ефекти. Неотдавна излезе научен труд, в който се казва, че човек може да намери в отвъдното каквото пожелае — рай, царство небесно, валхала, зелени пасища, въпрос на избор. Твърди се, че в отвъдното царуват древните богове — боговете на Хаити, Скандинавия или Белгийско Конго, зависи към коя теория се придържаш. Естествено контратеорията пък доказва, че изобщо не може да има богове. Виждал съм една английска книга, доказваща, че отвъдното се управлява от английски духове, руска книга, твърдяща, че управляват руснаци, и няколко американски книги, които доказват, че властта е на американците. Миналата година излезе една книга, заявяваща, че отвъдното има правителство от анархисти. Виден философ настоява, че конкуренцията е природен закон, значи и в отвъдното трябва да е тъй. И така нататък. Можете да изберете която и да било от тия теории, мистър Блейн, или пък да си измислите собствена.
— А вие какво мислите? — запита Блейн.
— Аз? Запазвам си правото на мнение. Като му дойде времето, ще ида там и ще разбера.
— Това ми допада — каза Блейн. — За съжаление няма да имам тази възможност. Не разполагам с парите за тия ваши баснословни цени.
— Знам. Проверих финансите ви, преди да се обадя.
— Тогава защо…
— Всяка година — каза Фаръл — определен брой задгробни застраховки се раздават безплатно, някои от филантропи, други от корпорации и тръстове, а една малка част — по лотария. Щастлив съм, мистър Блейн, да ви съобщя, че сте избран за едно от тия дарения.
— Аз?
— Приемете моите поздравления — каза Фаръл. — Имате невероятен късмет.
— Но кой ми прави дарението?
— Корпорацията „Мейн-Фарбинджър текстил“.
— Никога не съм ги чувал.
— Е, те са чули за вас. Дарението е знак на признание за пътешествието ви от 1958 година до нашата епоха. Приемате ли го?
Блейн се втренчи в задгробния представител. Фаръл изглеждаше искрен; така или иначе, историята му можеше да се провери в управлението на „Задгробен живот“. Блейн имаше известни подозрения спрямо великолепния дар, подхвърлен тъй ненадейно в ръцете му. Но мисълта за гарантирано оцеляване след смъртта надделя над всички възможни съмнения, отхвърли всички възможни страхове. Благоразумието е полезно нещо, но не и когато пред теб се разтварят портите на задгробния живот.
— Какво ще трябва да направя? — запита той.
— Просто да ме придружите в сградата на „Задгробен живот“ — отвърна Фаръл. — Можем да свършим необходимото за няколко часа.
Оцеляване! Живот подир смъртта!
— Много добре — каза Блейн. — Приемам дарението. Да вървим!
Незабавно напуснаха апартамента.
25.
Хелитаксито ги откара право в сградата на „Задгробен живот“. Фаръл отведе Блейн до Приемното отделение и подаде на дежурната фотокопие от акта за дарение. Блейн даде отпечатъци от пръстите си и представи ловния си билет. Жената грижливо свери всички данни със своя официален списък на приетите. Накрая се увери във валидността на документите и подписа приемния лист.
След това Фаръл отведе Блейн в Контролната зала, пожела му успех и излезе.
В Контролната зала група млади техници поеха щафетата и подложиха Блейн на всевъзможни прегледи. Батареи от калкулатори щракаха, громоляха и бълваха метри хартиена лента и дъжд от перфокарти. Злокобни машини бълбукаха и писукаха насреща му, зяпаха го с огромни червени очи, примигваха и грейваха с янтарна светлина. Самописци драскаха по разграфени листове. И през цялото време техниците поддържаха оживен делови разговор.
— Интересна бета реакция. Мислиш ли, че можем да изравним тая дъга?
— Може, може, стига само да понижиш коефициента на предприемчивост.
— Не ми се ще. Това разхлабва мрежата.
— Не е речено да я разхлабиш чак дотам. Така или иначе, ще издържи травмата.
— Може би… Ами тоя Хенлигер-фактор? Изключен е.
— Защото е в тяло приемник. Ще се покаже.
— Миналата седмица не се показа. Онзи тип изхвърча като ракета.
— Той от самото начало си беше малко нестабилен.
— Хей! — възкликна Блейн. — Има ли шанс да не стане?
Техниците се обърнаха, като че го виждаха за пръв път.
— Всеки случай е различен, братче — каза единият.
— С всекиго трябва да се работи индивидуално.
— Просто проблеми, непрекъснато проблеми.
— Мислех, че процедурата е напълно разработена — каза Блейн. — Казаха ми, че е безпогрешна.
— Е, да, това разправят на клиентите — презрително рече един от техниците.
— Рекламен боклук.
— Тук нещата се объркват ежедневно. Още много хляб има да ядем, додето се оправим.
— Но можете ли да разберете, дали процедурата е успешна? — обади се Блейн.
— Естествено. Ако е успешна, още си жив.
— Ако не е, тук ти е краят.
— Обикновено е успешна — утеши го един техник. — За всички освен за К-3.
— Тъкмо тоя проклет фактор К-3 ни съсипва. Казвай, Джеймсън, К-3 ли е, или не?
— Не съм сигурен — отвърна Джеймсън, прегърбен над някакъв примигващ инструмент. — Тест- машината пак се е скапала.
— Какво е К-3? — запита Блейн.
— Де да знаехме! — навъсено рече Джеймсън. — Само в едно сме сигурни — който го има, не може да оцелее след смъртта.
— При никакви обстоятелства.
— Старият Фицрой смята, че това е вграден ограничителен фактор, въведен от природата, за да не се развилнее човешкият род.
— Но тия, дето имат К-3, не го предават на децата си.
— Не е изключено да е блуждаещ ген и да прескача няколко поколения.
— Аз К-3 ли съм? — запита Блейн, като се мъчеше да удържи трепета в гласа си.
— Едва ли — добродушно каза Джеймсън. — Доста е рядък. Чакай да проверя.
Блейн зачака, докато техниците преглеждаха данните, а Джеймсън се мъчеше да определи с дефектната си машина дали има фактор К-3, или не. След известно време Джеймсън надигна глава.
— Е, комай не е К-3. Макар че кой ли знае всъщност? Както и да е, хайде на работа.
— А сега какво? — запита Блейн.
Иглата на спринцовка се заби дълбоко в ръката му.
— Не бой се — рече му един техник, — всичко ще мине чудесно.
— Сигурни ли сте, че не съм К-3?
Техникът кимна небрежно. Блейн искаше да пита още нещо, но го обори дрямка. Техниците го вдигнаха и го положиха върху бяла операционна маса.
Когато се свести, лежеше на удобна кушетка и слушаше тиха, ласкава музика. Една сестра му подаде чаша шери, а до нея стоеше лъчезарно усмихнат мистър Фаръл.
— Добре ли се чувствувате? — запита Фаръл. — Би трябвало. Всичко мина отлично.
— Тъй ли?
— Няма място за грешка. Мистър Блейн, задгробният живот е ваш.
Блейн допи шерито и се изправи малко неуверено.
— Задгробният живот е мой? Когато и да умра? От каквото и да умра?
