Задай глупав въпрос

Тишина.

— Разширява ли се Вселената? — попита Морън уверено.

— „Разширяване“ е термин, неприложим към дадената ситуация. Вселената, така, както я разбира Питащия, е илюзорна представа.

— Можеш ли да ни кажеш каквото и да било? — попита Морън.

— Мога да отговоря на всеки правилен въпрос относно природата на нещата.

Двамата мъже се спогледаха.

— Мисля, че знам какво има предвид — каза Лингман тъжно. — Основните ни представи са погрешни. До една.

— Не е възможно — възрази Морън. — Физиката, биологията…

— Частични истини — прекъсна го Лингман уморено. — Поне това разбрахме. Разбрахме, че изводите ни относно наблюдаемите явления са неправилни.

— Но правилото на най-простата хипотеза…

— Това е само теория — отвърна Лингман.

— А живота… би трябвало да ни отговори какво е животът!

— Ето какво — обясни Лингман. — Да предположим, че попиташ „Защо съм роден под знака на Скорпиона в съюз със Сатурн?“ Аз не мога да отговоря на този въпрос чрез понятията за зодиака, защото зодиакът няма нищо общо с това.

— Разбирам — каза Морън тихо. — Той не може да отговаря на въпроси чрез понятията, с които разполагаме ние.

— Изглежда е така. И не е в състояние да промени понятията ни. Може да отговаря само на правилни въпроси… това предполага познания, каквито нямаме.

— Значи дори не можем да зададем правилен въпрос? — възкликна Морън. — Не мога да повярвам! Би трябвало да притежаваме някои основни познания. — Обърна се към Отговарящия и попита: — Какво е смъртта?

— Не мога да обяснявам антропоморфизми.

— Смъртта антропоморфизъм!? — учуди се Морън. Лингман се обърна. — Стигаме до нещо.

— Антропоморфизмите не са ли реални? — попита той.

— Антропоморфизмите могат да бъдат класифицирани в работен порядък като А, неистински истини или Б, като частни истини в рамките на частна ситуация.

— Кое важи в случая?

— И двете.

Това беше най-многото, до което бяха в състояние да се доберат. Морън не знаеше как да извлече повече информация от Отговарящия. Двамата мъже опитваха с часове, но истината се отдалечаваше все повече и повече.

— Ще полудея — каза Морън. — Това нещо разполага с отговорите на всичко във Вселената и не може да ни ги предаде, освен ако не зададем правилния въпрос! А откъде да научим правилния въпрос?

Лингман седна и се облегна на скалата, затвори очи.

— Ние сме диваци, това е — възкликна Морън и се заразхожда напред-назад пред Отговарящия. — Все едно някой бушмен да отиде при физик и да го попита, защо не може да пробие слънцето със стрела. Ученият може да му отговори само със своите собствени понятия, какво ще направи в такъв случай?

— Ученият няма и да се опита да му обяснява — отвърна Лингман. — Защото ще отчита ограниченията на питащия.

— Добре — каза Морън ядосано. — Как ще обясниш въртенето на Земята на един дивак? Или, още по- добре, как ще му обясниш теорията за относителността, като, разбира се, през цялото време се придържаш към математическата строгост?

Лингман бе затворил очи и не отговори.

— Ние сме диваци. Но в нашия случай пропастта е много по-голяма. Колкото между червей и свръхчовек, може би. Червеят иска да знае каква е природата на калта и защо има толкова много кал. Това е.

— Ще тръгваме ли, сър? — попита Морън след малко. Очите на Лингман останаха затворени. Възлестите му пръсти бяха сплетени, скулите му хлътнаха още повече. Появяваше се черепът.

— Сър! Сър!

Отговарящия знаеше, че това не е отговорът.

Сам на своята планета, която не е нито голяма, нито малка, а точно каквато трябва, Отговарящия продължава да чака. Той не е в състояние да помогне на съществата, които идват при него, защото дори и Отговарящия има своите ограничения.

Може да отговаря само на правилни въпроси.

Вселена? Живот? Смърт? Виолетово? Осемнайсет?

Частни истини, полу-истини, късчета от големия въпрос.

И единствено Отговарящия мърмори въпросите сам на себе си, истинските въпроси, които никой не може да разбере.

Как тогава да се разберат истинските отговори?

Въпросите никога няма да бъдат зададени и Отговарящия си спомня нещо, което създателите му са знаели и забравили.

За да зададеш въпрос, трябва да знаеш по-голямата част от отговора.

,

Информация за текста

© 1953 Робърт Шекли

© 1996 Владимир Германов, превод от английски

Robert Sheckley

Ask a Foolish Question, 1953

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

ISBN: 954-584-186-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8963]

Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00