нас. А е трябвало да прецизираме условията.
— Имам чувството, че самите ние би трябвало да бъдем наясно с определението за убийство, преди да прецизираме условията — каза Гелсън. — А ако го бяхме направили, нямаше да имаме нужда от страж- птиците.
— О, не съм съвсем сигурен в това. На тях просто трябва да им се каже, че някои постъпки, които приличат на убийство, всъщност не са такова.
— Защо тогава пречат на рибарите? — попита Гелсън.
— Че защо не? Рибите и животните са живи организми. Само дето ние не смятаме, че убиването им е убийство.
Телефонът иззвъня. Гелсън го изгледа и натисна бутона на интеркома.
— Казах да не ме свързвате по телефона, независимо кой ме търси.
— Но обаждането е от Вашингтон — отговори секретарката. — Помислих, че бихте желали…
— Извинявай — Гелсън вдигна слушалката. — Да. Разбира се, че е бъркотия… Така ли? Добре, разбира се, че ще го направя. — Той остави слушалката.
— Кратко и ясно — каза на Макинтайър. — Спираме временно.
— Това няма да бъде толкова лесно. Страж-птиците работят независимо от какъвто и да било централизиран контрол. Те се връщат веднъж седмично за технически преглед. Тогава ще трябва да ги изключваме една по една.
— Ами ще го направим. Монро от крайбрежието вече е изключил една четвърт от птиците си.
— Аз смятам, че бих могъл да им измисля някаква ограничаваща схема.
— Чудесно — отвърна с горчивина Гелсън. — Зарадва ме.
Страж-птиците се учеха бързо, като разширяваха и обогатяваха знанията си. Широко дефинираните абстрактни определения бяха разширени още повече, проверяваха се и продължаваха да се разширяват.
Да се спрат убийствата…
Металът и електрониката имаха чудесна логика, но не и от човешка гледна точка.
Жив организъм?
Страж-птиците си поставиха задачата да опазват всички живи същества.
Мухата бръмчеше из стаята. Кацна върху масата, остана там за момент и хвръкна към прозореца.
Старецът я подгони с навито парче вестник.
Убиец!
Страж-птиците се спуснаха и спасиха живота на мухата за нула време.
Старецът продължи да се гърчи още минута на пода, а след това затихна. Беше ударен съвсем леко, но за старото му и болно сърце това бе напълно достатъчно.
Жертвата му бе спасена и това беше важното. Да се спаси жертвата, а нападателят да си получи заслуженото.
— Защо не ги изключват? — запита ядосано Гелсън.
Заместник-инженерът по контрола посочи с ръка. В един от ъглите на ремонтната работилница лежеше
