Боб спомена Дамбал, после се помоли на арабските богове. Изпробва фесалийската магия и заклинанията от Мала Азия. Опита се да разбуди малайските духове и идолите на ацтеките. Хвърли в боя Африка, Мадагаскар, Индия, Ирландия, Скандинавия и Япония.
— Доста внушително — призна ферът. — Но няма да доведе до нищо. — И започна да се товари с ваната, лампата и камината.
— Защо? — Боб направо се задъха от изумление. Беше останал съвсем без сили.
— На един фер действа само заклинание от неговата страна. Точно както джиновете се подчиняват само на арабски магии. Освен това не знаеш как се казвам. Уверявам те, че няма да можеш да изгониш демон, ако не му знаеш името.
— Откъде си? — попита Боб, докато бършеше потното си чело.
— А-а, не! — засмя се ферът. — Ако знаеш страната, би могъл да намериш ефикасно заклинание. А аз и без това си имам достатъчно неприятности.
— Слушай — намеси се Джейнис. — Щом царят ти е толкова богат, защо не ни плати?
— Царят никога не плаща за неща, които може да получи даром — отговори гигантът. — Затова е богат.
Боб и Джейнис го изгледаха кръвнишки. Явно сватбата им се отлагаше за неопределено време.
— Утре вечер сигурно пак ще се видим — при тези думи ферът дружелюбно им помаха и се стопи във въздуха.
— На ти сега — заяви Джейнис, след като нахалникът изчезна. — Какво ще правим? Имаш ли други блестящи идеи?
— Абсолютно никакви — отвърна Боб и тежко се отпусна на пода.
— Няма ли пак да заложим на магията? — попита Джейнис с лека ирония.
— Нищо няма да излезе — отряза Боб. — В нито една енциклопедия не открих думата „фер“ и „цар Алериан“. Сигурно са от някое място, за което не сме и чували. Например от малко индийско княжество.
— Върви ни като на удавници — оплака се Джейнис. — Но все пак трябва да предприемем нещо. Утре сигурно ще поиска грил, после касетофон.
Тя затвори очи и се зае усилено да мисли.
— Хрумна ми нещо — обяви след известно време момичето и отвори очи.
— Какво по-точно?
— На преден план трябва да стоят нашата търговия и сватбата ни. Права ли съм?
— Права си.
— Добре. Аз нямам понятие от заклинания, но от техника разбирам, и то доста. Тогава — хайде на работа!
На следващата вечер ферът ги посети един час по-рано. Все още бе облечен с белия пуловер, но беше сменил еленовите ботуши с кафеникави мокасини.
— Днес царят бърза както никога — каза той. — Новата му жена е страхотна — оказа се, че страшно обича да пере. Робите по цял ден бият дрехите в камъните.
— Ясно — произнесе Боб. — Значи му трябва пералня.
— Взимай, не се стеснявай! — предложи Джейнис.
— Това е много любезно от ваша страна — промълви ферът с признателност. Избра си пералня и каза: — Повярвайте, оценявам желанието ви да ми съдействате. Е, царицата чака — и той изчезна.
Боб предложи цигара на Джейнис. Седнаха на дивана и зачакаха. След половин час ферът се появи отново.
— Какво сте направили?
— Защо? Какво е станало? — невинно попита Джейнис.
— Пералнята! Царицата я включи, а от нея излезе облак зловонен дим. После се чу някакъв звук и машината спря.
Джейнис спокойно направи едно колелце от цигарения дим и поясни:
— В двадесети век това се нарича „машинка с фокуси“.
— С фокуси?
— С изненади. Със сюрпризи. С номера. Както и всичко останало в нашия магазин.
— Нямате право! — възкликна ферът. — Това не е честно!
— Но нали си толкова способен. Защо не я поправиш?
— Малко преувеличих — призна ферът. — Аз съм много по-добър в спорта.
Джейнис се усмихна и се прозя.
— Поправете я — замоли се младият гигант, нервно потрепвайки с крила.
— Много съжалявам, но нищо не мога да направя — каза Боб.
— Поставяте ме в ужасно положение — завайка се ферът. — Ще ме понижат в длъжност. Ще ме лишат от държавната работа.
— Ние също нямаме интерес да се разорим, нали? — попита Джейнис.
Боб поразмисли и предложи:
— Защо не кажеш на царя, че си се натъкнал на мощна антимагия. Кажи му, че ако иска да притежава тия машинки, трябва да си плати.
— Това няма да му хареса — усъмни се ферът.
— Нищо не ти пречи да опиташ.
— Добре — отговори гостът и изчезна.
— Колко можем да поискаме според теб? — наруши мълчанието Джейнис.
— Хвани му ги по стандартните търговски цени. Нали открихме магазина с намерение за честна търговия. Не сме възнамерявали да дискриминираме отделни клиенти… Все пак бих желал да знам откъде е…
— Царят е толкова богат — замечта се Джейнис. — Би било грях, ако…
— Чакай! — извика Боб. — Това не е възможно! Не може преди четири хиляди години да има хладилници!
— Какво имаш предвид?
— Това би изменило цялата история — обясни Боб. — Ако някой умник види стоките и загрее как действат? Ще се измени развитието на цивилизацията!
— Е, и? — попита практичната Джейнис.
— Ами това, че науката ще тръгне по съвсем друг път. Ще се промени настоящето!
— Искаш да кажеш, че всичко това е невъзможно?
— Да.
— Нали и аз това твърдях! — тържествено заяви Джейнис.
— Престани! — обиди се Боб. — Трябваше да се сетим по-рано. Откъдето и да произхожда този фер, непременно ще повлияе на настоящето. Нямаме право да създаваме парадокс.
— Защо? — попита Джейнис.
В този момент се появи ферът.
— Царят се съгласи — съобщи той. — Това стига ли ви за всичките неща, които взех? — и той им подаде една кесийка.
Боб изтърси съдържанието й на пода и видя две дузини големи рубини, изумруди и диаманти.
— Не можем да ги приемем — заяви той. — Нямаме право да търгуваме с теб.
— Не бъди суеверен! — извика Джейнис усещайки, че сватбата пак се отлага.
— Защо да не можете? — учуди се ферът.
— Не бива да се носят съвременни машини в миналото — поясни Боб. — Така ще се измени настоящето и тогава или светът ще се преобърне, или друга напаст ще дойде.
— О, не се безпокойте за това — опита се да възрази ферът. — Гарантирам ви, че нищо няма да се случи.
— Откъде да знам? Ами ако решиш да занесеш пералня и в Древния Рим?
— За съжаление държавата на цар Алериан е лишена от бъдеще.
