Робърт Шекли
Царска воля
След два часа седене с подгънати колене под лавицата с домакинска посуда, Боб Грейнджър почувства, че краката му се схващат. Опита се внимателно да промени позата, но стикът за голф, който лежеше в скута му, с грохот се свлече на пода.
— Шшт — прошепна Джейнис, здраво стиснала един метален прът.
— Не мисля, че пак ще дойде — каза Боб.
— Стой тихо, миличък — пак шепнешком отговори Джейнис, докато се вглеждаше напрегнато в тъмнината.
Нищо не подсказваше, че крадецът ще се появи. Но вече цяла седмица идваше тук всяка нощ и тайнствено отмъкваше генератори, хладилници и климатични инсталации. Тайнствено, защото не чупеше катинари, не режеше стъкла и не оставяше следи. По някакъв начин обаче се вмъкваше в магазина и всеки път изчезваше с нещо обемисто и скъпо.
— Едва ли ще излезе нещо от тези засади — зашепна Боб. — Не мога да си представя как човек може да изнесе на гръб генератор, тежащ няколкостотин килограма…
— Нищо, ще се справим — увери го Джейнис. Заради тази своя бойкост беше получила звание старши сержант в Женския мотопехотен батальон. — Освен това сме длъжни да го спрем — заради тези кражби все отлагаме сватбата си.
Боб кимна. С армейските си спестявания те с Джейнис откриха в родния си град универсален магазин и възнамеряваха да се оженят веднага щом съберат пари за това. Обаче ако хладилниците и климатичните инсталации продължаваха да изчезват с това темпо…
— Май чувам нещо — каза Джейнис и хвана пръта по-здраво.
Някъде в магазина се разнесе едва доловим шум. Те притаиха дъх. После се чуха приглушени стъпки. Някой ходеше по балатума.
— Щом стигне до средата на залата, включи осветлението — прошепна Джейнис.
Успяха да различат в тъмнината някакво черно петно. Боб включи лампите и се провикна:
— Не мърдай!
— Не може да бъде! — ахна Джейнис и за малко не изпусна пръта. Боб се обърна и едва си пое въздух.
Пред тях стоеше младеж, висок поне три метра. На челото му имаше малки рогца, а на гърба му трептяха крехки крила. Гостът беше облечен с шалвари от хартиена тъкан, индийско производство и бял спортен пуловер с надпис "Политехнически институт „Иблис“. Огромните му стъпала бяха скрити в износени ботуши от еленова кожа. Беше късо подстриган, с руса коса.
— Проклятие! — промърмори неканеният гост като видя Боб и Джейнис. — Знаех си аз, че трябваше да ходя на лекциите по невидимост.
Той се хвана за корема и изду бузи. Краката му веднага изчезнаха. Продължи да се напряга с всички сили, докато и коремът му изчезна. Но по-нататък работата не стана.
— Не го умея — виновно каза той и изпусна въздуха. Коремът и краката се върнаха на местата си. — Липсва ми опит. Проклятие!
— Какво търсиш тук? — запита Джейнис, заплашително изпънала пред него своите сто петдесет и няколко сантиметра.
— Какво ли? Сега ще се сетя. А, да, вентилатор! — той пресече залата и с лекота вдигна от масата един голям вентилатор.
— Я чакай малко! — извика Боб. Приближи се до гиганта, като не забравяше да държи готов стика за голф. Джейнис храбро поглеждаше иззад гърба му. — Интересно ми е къде смяташ да го носиш?
— При цар Алериан — искрено заяви гостът. — Той пожела да притежава вентилатор.
— А-а, пожела, значи! — проточи Джейнис. — Хайде, остави го обратно! — тя замахна с пръта.
— Ама аз не съм виновен — възрази младият гигант, нервно потрепвайки с криле. — Царят го пожела!
— На друг ги разправяй тия! — процеди Джейнис.
След службата в армията, където поправяше двигатели на джипове, Джейнис се намираше в отлична форма въпреки дребния си ръст. Тресна гиганта с железния прът, при което светлата й коса безпорядъчно се разпиля.
— Ох! — възкликна тя, когато прътът отскочи от главата на странното същество, като едва не я събори. В същия миг Боб замахна със стика, целейки се в ребрата на противника.
Стикът премина през гиганта, падна на пода, подскочи и замря.
— На ферите не им действа сила — извини се гигантът.
— На кого? — не разбра Боб.
— На ферите. Падаме се братовчеди на джиновете, а по женска линия сме роднини на девите. — И той тръгна към центъра на помещението с вентилатор в ръка. — А сега, с ваше разрешение…
— Това е демон?! — от удивление ченето на Джейнис увисна. Докато беше малка, родителите й не й разрешаваха да слуша приказки за призраци и демони. Джейнис израсна като твърда реалистка. Ловко поправяше всякакви механизми — това бе нейният дял в деловото партньорство. Всичко по-неестествено тя предоставяше на вниманието на Боб.
От своя страна той бе възпитан с щедри порции от Бъроуз и „Магьосникът от Оз“ и затова прие нещата съвсем нормало.
— Искате да кажете, че сте излязъл от „Хиляда и една нощ“?
— Не, бе — намръщи се неканеният гост. — Нали ви казах, че арабските джинове ми се падат братовчеди. По принцип, всички демони имат кръвна връзка, но аз конкретно съм от рода на ферите.
— Добре, да оставим родствените връзки настрана. Само че бъдете любезен да ни кажете откъде- накъде са ви притрябвали генератор, хладилник и климатична инсталация? — гласът на Боб беше изпълнен с почитание.
— С удоволствие — отвърна ферът и остави вентилатора на пода.
Зашари с ръце из стаята, намери това, което търсеше и седна във въздуха. После скръсти крака под себе си и стегна връзките на единия от ботушите.
— Преди три седмици завърших политехническия институт, носещ името на Кайл Иблис — започна да разказва ферът. — Разбира се, веднага подадох молба за назначение на държавна гражданска служба. Векове наред моите предци са били държавни чиновници, това е нещо като семейна традиция. Както винаги имаше цял куп такива молби, така че аз…
— На държавна гражданска служба? — прекъсна го Боб.
— Да. Всеки се стреми към това. Даже джинът от вълшебната лампа на Аладин беше правителствен чиновник. Обаче трябва да се минат едни специални тестове…
— Добре. Давай по-накратко, ако обичаш — помоли Боб.
— Та значи… Обаче се закълнете, че това ще си остане между нас… Получих назначението с връзки. — Гостът смутено въздъхна и бузите му станаха оранжеви. — Баща ми е член на Сатанинския Съвет и използва цялото си влияние. Назначиха ме за фер на Царския двор, бях предпочетен пред четири хиляди други фери, притежаващи научна степен. Това е голяма чест.
След кратко мълчание той пак заговори:
— Да ви призная, нямах необходимата подготвка, за да заема този пост — печално заяви той. — Ферът на Царския двор трябва да е изкусен майстор във всички области на демонологията. А ме назначиха на тази длъжност направо от института. При това бях посредствен студент. Само дето имах високо мнение за себе си и ми се струваше, че мога да се оправя с всичко.
Ферът млъкна за малко и се намести по-удобно на невидимия стол.
— Няма смисъл да ви занимавам с моите проблеми — опомни се той и скочи на пода. — Още веднъж ви моля за извинение…
И той пак посегна да вземе вентилатора от пода.
— Един момент — намеси се Джейнис. — Царят ли ти заповяда да вземеш точно нашия вентилатор?
— Отчасти, да — отговори ферът и отново доби оранжеви отенъци. Явно това беше признак на
