След около седмица Джаксън с гордост можа да каже на учителя си:
— Много красиво и приятно добро утро, най-уважавани и достойни учителю. Как е вашето благословено здраве в този великолепен ден?
— Поздравления най-
Джаксън светна от комплиментите на милия стар учител. Чувстваше се доста доволен от себе си. Разбира се, трябваше да признае, че не разбра няколко думи.
Този следобед той се завърна на кораба си. Беше оставил люка отворен през цялото време, откакто бе дошъл на На, но установи, че нищичко не е откраднато. Той поклати тъжно глава, но не си позволи да се разтревожи. Напълни джобовете си с различни предмети и тръгна обратно към града. Беше готов да изпълни последната и най-важна част от работата си.
3.
В центъра на търговския район, на пресечката на Ум и Алхрето, той откри онова, което търсеше: кантора за продажба на недвижими имоти. Влезе и бе заведен в канцеларията на господин Ерум, младши партньор на фирмата.
— Добре, добре, добре! — възкликна Ерум, докато разтърсваше сърдечно ръката му. — Това е истинска чест, господине, много голяма и сериозна привилегия за нас. Мислите ли да закупите някакъв имот?
— Точно това смятам да направя — каза Джаксън. — Освен, разбира се, ако няма някакви дискриминационни закони, забраняващи ви да продавате на чужденец.
— Няма такива трудности — отвърна Ерум. — Всъщност за нас е истински
Джаксън се въздържа да не се изкикоти.
— Тогава единствената друга трудност, която мога да си представя, е въпросът за законното участие в търг. Аз, разбира се, не притежавам ваша валута, но имам известни количества злато, платина, диаманти и други неща, които се смятат ценни на Земята.
— Те са ценни и тук — каза Ерум. — Казвате количества ли? Скъпи ми господине, няма да срещнем трудности. Както казва поетът, нито
— Надявам се — отвърна Джаксън. Ерум бе използвал няколко думи, които той не знаеше, но това нямаше голямо значение. Основното бе достатъчно ясно. — Предлагам да започнем с някое добро местенце за развитие на производство. Все пак аз трябва да правя нещо. А след това може да си купя и къща.
— Определено
— А съществува ли реален пазар за
— Ами, благословен да е моят
— Добре, добре — каза Джаксън. Него не го интересуваше какво е това
— Купувам я — каза той.
— Няма да съжалявате — одобри Ерум. — Една добра фабрика за
— Разбира се — каза Джаксън, като съжаляваше, че речникът му на Хон не е достатъчно богат. — Колко струва?
— Е, господине, цената не е проблем. Но преди това трябва да попълните
Ерум подаде формуляра на Джаксън. Първият въпрос беше: „Някога, в момента или в миналото случвало ли ви се е да
— Какво означава това? — попита той Ерум. — Какво значи да
— Да значи ли? — несигурно отвърна Ерум. — Ами че то си значи точно това. Или може би почти същото.
— Искам да кажа, че не разбирам думите — каза Джаксън. — Не можете ли да ми ги обясните?
— Няма нищо по-просто — зарадва се Ерум. — Да
— Моля?
— Значи… Ами да
— Нека опитаме
— Да, нека опитаме! — възкликна със смях Ерум. — Ако само можеше, ех! — Той бутна с лакът Джаксън в ребрата.
— Хмм, да — отвърна хладно Джаксън. — Може би все пак ще ми кажете какво точно е
— Разбира се. Само че такова нещо няма — отвърна Ерум. — Във всеки случай не се среща в единствено число. Една
— Готов съм да ви повярвам. Но какво са
— Ами, на първо място, те са обект на
— Е, най-после май стигнахме до нещо! — възкликна Джаксън.
— Само при условие, че имате вкус към подобни неща — отвърна с презрителна студенина Ерум.
— Аз говорех за това, че най-после започнах да разбирам значението на въпроса във формуляра.
— Разбира се, извинете — каза Ерум. — Но виждате ли, там питат дали някога изобщо сте
— Така ли?
— Ама, разбира се! Модификацията променя цялото значение.
— Боях се, че има нещо такова — замисли се Джаксън. — Дали мога да очаквам, че ще можете да ми обясните какво означава
— Естествено! Нашият разговор сега, с малка помощ на