— Винаги се сблъсквам с подобно пренебрежително отношение.
— Е, какво толкова — една хартийка! — Кармоди се обърна и погледна обвивката, лежаща на идеално почистения тротоар.
— Хартийка, да, хартийка. Но ако я умножите по сто хиляди, колкото са жителите на един средно голям град, какво ще се получи?
— Сто хиляди хартийки! — веднага се отзова Кармоди.
— Не намирам нищо смешно! — отряза Градът. — Уверявам ви, че не бихте искали да живеете сред тях. Пръв бихте хукнали да се оплаквате, че улиците са задръстени с боклук. А къде е вашият дял в борбата за чистота? Поне вие не замърсявайте. Но не! Вие се осланяте на мен. Аз трябва да се грижа за всичко, ден и нощ, без почивен ден.
Кармоди се наведе, за да вдигне обвивката. Тъкмо протегна ръка, когато от близката канализационна решетка изскочи метална щипка, хвана хартийката и се скри.
— Добре — каза Белведере. — Свикнал съм да чистя след другите. Налага се да го правя през цялото време…
— Виж ти — потрети Кармоди.
— … без да очаквам благодарности от никого.
— О-о, благодаря, благодаря! Много съм ти благодарен!
— Изобщо не си!
— Е, добре де, може и да не съм. Какво ще заповядаш да отговоря?
— Лично на мен нищо не ми трябва — отвърна Градът. — Да считаме инцидента за приключен.
— Добре ли се нахранихте? — попита Белведере след вечеря.
— Да, напълно.
— Не изядохте кой знае колко.
— Хапнах колкото исках. Всичко беше много вкусно.
— Щом е така, защо не си вземете още малко?
— Не мога да поема повече.
— Ако не си бяхте развалили апетита с този бонбон…
— По дяволите! Той не ми е развалил апетита! Просто…
— Пак палите цигара — отбеляза Градът.
— Точно така! — рязко потвърди Кармоди.
— Не можете ли да потърпите още малко?
— Виж какво! Откъде накъде ще…
— Трябва сериозно да поговорим — побърза да вметне Белведере. — Замисляли ли сте се за това, от какво ще живеете?
— Досега не съм имал време.
— А аз вече помислих. Би било добре да станете лекар.
— Лекар?! Първо трябва да завърша колеж, после медицински институт, след това…
— Мога да уредя всичко.
— Не ме привлича.
— Така… А правото привлича ли ви?
— За нищо на света!
— Инженер? Прекрасна професия!
— Не е за мен.
— Какъв искате да станете?
— Летец! — възкликна Кармоди.
— О, не става…
— Съвсем сериозно говоря!
— Нямам летище.
— Тогава ще стана летец някъде другаде.
— Говорите така, за да ме дразните, нали?
— Нищо подобно. Наистина искам да стана летец. И винаги съм го искал. Това е моята мечта.
Настъпи тишина. След дълго мълчание, Градът произнесе:
— Ваша работа.
Гласът му звучеше хладно, като самата смърт.
— Къде отивате?
— На разходка — отговори Кармоди.
— В десет и половина вечерта?
— Да. Нещо против?
— Струва ми се, че бяхте уморен.
— Вече не съм.
— Разбрано. Мислех, че ще останете в стаята си и ще си поговорим, преди да заспите.
— Защо не го направим като се върна?
— Добре, няма значение — тъжно произнесе Градът.
— О’кей. По дяволите разходката — остро каза Кармоди и седна.
— Не искам вече — каза Белведере. — Вървете! Разхождайте се на воля.
— Лека нощ! — каза Кармоди.
— Моля?
— Казах „лека нощ“.
— Искате да спите?
— Разбира се. Вече е късно, уморен съм.
— Да спите? Веднага?
— Защо не?
— Ами така… Забравихте да се измиете.
— Вярно. Ще се измия сутринта.
— Отдавна ли не сте се къпали?
— Мисля, че да. Но утре сутринта ще взема един душ.
— Няма ли да ви се подобри самочувствието, ако се изкъпете сега?
— Не.
— Аз ще напълня ваната.
— Не, по дяволите! Не! Искам да спя!
— Правете каквото искате. Не се мийте, не учете, не се хранете правилно — но не ми се сърдете.
— Да се сърдя? За какво?
— За всичко.
— По-точно? Какво имаш предвид?
— Няма значение.
— Защо повдигна този въпрос?
— Само заради вас.
— Разбирам.
— Все ми е едно дали се къпете или не.
— Ясно.
— Много е неприятно да чуваш упреци по свой адрес, когато се отнасяш към работата си толкова отговорно.
— Не съм те упреквал.
— Сега не. Но през деня — да.
— Е… разгорещихме се.
— Всичко е заради цигарите.
