Билет за Транай

нещо, при нас няма проблем.

— Мисля, че ще стана гражданин на Транай — каза Гудмън.

— Както решиш. Ако обаче те притеснява президентския пост, не се безпокой, ще го получиш и като гражданин на Тера. Ние не издребняваме чак толкова. Един от най-добрите ни върховни президенти беше произлязъл от гущер, симпатяга от Акварела XI.

— Какво благородно отношение!

— Да, девизът ни е: „Дай шанс на всеки.“ Що се отнася до брака ти, всеки държавен служител е упълномощен да го сключи. Върховният президент Борг ще се отзове с радост, ако желаете, още днес следобед. — Мелит намигна. — Старият коцкар обича да целува младоженките. Аз мисля, че искрено те харесва.

— Днес следобед? — попита Гудмън. — Да, бих искал да се оженя още днес следобед, стига Джана да не възрази.

— Вероятно няма — увери го Мелит. — А къде ще живеете след медения месец? В хотел няма да ви е удобно. — Замисли се и добави: — Ето какво… имам малка къща в края на града. Защо не отидете там, докато не си намерите нещо по-добро? Разбира се, ако пожелаете, можете да останете и завинаги.

— О, не — възрази Гудмън. — Прекалено щедър сте…

— Ни най-малко. Мислил ли си, че можеш да заемеш моето място? Работата ми сигурно ще ти допадне. Няма бюрокрация, намалено работно време, добра заплата… не? Искаш да станеш върховен президент, а? Е, не мога да те обвиня. — Мелит бръкна в джоба си и извади два ключа. — Този е от предната врата, а този от задната. Адресът е гравиран върху тях. Къщата е напълно обзаведена. Има и чисто нов генератор за дерсин.

— Дерсин?

— Разбира се. На Транай нито един дом не може да се смята за пълноценен, ако няма генератор на дерсин.

Гудмън се прокашля деликатно и каза:

— Исках да ви попитам… защо използвате дерсин?

— Как защо? За да държим жените си в стазис — отговори Мелит. — Мислех, че знаеш.

— Знам. Въпросът ми е защо.

— Защо? — Мелит се намръщи. Явно никога не си бе задавал този въпрос. — Защо човек прави едно или друго… Такъв е обичаят. Логично е. Защо ти е жена ти да ти бърбори на главата непрекъснато ден и нощ?

Гудмън се изчерви, защото откакто се бе запознал с Джана, си мислеше колко приятно би било да е край него непрекъснато, ден и нощ.

— Струва ми се, че не е честно спрямо жените — промърмори той.

Мелит се засмя.

— Приятелю, да не би да проповядваш доктрината за равенство между половете? Та тази теория отдавана е опровергана. Напълно. Мъжете и жените не са еднакви. Различни са, независимо какво са ти казвали на Тера. Което е добро за мъжете, не е непременно добро и за жените. Най-често е така.

— Следователно трябва да се отнасяме към тях като към низши същества — каза Гудмън и реформаторската му кръв закипя.

— Не съм казал това. Ние просто се отнасяме към тях като към различни същества, а не като към низши същества. Така или иначе, самите те не възразяват.

— Това е защото не са имали възможност да видят друго отношение към себе си. Има ли закон, който ме задължава да държа жена си в стазис?

— Разбира се, че не. Според обичая, трябва да не я държиш в стазис известно време всяка седмица. Не е честно тя да е като затворник непрекъснато.

— Естествено — каза Гудмън саркастично. — Трябва да й позволиш да живее част от времето.

— Точно така — кимна Мелит, изобщо без да долови сарказма. — Ще свикнеш.

Гудмън стана.

— Това ли е всичко?

— Да, струва ми се. Желая ти щастие.

— Благодаря — кимна Гудмън вдървено, обърна се и излезе.

Върховният президент Борг изпълни несложния ритуал по бракосъчетанието още същия следобед в Националния дом и веднага след това целуна младоженката пламенно. Церемонията беше хубава и я помрачи само един факт.

На стената в кабинета на Борг висеше карабина с телескопичен мерник и заглушител. Беше съвсем същата като тази на Мелит и не по-малко необяснима.

Президентът дръпна Гудмън настрана и го попита:

— Помисли ли си за президентския пост?

— Все още мисля. Всъщност, не искам да заемам държавен пост…

— Никой не иска.

— … но на Транай е належащо да се осъществят някои реформи. Смятам за свой дълг да ги представя на вниманието на хората.

— Точно така — кимна Борг одобрително. — От доста време не сме имали истински предприемчив върховен президент. Защо не поемеш поста още сега? След това ще имаш право да прекараш медения си месец в Националния дом при пълно уединение.

Гудмън беше изкушен. Все пак не искаше по време на медения си месец да се занимава с държавни дела, а и вече всичко беше организирано. След като Транай бе просъществувал толкова дълго в това почти утопично състояние, нямаше причина да не издържи още няколко седмици.

— Ще помисля, когато се върна.

Борг сви рамене.

— Е, ще трябва да понося товара още малко. Ето. — Той подаде на Гудмън запечатан плик.

— Какво е това?

— Обичайният съвет — отвърна Борг. — Бързай, младоженката те чака.

— Хайде, Марвин — извика Джана. — Ще закъснеем за кораба.

Гудмън изтича при нея и двамата се качиха на изпратената от космодрума лимузина.

— Желаем ви щастие! — извикаха родителите й.

— Желая ви щастие! — извика Борг.

— Желаем ви щастие! — добавиха Мелит и жена му, заедно с останалите гости.

По пътя към космодрума, Гудмън отвори плика и прочете написаното:

СЪВЕТ КЪМ МЛАДИЯ СЪПРУГ

Вие току-що сключихте брак и съвсем естествено очаквате да прекарате живота си в блаженство. Това е нормално, защото щастливият брак е в основата на доброто управление. Все пак, не е достатъчно само да го желаете. Щастливият брак не е нещо, което ни се полага по право свише. За него трябва да работим!

Не забравяйте, че жена Ви е човешко същество. Тя има неотменимо право на известна свобода, която трябва да й осигурявате. Съветваме Ви, да я извеждате от състоянието на стазис поне веднъж в седмицата. Продължителният стазис се отразява зле на чувството за ориентация и ще бъде загуба и за Вас, не само за нея.

През известни интервали — по време на отпуска или почивка например — е обичайно съпругата да се оставя извън стазис по цял ден наведнъж, дори два или три. Това няма да навреди, а новото усещане ще направи чудеса с душевното й състояние.

Спазвайте тези правила на здравия разум и ще можете да сте уверен, че бракът ви ще е щастлив.