Няма ли да си поговорим малко?

отговаряше на младостта му. Той грубо каза:

— Мун! Мун-мун! Мун?

Шокиращите му думи не бяха нещо необичайно за жестокостта на всяка младост, но подобни изрази не можеха да бъдат оставени неоспорвани. И почтеният първи съветник пристъпи напред, за да му даде отговор.

— Мун-мун, мун-мун — каза възрастният човек. — Мун-мун мун-мун? Мун мун-мун-мун. Мун мун мун, мун мун мун, мун мун. Мун, мун мун мун… Мун мун мун. Мун-мун? Мун мун мун мун!

Прямата му увереност достигна до дъното на сърцето на Ерум. Неволно от очите му потекоха сълзи. Забравил всякакви задръжки, той се обърна към небето, стисна юмрук и извика:

— Мун! Мун! Мун-мун!

Усмихнат нежно, възрастният съветник прошепна:

— Мун-мун-мун, мун, мун-мун.

Това, за съжаление, бе чудната и страшна истина за положението, в което се намираха. Може би все пак бе добре, че останалите не я чуха.

,

Информация за текста

© 1965 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Shall We Have a Little Talk?, 1965

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-05-X (т.3)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8967]

Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00