Колинс кимна.
— Естествено, кредитът се предоставя автоматично. Но рано или късно всичко трябва да се заплати.
Това вече звучеше неприятно. Плащане? Явно обществото не бе така високоцивилизовано, както му се струваше в началото. Никой нищо не спомена за плащане. А сега изведнъж поставиха въпроса.
— Защо никой не ме спря? — разсеяно попита той. — Те би трябвало да знаят, че не съм платежоспособен.
Флайн поклати глава.
— Платежоспособността е нещо доброволно. Тя не се постановява със закон. В цивилизования свят на всеки индивид е предоставена възможността да решава сам. Много съжалявам, сър — той отново погледна часовника си и подаде на Колинс листа, който разглеждаше. — Моля да погледнете този списък и да потвърдите, че всичко е вписано.
Колинс взе листа и прочете:
Един дворец с оборудване 450000000 кр.
Услуги от товарна фирма „Майнъл“, също от фирма „Максимо Улф“ 111000 кр.
Сто двадесет и две танцьорки 122000000 кр.
Идеално здраве 888234031 кр.
Джо набързо пресметна, че общата сума е малко над осемнадесет милиарда кредита.
— Ама, вижте! — възкликна той. — Не можете да искате това от мен. Утилизаторът попадна в стаята ми по неизвестни причини. Просто е станала някаква грешка!
— Тъкмо си мислех да им обърна внимание за това — каза Флайн. — Какво да се прави? Могат да бъдат по-благоразумни. Поне ще опитам. По-лошо няма да стане.
Пред погледа на Колинс всичко затанцува. Лицето на Флайн започна да се размива.
— Времето изтече — каза той. — Желая ви късмет!
Колинс затвори очи.
Когато отново ги отвори, пред него се разстилаше равнина, оградена със скали. Духаше поривист леден вятър. Небето беше стоманеносиво.
Някакъв брадясал тип стоеше до него.
— Дръж — каза той и му подаде една кирка.
— Какво е това?
— Кирка — търпеливо обясни човекът. — А пък ей там е каменоломната, където аз, ти и другите ще добиваме мрамор.
— Мрамор ли?
— Да бе, мрамор. Винаги се намира някой идиот, дето иска мраморен дворец — с крива усмивка отговори човекът. — Можеш да ме наричаш Йънг. Ще се наложи известно време да поработим заедно.
Колинс тъпо го изгледа.
— И колко време?
— Смятай сам. Тук разценките са по пет-десет кредита на месец. Ще ти ги начисляват, докато не изплатиш дълга си.
Колинс изпусна кирката.
Не могат да постъпят така! Акционерното дружество „Утилизатор“ бе длъжно да разбере своята грешка! Тяхна си е вината, че машината се е озовала в Миналото. Не може да не го знаят.
— Но това е една досадна грешка! — каза той.
— Изобщо не е грешка — възрази Йънг. — Просто не им достига работна ръка. Набират от където им падне. Хайде, да тръгваме. Първите хиляда години е трудно, но после се свиква.
Колинс тъкмо се канеше да го последва, но изведнъж се закова на място.
— Първите хиляда години? Че аз няма да живея толкова!
— Ще живееш — увери го Йънг. — Сега си безсмъртен. Забрави ли?
Вярно, беше си пожелал и безсмъртие. Поиска го в бързината, там, на полето, малко преди да му отнемат Утилизатора.
Изведнъж Колинс се сети за нещо. Странно, но в сметката, която му представи Флайн, безсмъртието не беше включено.
— А колко са ми начислили за него? — попита той.
Йънг го погледна и се разсмя.
— Не се прави на идиот, приятел. Време е сам да се сещаш за някои неща. — Той го побутна към каменоломната. — Безсмъртието ти е даром.
Информация за текста
© 1954 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
Something for Nothing, 1954
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1439]
Последна редакция: 2007-02-18 10:08:55
