След това боязливо се усмихна.
— Е? — проговори Гудмън накрая. При дадените обстоятелства това начало беше твърде слабо, но имаше ефект, защото Джана се разплака.
— Ужасно съжалявам — промърмори мъжът. — Не смятахме, че ще се приберете толкова рано. Съжалявам.
Последното нещо, което Гудмън очакваше или желаеше, беше съчувствие от любовника на жена си. Без да му обръща внимание, той се обърна към плачещата Джана.
— А ти какво очакваше! — изпищя тя неочаквано. — Трябваше да го направя! Ти не ме обичаше!
— Не съм те обичал!? Как можеш да го кажеш!?
— Защо се отнасяше с мен като…
— Джана, обичах те много — увери я Гудмън тихо.
— Не е вярно! — извика тя. — Как се отнасяше с мен? Държеше ме при себе си непрекъснато, караше ме да готвя всеки ден, да се занимавам с домакинството, да седя на едно място! Марвин, започнах да чувствам как остарявам. Ден след ден едно и също, едно и също! Повечето време ти беше прекалено уморен, дори за да ме забележиш. Говореше единствено за глупавите си роботи. Това ме похабяваше, Марвин! Похабяваше ме!
Гудмън си даде сметка, че жена му е много разстроена.
— Но, Джана — каза той, — такъв е животът. Мъжът и жената живеят заедно като приятели, остаряват заедно. Не може непрекъснато да има само хубави моменти…
— Разбира се, че може! Марвин, опитай се да разбереш. Може! На Транай е така, поне за жените!
— Не е така — възрази Гудмън.
— Жените на Транай очакват да прекарат живота си в наслада и удоволствия. Това е тяхно право, точно както и мъжете имат своите права. Жената иска да излезе от стазис и да я очаква малко празненство, разходка на лунна светлина или кино. Но ти беше твърде умен, за да допуснеш това! Чувстваше се длъжен да промениш всичко! Трябваше сериозно да премисля, преди да се доверя на човек от Тера!
Любовникът въздъхна и запали цигара.
— Знам, че си чужденец и не можеш да се поправиш, Марвин, но искам да ме разбереш. Любовта не е всичко. Една жена трябва и да е практична. Както беше тръгнало, щях да стана старица, а всичките ми приятелки да са все още млади!
— Млади? — повтори Гудмън без да разбира.
— Да — кимна мъжът. — Когато са в стазис, жените не стареят.
— Но всичко това е кошмарно! Съпругата ми да е все още млада, когато аз съм старец!
— Точно тогава човек най-много цени младите жени — обади се Джана.
— Ами ти? Ти би ли оценила по същия начин стареца?
— Той все още не разбира — поклати глава мъжът.
— Марвин, опитай. Още ли не ти е ясно? През целия си живот ще имаш млада и красива жена, чието единствено желание ще е да ти достави удоволствие. Когато умреш… Не се стъписвай, скъпи, всеки умира… когато умреш, аз все още ще съм млада и по закон ще наследя всичките ти пари.
— Започвам да разбирам — каза Гудмън. — Още едно от неписаните правила на Транай. Богатата млада вдовица се наслаждава на живота си.
— Точно така. По този начин всички са доволни. Мъжът има млада жена, която вижда само тогава, когато желае. Има пълна свобода и уреден дом. Жената е спасена от сивотата на ежедневието, а когато вече има възможност да се наслаждава на живота, е добре осигурена.
— Трябваше да ми го кажеш по-рано — упрекна я Гудмън.
— Мислех, че знаеш. След като смяташе, че твоят вариант е по-добър… Сега си давам сметка, че не би разбрал, защото си така наивен… — тя се усмихна тъжно. — А и ако ти бях казала, никога нямаше да срещна Рондо.
Мъжът се поклони леко.
— Исках да оставя мостри от конфекцията на „Крия“. Можете да си представите изненадата ми, когато заварих тази красива млада жена не в стазис. Беше като сън от приказките. Човек не очаква древните легенди да се сбъднат и когато се сбъднат, няма как да не му повлияят.
— Обичаш ли го? — попита Гудмън мрачно.
— Да — отвърна Джана. — Рондо мисли за мен. Ще ме държи в стазис достатъчно дълго, за да компенсирам загубеното време. Това за него е жертва, но той е щедър и добър.
— След като е така — каза Гудмън, — в никакъв случай няма да ви преча. В края на краищата аз съм цивилизовано същество. Ще ти дам развод.
Той скръсти ръце на гърдите си и се почувства благороден, но си даде сметка, че решението му бе плод не толкова на благородство, колкото на внезапния копнеж по всичко земно.
— На Транай няма развод — каза Рондо.
— Няма ли? — Гудмън почувства по гърба си студени тръпки.
В ръката на Рондо отнякъде се появи бластер.
— Би било твърде лошо, ако хората непрекъснато сменят партньорите си, нали? Има само един начин да се промени семейното положение.
— Но това е гадно! — изръмжа Гудмън. — Надминава всякаква мярка!
— Е, жената също трябва да го желае. Между другото това е втората важна причина да я държиш в стазис. Имам ли позволението ти, скъпа?
— Прости ми, Марвин — прошепна Джана и затвори очи. — Да!
Рондо насочи бластера. Гудмън се хвърли с главата напред през най-близкия прозорец. Изстрелът просвистя над главата му.
— Хей! — извика Рондо след него. — Бъди смел, човече! Не може така! Бъди мъж!
Гудмън падна на рамо и се удари зле. Стана моментално и хукна. Вторият изстрел опърли ръката му. Успя да се скрие зад близката къща и да се спаси. После не се замисли нито за миг. Хукна колкото му държат краката към космодрума.
За щастие, един кораб тъкмо се готвеше да потегли за г’Мори. Оттам се обади на Транай да му изпратят спестяванията и си купи билет до Хагисометритея, където властите го обвиниха, че е шпионин на Динг. Обвинението не издържа в съда, защото дингците бяха амфибии — Гудмън едва не се удави, докато докаже задоволително, че може да диша само въздух.
С транспортен кораб стигна до двойната планета Мванти, покрай Севес, Огло и Ми. Оттам нае чартър до Белисморанти, където започваше влиянието на Тера. После една местна космическа линия го пренесе през Галактическия вихър и след като спря на Ойстер, Лекунг, Панканг, Инхтанг и Михтанг, стигна до Тунг-Брадар IV.
Парите му свършиха, но вече почти си бе у дома, в сравнение с космическите мащаби. Намери си работа и си осигури средства, за да стигне до Оуме и Легис II. Там го пое Дружеството за подпомагане на междузвездните пътешественици и най-накрая стигна Земята.
Установи се в Сийкърк, Ню Джърси, където човек можеше да живее в пълна безопасност, стига да плаща данъците си. Стана главен техник по роботите в Строителната корпорация и се ожени за дребничко мургаво и тихо момиче, което очевидно го обожава, макар че той рядко му позволява да напуска къщата.
Често ходи в Лунния бар на Еди със стария капитан Савидж. Пият Транайско специално и разговарят за благословената планета Транай, където бе открит Пътят и човек не е окован във вериги. Понякога Гудмън се оплаква от треска — заради нея той никога вече няма да се върне в космоса, да стигне до Транай.
През тези вечери около него винаги има възхитена публика.
Наскоро заедно с капитан Савидж организираха движение за отнемане на избирателните права на жените. Те са единствените му членове, но, както се изразява Гудмън, кой би могъл да спре един Дон Кихот?
Информация за текста
