страна на пациента, а не от наша.
Кармоди полагаше усилия да отвори очи или уста, но откри, че остана напълно неподвижен.
— Значи е сериозно, а? — попита Печалбата.
— На такъв въпрос е трудно да се отговори точно — каза лекарят. — Като начало трябва да изясним понятията. Например медицинската наука е нещо по-лесно от медицинската етика. От нас, членовете на Галактическата медицинска асоциация, се очаква да съхраняваме живота. Освен това от нас се очаква да действаме в полза на висшите интереси на конкретната форма на живот. Но как би трябвало да постъпим, когато тези две повели си противоречат? Например уиичите от Девин V търсят лекарска помощ, за да се излекуват от живота и да постигнат страстно желаната смърт. Позволете да ви уведомя, че задачата е дяволски трудна и е възможна само когато уиичите са престарели и изтощени. Но какво ли би могла да каже етиката за това чудновато преобръщане на нормалните желания? Длъжни ли сме да задоволим стремежа на уиичите и да извършим действия, заклеймявани почти във всяко ъгълче на Галактиката? Или трябва да постъпим съобразно със собствените си разбирания и така да ги обречем на съдба, буквално по-страшна от смъртта?
— Но това какво общо има с Кармоди? — попита Модсли.
— Почти нищо — призна лекарят. — Но си помислих, че може да ви се стори интересно и ще ви помогне да осъзнаете защо искаме да ни се плащат толкова високи такси.
— Тежко ли е състоянието му? — настояваше Печалбата.
— Само за мъртъвците може да се каже, че наистина са в тежко състояние — заяви лекарят. — А и дори при тях има изключения. Например Пентаналуната, която лаиците наричат Петдневната обратима смърт, всъщност не е нещо по-лошо от обикновена простуда въпреки пошлите слухове в полза на обратната теза.
— Но какво ще кажете за Кармоди? — не мирясваше Модсли.
— Безспорно той не е мъртъв — успокои го лекарят. — Само е в състояние на тежък шок или в подобно на него. Да го изразя по-простичко — той, така да се каже, е припаднал.
— А можете ли да го измъкнете от това състояние? — попита Печалбата.
— Вашите понятия са доста мъгляви — каза Лекарят. — Работата ми е достатъчно трудна и без да…
— Тоест можете ли да го върнете в присъщото му функционално състояние? — поправи се Печалбата.
— Добре! Но това е твърде обширно изискване, както сами ще признаете, стига малко да помислите. А какво е било присъщото му функционално състояние? Някой от вас знае ли? А дали би ни казал и той, ако по някакво чудо можем да се консултираме с него за собственото му лечение? От милионите неуловими промени в личността, някои предизвикани от един-единствен удар на сърцето, как бихме могли да познаем неговата най-присъща? Не е ли изгубената личност като изгубената секунда — нещо, което можем да оценим приблизително, но не и да възпроизведем точно? Тези въпроси, господа, имат своята тежест.
— А бе, нещо много натежаха — измърмори Модсли. — Да речем, че го върнете колкото може по-близо до предишното му състояние. Това много ли ще е трудно?
— А, за мен не — каза лекарят. — От много дълго работя в тази професия. Станах неуязвим и за най- кошмарните гледки, свикнах и с най-отвратителните процедури. Разбира се, това не означава, че съм станал безчувствен. Просто тъжната необходимост ме научи да отклонявам вниманието си от разкъсващите душата действия, които професията ми изисква от мен. — Олеле, докторе! — възкликна Печалбата. — Че какво толкова ще му правите на моето приятелче?
