— Ами, тези учени са работили в областта на криминологията. Изучавали убийците, за да открият какво ги кара да действат. И открили, че убиецът излъчва друг вид биоенергия. Не като на обикновените хора. И жлезите с вътрешна секреция при тях отделят странни вещества. И всичко това става, когато се готвят да убият. Затова тези учени изобретили специална машина, в която да светва червено или нещо си там, когато усети този вид биоенергия.
— Учени — с горчивина произнесе Селтрикс.
— Обаче след като измислили машината, учените не знаели какво да правят с нея. Била твърде голяма, за да я разхождат по улиците, а покрай нея не минавали често убийци, така че да я накарат да светва. Затова я вградили в по-малък уред и го изпробвали в няколко полицейски участъка. Мисля, че даже в нашия щат са пробвали един от тях. Но и тези не работели много добре. Не било възможно да се стигне навреме на местопрестъплението. Затова конструирали страж-птиците.
— Аз мисля, че те няма да могат да спрат престъпниците — настоя един от полицаите.
— Ще могат. Четох резултатите от изпитанията. Помирисват ги още преди да са извършили престъплението. И като стигнат на мястото, им причиняват някакъв болезнен шок или нещо подобно. Това ще ги спре.
— Ще закриете ли служба „Убийства“? — попита Селтрикс.
— Не — отговори капитанът. — Ще оставя основните хора, докато видя как се справят тези птички.
— Ха — възкликна Селтрикс. — Основните хора. Смешно.
— Не е смешно. Трябва да оставя няколко души. Защото птиците като че ли не спират чак всички убийства.
— Че защо?
— Някои убийци не излъчват този вид биоенергия — отговори капитанът, като се опитваше да си спомни какво точно пишеше в статията. — Или жлезите им не са в ред, или нещо друго.
— И кои точно не могат да спрат? — попита Селтрикс с професионално любопитство.
— Не знам. Но чух, че са започнали да усъвършенстват тези проклети машинки, така че скоро да могат да спират всички убийци.
— Че как ли ще го правят?
— Ще се учат. Говоря за страж-птиците. Точно като хората.
— Нещо ме мяташ.
— Не.
— Добре — каза Селтрикс — Аз мисля, че все пак ще трябва добре да смазвам старата си Бетси. За всеки случай. Не може човек да им има вяра на тези учени.
— Така е.
— Птички! — изсумтя Селтрикс.
Страж-птицата се рееше в широки кръгове над града. Алуминиевото й тяло блестеше в лъчите на утринното слънце и по твърдите й крила танцуваха искрици светлина. Тя летеше безшумно.
Безшумно, но всичките й сетива бдяха. Вградените датчици й посочваха къде се намира и поддържаха широкия кръг на търсенето. Очите и ушите й работеха едновременно, търсеха, оглеждаха.
И тогава се случи нещо! Бързите електронни рефлекси на страж-птицата забелязаха изблика на чувство. Корелационният й център го провери, сравни го с електрическите и химическите данни в паметта й. Всичко съвпадна.
Страж-птицата се впусна спираловидно надолу към нарастващата сила на желанието. Тя
Бдителна и въоръжена, тя се спусна и кацна сред сияйната слънчева утрин.
Динели беше толкова съсредоточен, че не забеляза приближаването на страж-птицата, Той бе насочил пистолета си и очите му бяха вторачени в едрия бакалин.
— Не се приближавай.
— Ах ти, загубен, дребен негоднико — каза бакалинът и пристъпи напред. — Ще ме крадеш, а? Сега ще ти изпочупя всичките кости!
Бакалинът, твърде глупав, или твърде смел, за да разбере заплахата от оръжието, се приближи към дребния крадец.
— Добре — завика Динели, обхванат вече от паниката. — Добре, тъпако, на ти…
Електрически ток го удари в гръб. Пистолетът изхвърча от ръката му и счупи витрината със закуски.
— Какво, по дяволите, става? — шашна се бакалинът и загледа изплашения крадец. И тогава видя блясъка на сребърните криле. — Ей, проклет да съм! Та тези страж-птици наистина си вършат работата!
Той остана загледан, докато крилете изчезнаха в небето. После се обади в полицията.
Страж-птицата продължи караула си. Мозъчният й център обработи фактите около убийството. Няколко от тях бяха неизвестни до този момент.
Тази нова информация бе предадена едновременно на всички останали страж-птици, а тяхната пък се получи от нея.
Нова информация, методи, определения. Всичко това непрекъснато се разменяше помежду им.
Сега, когато страж-птиците излизаха от производствената линия като пълноводен поток, Гелсън си позволи да се успокои. Предприятието му бе изпълнено със силно и доволно бръмчене. Заявките се изпълняваха навреме и страж-птиците се подаваха първо към големите градове на неговия район, а след това и към по-малките.
— Всичко е наред, шефе — каза Макинтайър, влизайки през вратата. Тъкмо бе приключил редовната си инспекция.
— Чудесно. Заповядай, седни.
Едрият инженер седна и запали цигара.
— Отдавна очаквахме този момент — каза Гелсън. Не можа да измисли друго, за да започне разговора, който го интересуваше.
— Така е, наистина — съгласи се Макинтайър. Той се облегна и пое дълбоко дима от цигарата. Беше един от инженерите консултанти на първия прототип на страж-птицата. Това бе преди шест години. Оттогава работеше при Гелсън и двамата бяха станали добри приятели.
— Исках да те попитам нещо… — Гелсън се поколеба. Не знаеше как да формулира въпроса, който искаше да зададе. — Какво мислиш за страж-птиците, Мак?
— Кой, аз ли? — инженерът се позасмя нервно. Той ядеше, пиеше и спеше само с мисълта за страж- птицата още от самото начало. Никога не беше смятал, че трябва да има специално отношение към нея. — Ами мисля, че е страхотна.
— Нямах предвид това — каза Гелсън. Той осъзна, че му се иска някой все пак да разбере и неговата гледна точка. — Искам да знам дали мислиш, че съществува някаква опасност от страна на мислеща машина.
— Не, шефе, не мисля. Защо питаш?
— Виж, аз не съм учен или инженер. Аз се занимавам само със сметките и производството и съм оставил на теб и твоите хора да мислите по тези въпроси. Но страж-птицата като че ли започва да ме плаши.
— Няма причини.
— Не ми харесва идеята за самообучението на машината.
— Но защо? — Макинтайър отново се усмихна. — Знам, ти си като повечето хора, шефе. Боиш се, че машините ти някой ден ще се събудят и ще си кажат: „Какво правим тук? Да идем навън и да започнем да управляваме света.“ Така ли е?
— Може би нещо подобно — съгласи се Гелсън.
— Няма начин — успокои го Макинтайър. — Страж-птиците са сложни машини. Длъжен съм да го призная. Но един компютър е много по-сложен от тях. И никога нито един компютър не е придобил съзнание.
— Да, но страж-птиците могат да се
