Робърт Шекли
Задай глупав въпрос
Отговарящия бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо — което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго.
На размери Отговарящия беше голям за едни и малък за други. Можеше да се каже, че е сложен, макар че на някои им се струваше елементарен.
Отговарящия знаеше, че е такъв, какъвто трябва. Над и отвъд всичко останало — той беше Отговарящия, той Знаеше.
Колкото по-малко се каже за съществата, които го бяха създали, толкова по-добре. Те също Знаеха и не бяха казали на никого, дали познанието е нещо приятно.
Създадоха Отговарящия в помощ на по-неразвитите видове и се оттеглиха по свой неповторим начин. Само Отговарящия знае къде са.
Защото Отговарящия знае всичко.
И Отговарящия стоеше на своята планета, която обикаляше своето слънце. Това продължаваше дълго, според някои и кратко, според други, но точно колкото трябва, според Отговарящия.
Вътре в него се съдържаха Отговорите. Той познаваше природата на нещата, знаеше защо те са такива каквито са, знаеше какви са и какво означава всичко.
Отговарящия можеше да отговори на всеки въпрос, стига да е правилен. И искаше да отговаря! Гореше от нетърпение!
Нима би могъл да е друг?
Нима би могъл да иска нещо друго?
И той чакаше при него да ходят същества, за да го питат.
— Как се чувствате, сър? — поинтересува се Морън, след като доплува до възрастния човек.
— По-добре — отвърна Лингман и се опита да се усмихне. Безтегловността беше голямо облекчение. Въпреки че бяха изразходвали огромно количество гориво, за да излетят с минималното възможно ускорение, старите му кости не го бяха понесли добре. Сърцето му бе недоволствало и се бе сърдило, бе блъскало гневно в крехките му ребра, бе се колебало и бързало. От време на време бе заплашвало, че ще спре от раздразнение.
Но безтегловността беше облекчение и немощното сърце продължаваше да тупти.
Морън нямаше такива проблеми. Силното му тяло беше създадено за напрежение и натоварвания. При това пътешествие обаче нямаше да преживее подобни неща, защото искаше старият Лингман да остане жив.
— Ще живея — промърмори Лингман в отговор на незададения въпрос. — Достатъчно дълго, за да разбера.
Морън дръпна лоста и корабът им потъна в субпространството като нож в масло.
— Ще разберем — промърмори Морън и помогна на стареца да откопчае предпазния колан. — Ще открием Отговарящия на всяка цена!
Лингман кимна на по-младия си спътник. Вдъхваха си увереност по този начин от години. Първоначалната идея беше на Лингман. По-късно се бе присъединил и Морън, след като завърши Калифорнийската политехника. Заедно двамата тръгнаха по следите на мълвата в слънчевата система. Легендите за древната хуманоидна раса, която знаела отговорите на всички въпроси, която създала Отговарящия и се оттеглила.
— Помисли си само — поклати глава Морън. — Отговорите на всички въпроси!
Като физик Морън искаше да попита Отговарящия много неща — за разширяващата се вселена, за свързващите сили в атомното ядро, за новите и суперновите, за образуването на планетите, за червеното изместване в спектъра, за относителността и стотици други.
— Да — кимна Лингман. Приближи се до екрана и се вгледа в пустата прерия на илюзорното субпространство. Беше биолог, беше старец. Имаше само два въпроса.
Какво е животът?
Какво е смъртта?
След като търсиха виолетово достатъчно дълго, Лек и приятелите му се събраха да поговорят. Виолетовото винаги изтъняваше в близост до звездните струпвания — никой не знаеше защо, така че беше в реда на нещата да разговарят.
— Знаете ли — каза Лек, — смятам да открия Отговарящия.
Говореше езика Олгарт, езика на неизбежното решение.
— Защо? — попита Илм на Хвест, езика на неангажиращото бъбрене. — Защо искаш да знаеш това или онова? Не ти ли стига, че събираш виолетово?
— Не — отвърна Лек все още на езика на неизбежното решение. — Не ми стига.
Великата задача на Лек и приятелите му беше да събират виолетово. Откриваха го на много места в тъканта на космоса, в малки количества. Постепенно, бавно, бяха събрали огромна купчина. За какво е тя никой не знаеше.
— Предполагам, ще го попиташ какво е виолетово — каза Илм. Той бутна една звезда настрани, за да не му пречи и се излегна.
— Да — потвърди Лек. — Живеем в неведение прекалено дълго. Трябва да знаем каква е истинската природа на виолетовото, какво е значението му в системата на нещата. Трябва да знаем защо то управлява живота ни.
Лек каза всичко това на Илгрет — езика на началното познание.
Илм и останалите не се опитаха да възразят, дори и с езика на споровете. Даваха си сметка, че познанието е нещо важно. Още от зората на времето Лек, Илм и другите събираха виолетово. Сега беше време да научат отговора на основния въпрос на Вселената — какво е виолетово и за какво е купчината.
Естествено, щеше да им го каже Отговарящия, създаден от същества, доста приличащи на тях самите, отдавна изчезнали.
— А ще го попиташ ли нещо друго? — поиска да знае Илм.
— Не знам — отговори Лек. — Може да го попитам за звездите. Нищо друго не е важно.
Тъй като Лек и братята му живееха още от самото начало на времето, не мислеха за смъртта. Понеже броят им не се променяше, не се замисляха и за живота.
Но виолетовото… И купчината…
— Тръгвам — извика Лек на езика на взетото решение.
— Желаем ти щастие! — отвърнаха братята му на жаргона на най-голямата дружба.
Лек тръгна, скачайки от звезда на звезда.
Сам на малката си планета, Отговарящия чакаше Питащите. От време на време промърморваше сам на себе си отговорите. Това беше негова привилегия. Той Знаеше.
И чакаше, а времето не беше нито твърде дълго, нито твърде кратко — всички същества от вселената можеха да дойдат и да го попитат.
Бяха осемнайсет, събрани на едно място.
— Да бъде законът на осемнайсетте! — извика единият. Появи се още един, който дотогава не съществуваше. Роди се от закона на осемнайсетте.
— Трябва да отидем при Отговарящия — извика някой. — Животът ни е подчинен на закона на осемнайсетте. Когато има осемнайсет, ще има и деветнайсети. Защо е така?
Никой не знаеше отговора.
— Къде съм? — попита новороденият деветнайсети. Един го дръпна настрана, за да му каже.