— Налага се да оперирам — обясни лекарят. — Това е единственият надежден начин. Ще разсека Кармоди (казано с думи за лаици) и ще сложа органите и крайниците му в съхраняващ разтвор. После ще го омекотя в слаб разтвор К-5. Ще прекарам мозъка и нервната му система през различни устройства. Процедурата изисква след това да ги включа към Животосимулатор и да стимулирам синапсите в строга последователност. Така ще разберем дали има някакви счупвания, задръстени клапани, запушвания и прочее. Приемем ли, че няма такива, разглобяваме мозъка, като накрая стигаме до точката на взаимодействие между ума и тялото. Като я отстраним много грижливо, ще проверим всички външни и вътрешни връзки. Ако дотук всичко е наред, отваряме резервоара на пресечната точка, естествено проверяваме да не пропуска някъде, после измерваме нивото на съзнанието вътре. Ако е ниско или изчерпано (а в подобни случаи почти винаги е така), ще изследваме утайката, за да забъркаме нова порция. Тази нова порция съзнание се подлага на продължителни тестове, после се прелива в резервоара на пресечната точка. След това сглобяваме отново всички части на тялото и пациентът може да бъде съживен с Животосимулатора. С това приключваме целия процес.
— Стига бе! — промълви Печалбата. — Че аз и с куче не бих се отнесла така!
— Аз също — потвърди лекарят. — Не и докато кучешката раса достигне по-висока степен на развитие. Желаете ли да извърша тази операция?
— Е-е… — проточи Печалбата. — Като гледам, не можем да го оставим да си лежи ей така в безсъзнание, нали?
— Разбира се, че не можем — заяви Модсли. — Горкичкият човечец разчита на нас и ние няма да го разочароваме. Докторе, изпълнете дълга си!
През целия разговор Кармоди се бореше със своите нефункциониращи функции. С нарастващ ужас слушаше лекаря, а и с все по-силното убеждение, че приятелите могат да му навредят повече, отколкото враговете дори биха си мечтали. Най-сетне с титанично усилие рязко вдигна клепачи и отдели езика си от небцето.
— Никаква операция! — изграчи той. — Само да опиташ тая скапана операция и ще ти изтръгна скапаното сърце!
— Ето, възвърна си способностите — много доволен, отбеляза лекарят. — Знаете ли, често словесното описание на нашите операционни процедури в присъствието на пациента е по-действено от самата операция. Разбира се, дължи се на внушение, но не бива да се отнасяме лековато към това.
Кармоди се помъчи да стане и Модсли му помогна. Сега за пръв път можа да огледа лекаря, който се оказа висок, слаб и печален мъж в черни дрехи, същински Ейбрахам Линкълн. Печалбата вече не беше във формата на котле. Очевидно поради психическото напрежение се бе превърнала в джудже.
— Повикайте ме, ако имате нужда от мен — каза лекарят и си тръгна.
— Какво стана? — попита Кармоди. — Онзи кораб, онези хора…
— Измъкнахме те в последния момент — отговори Печалбата. — Брато, това не беше никакъв кораб.
— Знам. А какво?
— Беше твоят хищник — съобщи Модсли. — И ти се пъхна право в устата му.
— Ами да, май го направих — призна Кармоди.
— И като направи това, може да си пропилял единствения си шанс за завръщане на Земята — продължи Модсли. — Кармоди, май ще е най-добре да седнеш. Сега имаш малко възможности за избор и никоя не е особено привлекателна.
Кармоди седна.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Първо и преди всичко Модсли разказа за хищниците, за техните нрави и обичаи, привички и реакции, подходи и похвати. Беше важно за Кармоди да знае какво и защо му се случи, та дори след случката. — Особено след случката — наблегна Печалбата.
Модсли продължи с думите, че както за всеки мъж се намира жена, така за всяко живо същество се намира хищник. Голямата верига на изяждането (поетичен образ за целия живот, намиращ се във вечно движение из Галактиката) трябва да продължава, дори само за задоволяване на потребностите, ако не поради друга причина. Животът, какъвто го познаваме, включва в себе си сътворението, а то е немислимо без смъртта. Затова…
— Но защо сътворението да е немислимо без смъртта? — попита Кармоди.
— Не задавай тъпи въпроси. Докъде бях стигнал? А, да. Затова убийството е оправдано, въпреки че
