След около седмица Джаксън с гордост можа да каже на учителя си:

— Много красиво и приятно добро утро, най-уважавани и достойни учителю. Как е вашето благословено здраве в този великолепен ден?

— Поздравления най-ирд вунк! — отвърна учителят с топла усмивка. — Акцентът ти, скъпи ученико, е превъзходен! Определено гор нак всъщност, пък и твоята схватливост към милия ми майчин език е доста ур нак тай.

Джаксън светна от комплиментите на милия стар учител. Чувстваше се доста доволен от себе си. Разбира се, трябваше да признае, че не разбра няколко думи. Ирд вунк и ур нак тай му звучаха някак познато, но гор нак му бе напълно чужда дума. И все пак, можеше да се очакват някои празнини при един начинаещ в изучаването на всеки език. Но той вече знаеше достатъчно, за да разбира наяните и да говори така, че и те да го разбират. А работата му изискваше точно това.

Този следобед той се завърна на кораба си. Беше оставил люка отворен през цялото време, откакто бе дошъл на На, но установи, че нищичко не е откраднато. Той поклати тъжно глава, но не си позволи да се разтревожи. Напълни джобовете си с различни предмети и тръгна обратно към града. Беше готов да изпълни последната и най-важна част от работата си.

3.

В центъра на търговския район, на пресечката на Ум и Алхрето, той откри онова, което търсеше: кантора за продажба на недвижими имоти. Влезе и бе заведен в канцеларията на господин Ерум, младши партньор на фирмата.

— Добре, добре, добре! — възкликна Ерум, докато разтърсваше сърдечно ръката му. — Това е истинска чест, господине, много голяма и сериозна привилегия за нас. Мислите ли да закупите някакъв имот?

— Точно това смятам да направя — каза Джаксън. — Освен, разбира се, ако няма някакви дискриминационни закони, забраняващи ви да продавате на чужденец.

— Няма такива трудности — отвърна Ерум. — Всъщност за нас е истински орай на удоволствието да приемем човек от вашата далечна и великолепна цивилизация между нас.

Джаксън се въздържа да не се изкикоти.

— Тогава единствената друга трудност, която мога да си представя, е въпросът за законното участие в търг. Аз, разбира се, не притежавам ваша валута, но имам известни количества злато, платина, диаманти и други неща, които се смятат ценни на Земята.

— Те са ценни и тук — каза Ерум. — Казвате количества ли? Скъпи ми господине, няма да срещнем трудности. Както казва поетът, нито благъл няма да мит или оус.

— Надявам се — отвърна Джаксън. Ерум бе използвал няколко думи, които той не знаеше, но това нямаше голямо значение. Основното бе достатъчно ясно. — Предлагам да започнем с някое добро местенце за развитие на производство. Все пак аз трябва да правя нещо. А след това може да си купя и къща.

— Определено проминекс — весело каза Ерум. — Знаете ли, аз тъкмо райш из моите списъци тук… Да, какво ще кажете за една фабрика за бромикаин? Тя е в отлично състояние и лесно може да бъде преустроена за производство на вор или да се използва в този й вид.

— А съществува ли реален пазар за бромикаин? — попита Джаксън.

— Ами, благословен да е моят мюргентан, разбира се, че има! Бромикаинът е от първа необходимост, въпреки че продажбата му е сезонна. Разбирате ли, рафинираният бромикаин, или арийзи, се използва от прехвърлячите на протигаш, които естествено жънат през сезона на солтис, освен в онези клонове на промишлеността, които са се насочили към тикотепване на риватура. Те, от стабилна…

— Добре, добре — каза Джаксън. Него не го интересуваше какво е това бромикаин и не очакваше някога да види. Но щом като беше печеливш, това бе достатъчно да задоволи изискванията му.

— Купувам я — каза той.

— Няма да съжалявате — одобри Ерум. — Една добра фабрика за бромикаин е гарвелдис багатис, а така също и менифой.

— Разбира се — каза Джаксън, като съжаляваше, че речникът му на Хон не е достатъчно богат. — Колко струва?

— Е, господине, цената не е проблем. Но преди това трябва да попълните оланбрий формуляр. В него има само няколко скен въпроса, които ни нага всеки.

Ерум подаде формуляра на Джаксън. Първият въпрос беше: „Някога, в момента или в миналото случвало ли ви се е да еликирате мушки форсикали? Изредете датите на всички случаи. Ако няма такива, опишете причината за трансгршиал редукт.“ Джаксън не чете по- нататък.

— Какво означава това? — попита той Ерум. — Какво значи да еликирам мушки форсикали?

— Да значи ли? — несигурно отвърна Ерум. — Ами че то си значи точно това. Или може би почти същото.

— Искам да кажа, че не разбирам думите — каза Джаксън. — Не можете ли да ми ги обясните?

— Няма нищо по-просто — зарадва се Ерум. — Да еликираш мушки е почти същото като да бифур пробишкай.

— Моля?

— Значи… Ами да еликираш всъщност е доста обикновено нещо, макар че не е особено законно. Скорбадишването е форма на еликиране, също както и манруб гаринг. Някои казват, че дори когато въздъхваме дрозически във вечерния субсис, ние всъщност еликираме. Лично аз смятам това за малко пресилено.

— Нека опитаме мушките — предложи Джаксън.

— Да, нека опитаме! — възкликна със смях Ерум. — Ако само можеше, ех! — Той бутна с лакът Джаксън в ребрата.

— Хмм, да — отвърна хладно Джаксън. — Може би все пак ще ми кажете какво точно е мушка?

— Разбира се. Само че такова нещо няма — отвърна Ерум. — Във всеки случай не се среща в единствено число. Една мушка е логическа безсмислица, не разбирате ли?

— Готов съм да ви повярвам. Но какво са мушки?

— Ами, на първо място, те са обект на еликиране. Второ, те са дървени сандали с половин размер, които се използват за стимулиране на еротичните фантазии между религиозните Кутори.

— Е, най-после май стигнахме до нещо! — възкликна Джаксън.

— Само при условие, че имате вкус към подобни неща — отвърна с презрителна студенина Ерум.

— Аз говорех за това, че най-после започнах да разбирам значението на въпроса във формуляра.

— Разбира се, извинете — каза Ерум. — Но виждате ли, там питат дали някога изобщо сте еликирали мушки форсикали. А това означава съвсем друго нещо.

— Така ли?

— Ама, разбира се! Модификацията променя цялото значение.

— Боях се, че има нещо такова — замисли се Джаксън. — Дали мога да очаквам, че ще можете да ми обясните какво означава форсикали?

— Естествено! Нашият разговор сега, с малка помощ на деме въображение, би могъл да бъде определен като форсикали насочен разговор.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату