— Добре — отговори Лефърт със съмнение в гласа.
— Имаш ли последните показатели за епидемията? — попита Марин, отивайки към прозореца.
— Те надминават епидемичните. Болестта прескочи границите на града.
— Сега не можем да проверим това. Ние бяхме съборени от хълма и паднахме от другата страна. Ще ни провърви, ако за една година светът изгуби само хиляда пси. — Марин стисна юмруци. — Само за това мога да разкъсам Екс на парчета.
Първото, което видя Марин, влизайки в стаята на Спящия, беше самия Микровски в саркофага си. Зад него стояха Екс и девойката.
— Поиска ми се да видиш Кари — усмихна се младежът.
— А аз бих искал да получа обяснение — Марин игнорира изумлението на девойката.
— Естествено. Отначало искаш да разбереш кой съм аз, нали?
— Да.
— Аз съм следващият стадий на пси. Парапси.
— Разбирам. И това стана…
— Когато се опитахте да убиете Кари.
— Най-добре започни с нещо друго — прекъсна го Марин. Преди да направи последната стъпка, той предполагаше, че ще чуе обяснението. — Защо си извадил хранителните тръби от Спящия?
— Защото Микровски вече няма нужда от тях — отвърна Екс. Той се обърна към Спящия и стаята забуча от енергия.
— ДОБРЕ ГО НАПРАВИ, ЕКС.
За миг Марин помисли, че девойката телепатираше. Сетне съобрази, че това беше самият Микровски.
— Известно време не ще бъде напълно в съзнание — обясни Екс. — Затова ми позволи да започна от самото начало. Както знаеш, преди тридесет години Микровски търсеше свръхпсимощ. За да я открие, той раздели разума от тялото. После, вече притежавайки знанието, не беше в състояние да се върне в тялото си. За тази цел бе необходимо преминаване на по-високо енергийно ниво, а без подчиняваща се на командите му нервна система не можеше да овладее тази мощ. Никой от обикновените пси не бе в състояние да му помогне. За достигането на новото ниво всички нормални канали трябваше да бъдат блокирани и пренасочени, а цялата нервна система щеше да се окаже под ужасно пренапрежение. В общи линии аз съм първият истински пси, овладял мощта по този начин.
— Значи не си мутант? — озадачено го попита Марин.
— Мутацията няма нищо общо. Позволи ми да продължа. Микровски не можеше сам, без чужда помощ, да прескочи пропастта. За тази цел бях необходим аз.
— Не само той. И ти, и девойката, и Крандъл — телепатира Микровски на Марин. — Аз бях в телепатичен контакт с него. Заедно избрахме Екс за експеримента. Самият Крандъл не ставаше заради неподходящата му нервна система. Взехме Екс за неговия темперамент и чувствителност. И трябва да добавя — за егоизма и мнителността му. Всичко беше предвидено, включително и ролята на Кари.
Марин слушаше студено. Нека обяснява. А той си има собствен отговор. Окончателен.
— Първо, затваряне на каналите. Пси-чувствата на Екс бяха блокирани. После го поставиха в стресова ситуация — предстоящо арестуване, изолация. Неговата природа не може да приеме нито едното, нито другото. Когато не успя да прескочи пропастта, Крандъл го спаси с моя помощ. Заедно с него, който се преструваше на чичото на Кари, застрашавахме живота на Екс, като засилвахме стреса.
— Значи това е имал предвид Крандъл — промърмори Марин.
— Да, той ти каза, че ти трябва да убиеш Екс. Вярно е. Ти трябваше да опиташ. Той ти каза, че девойката е ключът към всичко. И това е истина. Защото едва когато беше заплашен животът на Екс и на девойката, беше достигнат най-силният стрес, който можехме да предизвикаме. Младежът премина пропастта към по-висок потенциал. Веднага след това дойде разбирането.
— И той ти върна тялото — добави Марин.
— И той ми върна тялото — съгласи се Микровски.
Марин знаеше какво трябва да прави и благодари на Бога за предвидливостта на Службата за пси- здраве. Все пак обаче се забави за момент.
— И така, ако съм разбрал правилно, всичко — заразяването на Екс, чудните му спасявания, хитрините, които ти използва, са били предназначени да създадат сила, достатъчно голяма, за да ти върне тялото?
— Това е само част от целта — отговори Микровски. — Другата част е създаването на ново пси в лицето на Екс.
— Много добре — каза Марин. — Ще ви е интересно да узнаете, че Службата за пси-здраве винаги е обсъждала една възможност: връщането на Спящия, но на лудия Спящ. За този случай стаята е подготвена за атомен взрив. Четирите стени, подът и таванът са блокирани от мен. Атомният взрив не е мигновен — в усмивката му нямаше хумор, — но се съмнявам, че парапси-преходът е по-бърз. Скоростта на моите мислителни способности е същата като вашата. Имам намерение да взривя това място.
— Хората ти от службата са подозрителни — отговори Микровски, — но защо, в името на всичко свято, искаш да направиш това?
— Защо ли? Та ти съзнаваш ли какви си ги надробил? Върнал си тялото си. Но болестта излезе изпод контрол. Пси-науката е унищожена на всичките й позиции! И всичко заради твоя егоизъм. — Мислено Марин вече извади ключа.
— Почакай! — намеси се Екс. — Очевидно не разбираш. Всичко това са временни смущения. Истина ти казвам. Никой няма да остане засегнат за цял живот. Болните могат да бъдат тренирани.
— Тренирани ли? За какво?
— За да станат парапси, разбира се. Пълното затваряне на каналите е необходимо, за да се извърши следващата парапсихологическа стъпка. Болестта е изходната точка. Днешното ниво на пси е неустойчиво. Ако аз не го бях изоставил, щеше да го направи някой друг през следващите няколко години.
— По-късно, когато се появят няколко души, прескочили пропастта — додаде Микровски, — ще стане по-леко. Също както началото на пси. А когато се появят първите постижения, всичко ще тръгне сравнително гладко. Колкото повече парапси, толкова по-леко.
— Как мога да ви повярвам?
— Как ли? Гледай!
Телепатията предава тънките нюанси на смисъла, които се губят в разговорната реч. При телепатирането състоянието „истина“ разкрива доколко човекът, изпращащ сигнала, вярва в тази истина. Съществува безкрайно много градации на истината.
Марин прочете вярата на Микровски в парапси. На подсъзнателно ниво. Невъобразимо правдива истина! Повече не му трябваха никакви аргументи.
Внезапно Кари се усмихна. Озари я поредното предчувствие. Приятно предчувствие.
— Помогни ми да стана — каза Микровски на Марин — и ми позволи да ти опиша в общи черти моята програма за тренировките.
Марин се зае да му помага.
А Екс се усмихна. Той прочете предвиждането на Кари.
Информация за текста
© 1954 Робърт Шекли
Robert Sheckley
Carrier, 1954
Източник: http://sfbg.us
