Страж-птица

— Така е. Както и всички съвременни компютри. Мислиш ли, че те могат да се съюзят със страж- птиците?

Гелсън се ядоса на Макинтайър, но повече се ядоса на себе си, защото бе станал за смях.

— Факт е, че страж-птиците могат да превърнат наученото в действие. Никой не ги наблюдава.

— И какво от това? — каза Макинтайър.

— Мисля да се откажа от производството на страж-птици. — До този момент Гелсън не бе осъзнал напълно това си желание.

— Виж, шефе — каза Макинтайър. — Ще приемеш ли думата на един инженер по този въпрос?

— Да чуя.

— Една страж-птица не е по-опасна от един автомобил, компютър или термометър. Тя няма нито повече съзнание, нито повече воля от тях. Страж-птиците са конструирани, за да реагират на определен сигнал и да извършват определени операции, когато получат този сигнал.

— А схемите за самообучение?

— Те са необходими — търпеливо отговори Макинтайър, като че ли обясняваше на десетгодишно дете. — Предназначението на страж-птицата е да предотврати всички опити за убийства, нали? Добре. Но само част от убийците излъчват тези сигнали. За да можем да спрем всички, страж-птицата трябва да търси нови определения на убийството и да ги добавя към вече познатите.

— Аз мисля, че това е нехуманно — каза Гелсън.

— Точно това е най-хубавото. Страж-птицата не изпитва чувства. Тя не мисли по човешки. Нея не можеш да я подкупиш. Нито пък да я упоиш. От нея също така няма защо и да се боиш.

Интеркомът върху бюрото на Гелсън избръмча. Той не му обърна внимание.

— Това ми е ясно — каза Гелсън. — И все пак понякога се чувствам като изобретателя на динамита. Той си мислел, че ще го използват само за разбиване на пънове.

— Но не ти си измислил страж-птиците.

— И въпреки това се чувствам морално отговорен, защото ги произвеждам.

Интеркомът избръмча отново и Гелсън ядосано натисна един от бутоните му.

— Отчетът за първата седмица от производството на страж-птиците пристигна — каза секретарката му.

— И как ти се струва?

— Прекрасен, господине.

— Изпрати ми го след петнайсет минути. — Гелсън изключи интеркома и се обърна отново към Макинтайър, който си чистеше ноктите с кибритена клечка. — Не мислиш ли, че това представя една типична тенденция на човешкото мислене? Машината бог. Електронният баща.

— Шефе, мисля, че трябва да изучиш по-основно страж-птицата — каза Макинтайър. — Знаеш ли как работят схемите й?

— Само в общи линии.

— Първо, в тях е заложена цел. Тя е да се предпазват живите същества от извършването на убийство. Второ, убийството може да бъде дефинирано като акт на насилие, съдържащ счупване, осакатяване, малтретиране или други начини за прекъсване на функциите на живия организъм от друг жив организъм. Трето, повечето убийства могат да бъдат открити по известни химически и електрически промени — Макинтайър млъкна, за да си запали нова цигара. — Тези са условията, които определят основните функции. Четвърто, съществуват някои живи организми, които извършват убийство, без да показват споменатите в условие три признаци. И пето, тези, последните, могат да бъдат определени според данните, приложими за условие две.

— Ясно — каза Гелсън.

— Разбираш ли колко е обезопасено срещу грешки всичко това?

— Предполагам, че да — Гелсън се поколеба. — Мисля, че нямам повече въпроси.

— Добре. — Инженерът стана и излезе.

— Изпрати ми отчета — каза Гелсън по интеркома.

Страж-птицата се рееше високо над осветените сгради. Беше тъмно, но тя виждаше далеч пред себе си друга като нея и още една, по-нататък. Защото този град беше голям.

За да се предотврати убийство…

Сега трябваше да се наблюдават повече признаци. Невидимата мрежа, която свързваше всички страж- птици, бе предала нова информация. Нови данни, нови начини за откриване на насилието, наречено убийство.

Ето! Рязък скок на чувството! Две страж-птици се спуснаха едновременно. Едната бе усетила мириса част от секундата преди другата. Тя продължи надолу, докато другата продължи да патрулира.

Условие четвърто. Съществуват някои живи организми, които убиват, без да показват признаците, споменати в условие три.

Благодарение на новата информация страж-птицата знаеше, че този организъм се готви да извърши убийство, макар че липсваха характерните химически и електрически показатели. Изострила всичките си сетива, страж-птицата се спусна към организма. Тя откри онова, което търсеше, и пикира.

Роджър Греко се бе облегнал на стената на една сграда с ръце в джобовете. В лявата си длан стискаше студената дръжка на 45-калибров пистолет. Греко чакаше търпеливо.

Всъщност не мислеше за нищо. Просто се бе облегнал на стената и чакаше да мине един човек. Греко не знаеше защо трябва да го убие. И не го интересуваше. Това, че не беше любопитен, бе едно от ценните му качества. Другото бе умението му.

Един куршум в главата на непознат за него човек. Той нито се възбуждаше от тази мисъл, нито се отвращаваше от нея. Това му беше работата. Като всяка друга работа. Убивал бил хора. Че какво от това?

Когато жертвата на Греко излезе от сградата, той извади пистолета от джоба си. Освободи предпазителя и премести оръжието в дясната си ръка. Когато се прицели, продължаваше да не мисли за нищо…

И внезапно бе съборен.

Греко помисли, че е прострелян. Той се изправи с труд, огледа се и се прицели с присвити очи в жертвата си.

И отново бе съборен.

Този път остана да лежи на земята, но пак се опита да стреля. Изобщо не мислеше да се отказва, защото Греко беше професионалист.

При следващия удар той загуби съзнание. Завинаги, защото дългът на страж-птицата бе да предпазва жертвата от насилие. Без значение какво ще стане с убиеца.

Жертвата се приближи до колата си. Тя така и не забеляза нещо необикновено. Всичко бе станало без какъвто и да било шум.

Гелсън се чувстваше доста добре. Страж-птиците работеха без грешка. Престъпленията бяха намалели наполовина и после още наполовина. Тъмните алеи вече не бяха ужасно място. Парковете и детските площадки нямаше защо да бъдат напускани след падането на мрака.

Разбира се, още имаше кражби. Джебчийството, злоупотребите, кражбите и присвояването, както и стотици други престъпления процъфтяваха.

Но това не бе толкова важно. Загубените пари можеха да бъдат възстановени, а загубеният живот — никога.

Гелсън бе готов да признае, че не е бил прав по отношение на страж-птиците. Те вършеха работа, която хората не успяваха.

Тази сутрин обаче се появи първият намек, че нещо не е както трябва.

Макинтайър влезе в кабинета му. Той застана мълчаливо пред бюрото на Гелсън с ядосан и малко притеснен вид.

— Какво има, Мак? — попита Гелсън.