Другите страж-птици из страната приеха посланието. Мисловните им центрове започнаха да търсят отговор.
— Е, шефе, днес свалиха петдесет — каза Макинтайър, когато влезе в кабинета на Гелсън.
— Хубаво — Гелсън не погледна към инженера.
— Не чак толкова — Макинтайър седна. — Господи, колко съм изморен! Вчера бяха седемдесет и две.
— Знам. — Върху бюрото на Гелсън имаше няколко дузини съдебни искове, които той препращаше на правителството с молба за помощ.
— Но ще наваксат — уверено каза Макинтайър. — Ястребите са специално конструирани, за да ловят страж-птици. Те са по-силни, по-бързи и с по-добра броня. Наистина ги пуснахме бързо, а?
— Така е.
— Но и страж-птиците не са лоши — отбеляза Макинтайър. — Те се научиха да се прикриват. Опитват различни номера. Знаеш ли, всяка, която умира, съобщава по нещо на останалите.
Гелсън не отговори.
— Но всичко, което правят страж-птиците, ястребите го могат по-добре — весело продължи Макинтайър. — Ястребите имат специална самообучаваща се система за лов. Те са по-гъвкави от страж- птиците. Учат се по-бързо.
Гелсън мрачно се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Небето беше чисто. Когато погледна навън, разбра, че се е справил с несигурността си. Прав или не, той бе взел решението си.
— Кажи ми какво ще правят ястребите, след като свалят всички страж-птици? — попита той.
— Какво? Защо…
— Съветвам те, за да не останеш изненадан, да започнеш да измисляш нещо, което да убива ястребите. За всеки случай.
— Да не мислиш…
— Само знам, че ястребите са напълно самостоятелни. Също като страж-птиците. Защото дистанционното управление би било твърде бавно. Нали имахме дискусия по този въпрос? Идеята беше да се унищожат страж-птиците, и то бързо. Това означава да няма ограничителни схеми.
— Можем да измислим нещо — каза несигурно Макинтайър.
— Гледай. Сега във въздуха лети една агресивна машина. Машина убиец. Преди нея имаше машина антиубиец. Следващата ти играчка ще трябва да бъде още по-самостоятелна. Не е ли така?
Макинтайър не отговори.
— Не те държа отговорен за нищо — каза Гелсън. — Аз съм виновен. И всички ние.
Във въздуха се появи бързо движеща се точка.
— Ето какво става, когато на машината се предостави работа, за която носим отговорност самите ние — каза Гелсън.
Високо в небето един ястреб се прицелваше в страж-птица. Бронираната машина убиец бе научила много през тези няколко дни. Единствената й функция беше да убива. Засега тя бе насъскана против определен тип жив организъм — металичен като самата нея.
Но ястребът току-що бе открил, че има и други видове живи организми…
Които трябва да бъдат убивани.
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1996 Рени Димитрова, превод от английски
© 1996 Росен Димитров, превод от английски
Robert Sheckley
Watchbird, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996
ISBN: 954-9513-03-3
The Collected Short Fiction, Book Two, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8835]
Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00
