отминала. И все пак изпитаха голямо облекчение, когато след два месеца прочетоха, че ловът срещу Блейн е прекратен.
Работата на Блейн в корабостроителницата беше интересна и разнообразна. От островчетата криво- ляво пристигаха катери и яхти с изкривени валове или нащърбени витла, с корпуси, разцепени от коварни коралови рифове, с платна, раздрани от внезапни бури. Обслужваха и подводни апарати от близката морска ферма, която използуваше Таиохае за снабдителна база.
Блейн уреждаше всички делови въпроси умело и експедитивно. След време взе да пише някои от рекламните обявления в „Куриер на Южните морета“. Това повлече подир себе си нови дейности, нова бумащина и още по-голяма нужда от връзка между корабостроителницата „Връх“ и малките работилнички, на които прехвърляха част от работата. Блейн се зае с това, пое и рекламата.
Работата му като старши конструктор започваше да придобива странна прилика с предишните му занимания на младши конструктор на яхти.
Но това вече не го смущаваше. Сега му изглеждаше очевидно, че е младши конструктор на яхти, ни повече, ни по-малко. Такава му беше съдбата и той я приемаше.
Животът му навлезе в приятна рутина, изградена около корабостроителницата и бялото бунгало, изпълнена с ходене на кино в събота вечер и микрофилми на „Сънди таймс“, кратки пътувания до подводната ферма и съседни островчета от Маркизкия архипелаг, вечеринки у кмета и покер в яхтклуба, ненадейни платноходни екскурзии през Контрольорския залив и нощно къпане под луната на плажа Темуоа. Блейн започваше да мисли, че животът му е достигнал своята финална и окончателна форма.
И тогава, почти четири месеца след пристигането му в Таиохае, всичко отново се промени.
В едно утро като всички други утрини Блейн се събуди, закуси, целуна жена си за довиждане и слезе към корабостроителницата. На плазовете беше изкарана издута, тумбеста яхта от Туамото, излязла от курса при опит да мине само на платна през един тесен пролив и заклещена от отлива върху пенеста гранитна скала, преди екипажът да успее да включи двигателя. Шест ребра и част от обшивката се нуждаеха от смяна. Навярно щяха да се справят за седмица.
Блейн оглеждаше яхтата, когато намина мистър Дейвис.
— Хей, Том — рече собственикът, — преди малко някакъв тип се навърташе тук и питаше за теб. Видя ли го?
— Не — каза Блейн. — Кой беше?
— От континента — намръщи се Дейвис. — Тая сутрин бил слязъл от парахода. Казах му, че още не си дошъл, и той рече, че ще те потърси у вас.
— Как изглеждаше? — запита Блейн, усещайки как се стягат мускулите на корема му.
Дейвис се намръщи още повече.
— Е, точно това е най-чудното. Висок горе-долу колкото теб, мършав и много мургав. Имаше дълга брада и бакенбарди. Напоследък такова нещо рядко се среща. И вонеше на бръснарски одеколон.
— Странно звучи — каза Блейн.
— Много странно. Бас държа, че брадата му не беше истинска.
— Тъй ли?
— Изглеждаше фалшива. Всичко в него изглеждаше фалшиво. И куцаше много зле.
— Спомена ли някакво име?
— Каза, че името му било Смит. Том, къде отиваш?
— Трябва да се прибирам незабавно — каза Блейн. — По-късно ще опитам да ти обясня.
Той изтича към улицата. Смит трябва да беше открил кой е и какво ги свързва. И точно както бе обещал, зомбито му идваше на гости.
33.
Когато каза на Мари, тя веднага изтича до килера да извади куфарите. Замъкна ги в спалнята и взе безразборно да хвърля дрехи в тях.
— Какво правиш? — запита Блейн.
— Стягам багажа.
— Виждам. Но защо?
— Защото се махаме оттук.
— Какво приказваш? Та ние живеем тук!
— Вече не — каза тя. — Не живеем, щом се навърта онзи проклет Смит. Том, той носи неприятности.
— Не се и съмнявам — рече Блейн. — Но това не е причина да бягаме. Остави багажа за момент и ме послушай! Какво мислиш, че може да ми стори?
— Няма да чакаме, за да разберем — отвърна тя и продължи да тъпче дрехи в куфарите, докато Блейн я хвана за ръцете.
— Успокой се. Нямам намерение да бягам от Смит.
— Но това ще е единствената разумна постъпка — възрази Мари. — Той е досадник, но няма да живее дълго. Само още няколко месеца, може би седмици и ще умре. Отдавна трябваше да е умрял този ужасен зомби! Том, да се махаме!
— Да не си полудяла? — възкликна Блейн. — Каквото и да иска, ще мога да се справя.
— И друг път си го казвал.
— Тогава нещата бяха различни.
— И сега са различни! Том, можем пак да вземем на заем яхтата, мистър Дейвис ще ни разбере, и можем да отидем на…
— Не! Да пукна, ако бягам от него! Може би си забравила, Мари, обаче Смит ми спаси живота.
— Но за какво го спаси? — проплака тя. — Том, предупреждавам те! Ако си е спомнил, не бива да го срещаш!
— Чакай малко — бавно изрече Блейн. — Да не би да знаеш нещо? Нещо, което не знам?
Тя мигом се успокои.
— Разбира се, че не.
— Мари, истината ли ми казваш?
— Да, скъпи. Но се боя от Смит. Моля те, Том, изпълни ми тоя каприз, нека се махнем.
— Вече не бягам от никого — каза Блейн. — Тук е моят дом. Край.
Мари седна, като че изведнъж бе останала без сили.
— Добре, скъпи. Прави каквото решиш.
— Така те искам — рече Блейн. — Всичко ще се уреди.
— Разбира се — каза Мари.
Блейн прибра куфарите и закачи дрехите в гардероба. После седна и зачака. Физически беше спокоен. Но в спомените се връщаше към подземието, отново минаваше през украсената с дърворезба врата, покрита с египетски и китайски йероглифи, влизаше между мраморните колони на просторния Палат на смъртта с позлатения бронзов ковчег. И отново чуваше пискливия глас на Рейли да говори през сребриста мъгла:
— Има неща, които не можеш да видиш, Блейн, но аз ги виждам. Дните ти на Земята ще са кратки, много кратки, болезнено кратки. Тия, в които вярваш, ще те предадат, тия, които мразиш, ще те надвият. Ти ще умреш, Блейн, не след години, а скоро, по-скоро, отколкото би повярвал. Ще бъдеш предаден и ще умреш от собствената си ръка.
Този луд старец! Блейн потръпна леко и погледна Мари. Тя седеше с наведена глава и чакаше. Зачака и той. След малко на вратата леко се почука.
— Влез — каза Блейн на онзи, който бе дошъл.
34.
Блейн веднага позна Смит въпреки фалшивата брада, бакенбардите и мургавия грим. Зомбито влезе, накуцвайки, и донесе лек мирис на разложение, неуспешно прикрит със силен аромат на бръснарски одеколон.
