смущение.
— Я кажи, ако обичаш, твоят цар богат ли е? — поинтересува се Джейнис. — Защо му е притрябвало да крадеш за него?
— Ами… той е доста състоятелен монарх.
— В такъв случай защо не си плати за придобивките? — тя реши засега да се обръща към фера като към обикновен човек.
— Просто няма откъде да си ги купи.
„Това е някоя изостанала източна страна“ — реши Джейнис.
— Защо просто не си поръча да му внесат електроуредите от друга държава? Всяка фирма ще се заеме с удоволствие с тази работа, при това без проблеми.
— Страшно неудобно положение — избягна отговора гигантът и потърка единия ботуш в другия. — Жалко, че не мога да стана невидим.
— Отговаряй! — заплаши го Боб.
— Щом настоявате… Добре де, ще ви кажа. Цар Алериан живее в онова време, което вие наричате „две хиляди години преди нашата ера“.
— Тогава как…
— Ама потърпете малко! — разсърди се младият фер. — Ще ви обясня. — Той изтри потните си ръце в белия пуловер. — Както ви казах, назначиха ме за фер на Царския двор. Естествено бе да предполагам, че царят ще пожелае скъпоценни камъни или жени. И едното, и другото можех да му доставя без да се напрягам. Този раздел от магията се учи още през първия семестър. Обаче се оказа, че царят си има достатъчно скъпоценни камъни в изобилие, а жени — предостатъчно, просто не знае какво да ги прави. Един ден ми вика: „Слушай, фер, през лятото в двореца е много горещо. Измисли нещо, което да донесе прохлада в стаите ми.“ Веднага разбрах, че ме е хванал натясно. Промяната на климата се чете само на специални семинари. Явно прекалено дълго съм се мотал на пистата. Веднага взех Голямата магическа енциклопедия и прочетох статията „Климат“. Заклинанията се оказаха прекалено сложни за мен. И дума не можеше да става да потърся помощ. Все едно да призная, че съм неспособен. Но прочетох, че четиридесет века след нас съществува прибор за изкуствено управление на климата. Тогава проникнах в бъдещето по една тясна пътечка и си харесах една от вашите климатични инсталации. След това царят пожела да направя така, че любимите му ястия да не се развалят и аз се върнах за хладилника. После…
— И всичко си включил към генератора? — попита Джейнис, която се интересуваше от техническата страна на въпроса.
— Да. Може да не съм силен в заклинанията, но разбирам нещичко от техника.
— „Звучи правдоподобно“ — помисли Боб. Наистина кой преди 4000 години е можел да разхлади цял дворец, без това да влияе на останалата част от царството? Даже за всички съкровища на света няма откъде да си купиш климатична инсталация или пък хладилник, който да гарантира свежа храна и в най- горещите дни. Но една мисъл не даваше покой на Боб — що за демон е това? Не прилича на асирийски. Очевидно е, че не е египетски…
— Нещо не мога да схвана — каза Джейнис. — В миналото? Искаш да кажеш, че пътешестваш във времето?
— Точно така. В института специализирах пътешествия във времето — отговори ферът с момчешка горделива усмивка.
„Може да е демон на ацтеките — мислеше в това време Боб. — Макар че е малко вероятно…“
— Какво пък, кради и другаде — посъветва го Джейнис. — Защо не обереш големия универсален магазин в столицата на щата?
— За съжаление вашият магазин е единственият, към който води пътеката във времето — поясни ферът и вдигна вентилатора. — Честно казано, никак не обичам да крада, но ако не се издигна при цар Алериан, никога после няма да си намеря друга работа и името ми ще бъде забравено.
И той изчезна.
Половин час по-късно Боб и Джейнис седяха в едно от сепаретата на близкото денонощно заведение. Пиеха кафе и тихо разговаряха.
— Не вярвам на нито една дума! — пенеше се Джейнис, която бе възвърнала вродения си скептицизъм. — Демони! Фери! Дрън-дрън!
— Налага се да повярваш — уморено каза Боб. — Нали го видя със собствените си очи.
— Не трябва да вярваш на всичко, което виждаш — бойко отговори Джейнис. Обаче си спомни за липсващите стоки, изплъзващата им се печалба и все по-далечната сватба. — О’кей — примири се тя. — Но, миличък, какво ще правим?
— Срещу магията можем да се борим само с магия — поучително заяви Боб. — Уверен съм, че утре той пак ще се върне. Но ние ще се приготвим по-добре от днес.
— И аз така мисля — съгласи се Джейнис. — Знам откъде можем да се снабдим с уинчестър…
Боб поклати глава:
— Куршумите или ще отскочат, или ще минат през него, без да го засегнат. Добра, изпитана магия — ето какво ни трябва. Клин клин избива.
— И какво по-точно имаш предвид?
— За да сме сигурни, трябва да прибегнем до всички известни магии. Колко жалко, че не знам къде е роден. За да се получи ефект, магията трябва да е…
— Още кафе? — попита внезапно появилият се сервитьор.
Боб му хвърли виновен поглед, а Джейнис се изчерви.
— Хайде да си тръгваме — предложи тя. — Ако някой разбере за какво си приказваме, ще станем за посмешище на целия град.
На другата вечер се срещнаха в магазина. Боб бе прекарал целия ден в библиотеката, подбирайки най- успешната тактика. Плод на неговите усилия бяха двадесет и пет листа, ситно изписани от двете страни с нечетливи драсканици.
— Все пак жалко, че не се подсигуррихме и с уинчестър — каза Джейнис и взе една манивела иззад лавицата.
Ферът се появи точно в дванадесет без четвърт.
— Здравейте! — поздрави ги той. — Къде се намират електрическите камини? Царят иска нещо за зимата. Писнало му е от открити огнища. Много силно пушат.
— Изчезни в името на кръста! — тържествено започна Боб и насочи към госта дървен кръст.
— Моля да ме извините, но ферите нямат нищо общо с християнството — любезно поясни гигантът.
— Изчезни в името на Намтар и Тиамат! — продължи Боб, тъй като в неговите записки Месопотамия беше най-напред. — В името на обитателя на пустинята Шамаш, в името на Телал и Ентил…
— Аха, ето ги — промърмори ферът. — Защо винаги се забърквам в някакви неприятности? Това е електрическа камина, нали? Не е газова. Изглежда ми повредена.
— Призовавам създателя на лодките Рату — Боб напевно се прехвърли в Полинезия — и покровителя на тревите Хину.
— Камината е чисто нова! — ядоса се Джейнис. Деловите й инстинкти взеха връх и тя продължи: — Една година безусловна гаранция.
— Призовавам Небесния Вълк! — след като Полинезия не подейства, Боб отиде в Китай. — Небесния Вълк, върховното божество Шан Ди и бога на гръмотевиците Ли Кун…
— О-хо, истинска кварцова лампа — безгрижно каза ферът. — Точно това ми трябва. И вана. Нали имате вани?
— Призовавам Ваал, Буер, Форкий, Мархоций, Астарт…
— Ваните са тук, нали? — обърна се ферът към Джейнис и тя неволно кимна. — Ще взема най-голямата. Царят е доста обемист мъж.
— … Еднорога, Фетида, Асмодей и Инкуб — завърши Боб. Ферът го изгледа с уважение.
Боб гневно призова персийския повелител на света Ормузд, след това божеството на амоните Молох и това на древните филистимяни — Дагон.
— Май че повече няма да мога да взема — гласно разсъждаваше ферът.
