Няма ли да си поговорим малко?

нелогични и противоречащи на цялостния дух на Хон.

Една дума се произнасяше с един звук и носеше едно значение — такова беше правилото, което бе установил преди. Но сега той откри осемнадесет важни изключения — съчетания, получени по различен начин — всяко от които чрез цял списък от променливи наставки получаваше различно значение. За Джаксън това бе доста странно. Като да бе попаднал на палмова горичка в средата на Антарктика.

Той изучи осемнадесетте изключения и се замисли за статията, която щеше да напише, когато се върне у дома.

А на следващия ден, по-мъдър и по-смел, Джаксън се насочи уверено към града.

4.

В канцеларията на Ерум той попълни държавните формуляри с лекота. На онзи първи въпрос „някога, в момента или в миналото случвало ли ви се е да еликирате мушки форсикали?“ сега той можеше да отговори с искрено „не“. Множественото число на думата мушки в първото си значение представляваше контекст на единственото число на думата „жена“. (Единственото число на мушки, използвано по подобен начин, би означавало безтелесно състояние на женственост.)

Еликация изпълняваше, разбира се, ролята на сексуално извършване, освен когато някой използва модификатора „форсикали“. В такъв случай терминът получаваше особено значение точно в този контекст, намекващ за доста сериозно полисексуално насилие.

Затова, тъй като не беше наянец, Джаксън можеше честно да напише не, тъй като никога не бе изпитвал подобни желания.

Ето колко просто бе всичко. Джаксън даже се ядоса на себе си, че не се беше сетил за това преди.

Той попълни останалите въпроси без особени трудности и подаде листа на Ерум.

— Това наистина е доста ское — каза Ерум. — А сега има само още две неща, които трябва да свършим. Първото може да стане веднага. След това аз ще уредя една кратка официална церемония за връчването на Акта за прехвърляне на собствеността, която ще бъде последвана от няколко дребни делови задачи. Всичко ще отнеме не повече от ден, след което собствеността ще бъде изцяло на ваше разположение.

— Разбира се, малкият, това е чудесно — каза Джаксън. Той не изпитваше досада от забавянето. Тъкмо напротив, бе очаквал да се бави много повече. На повечето планети местните доста бързо се досещаха какво става и трябваше да се положат сериозни усилия, за да може Земята да получи онова, което иска по законен начин.

А по въпроса защо го иска точно по този начин, това също не бе толкова трудно за досещане. Повечето земни хора бяха големи идеалисти и вярваха горещо в такива идеи като истина, справедливост, съчувствие и подобни. И не само че вярваха, ами позволяваха на тези благородни идеи да ръководят действията им с изключение само на случаите, когато това бе неудобно или неизгодно. Но дори и да се случеше да извършеха нещо подобно, те продължаваха да говорят за морал. Което означаваше, че са лицемери — термин, за който всяка раса си имаше съответния синоним.

Земляните искаха да постигнат своето, но то да бъде направено да изглежда красиво. А не винаги можеше, особено пък когато онова, което искаха бе собствеността върху нечия чужда планета. Но по един или друг начин, те обикновено го постигаха.

Повечето чужди раси разбираха, че откритото противопоставяне е невъзможно и затова предприемаха разнообразни тактики на изчакване.

Понякога те отказваха да продават или изискваха безкрайно множество формуляри или разрешения от някой местен чиновник, който постоянно отсъства. Но за всеки подобен номер, контактьорът обикновено си имаше контрамярка.

Отказват да продават собственост на расова основа ли? Законите на Земята изрично забраняват подобно нещо, а Декларацията за правата на съзнателните същества постановява, че те имат право да живеят и работят там, където желаят. Това бе свобода, заради която Терра ще се бори, ако някой я принуди.

Пречат? Земната Доктрина за частната собственост не би го позволила.

Отсъства необходимият чиновник ли? Общият закон на Земята против създаването на пречки, предизвикани от действия на отсъствие, специално забранява подобна практика. И така нататък, и така нататък. Това бе игра на воля, която Земята винаги печелеше, защото силата винаги е на страната на умните.

Но наяните дори и не се опитваха да се противопоставят. Джаксън сметна това за доста жалко поведение от тяхна страна.

Размяната на земна платина за местна валута бе извършено и Джаксън получи сумата си в новички петдесетвръсови банкноти. Ерум примигна доволно.

— А сега, господин Джаксън, можем да привършим с днешната си работа, ако вие любезно тромбрамчхуланчихирирате както обикновено — каза той.

Джаксън се обърна с ококорени очи и стиснати до побеляване устни.

— Какво казахте?

— Само ви помолих да…

— Знам какво ме помолихте! Но какво означава това?

— Ами то значи… Значи… — Ерум се усмихна извинително. — Означава точно това, което казах. Тоест… Казано етиболично…

Джаксън заговори с тих и заплашителен глас.

— Кажи ми синонима.

— Няма синоним — отвърна Ерум.

— Виж какво, приятелче, по-добре е да измислиш някой… — Ръката на Джаксън хвана Ерум за врата.

— Спрете! Чакайте! Уххх! — развика се Ерум. — Господин Джаксън, умолявам ви! Как може да има синоним, когато за изразяването на това има само една-единствена дума… Как иначе бих могъл да я кажа?

— Ти ме мотаеш! — изръмжа Джаксън. — И е по-добре да престанеш, защото ние имаме закони против съзнателното объркване и създаване на пречки и други подобни действия пред клиента. Чу ли ме?

— Чух ви — разтрепера се Ерум.

— Тогава чуй и това: престани да ме моткаш, проклетнико! Имате си чудесен обикновен аналитичен език, който се различава от останалите само по много особената си тенденция за изолиране на частите на речта. И само това е, което ви дава възможност да говорите така, че да омотавате чужденците. Ясно ли е?

— Да, да — изплака Ерум. — Но повярвайте ми, аз нямам намерение ни най-малко да ви мумнискаритирам! Никакви нонискакераки, вие наистина трябва да ми дебручили!

Джаксън сви юмрук, но успя да се удържи. Не беше много мъдро да удря чуждоземци, ако има някаква вероятност те все пак да говорят истината. Хората на Земята не биха харесали подобно държание. И можеха да му отрежат заплатата. Пък ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата убиеше Ерум, тогава можеше да си изкара и цели шест месеца затвор.

И все пак…

— Ще разбера дали не ме лъжеш! — изкрещя му Джаксън и излетя от канцеларията.

* * *

Той се разхожда почти час, смесвайки се с тълпите в централната част на Грат-ет, под сивите и миризливи Унгпердис. Никой не му обръщаше внимание. По всички външни белези, той би могъл да бъде и