— Какъв цвят беше маската му?
Гудмън се замисли за момент и отговори:
— Черна. Копринена.
Барманът кимна.
— Значи е бил данъчен чиновник.
— Странен начин за събиране на данъци — изсумтя Гудмън.
Барманът остави пред него чаша транайско специално.
— Опитайте се да погледнете от страната на общественото благо. Правителството трябва да разполага с някакви средства. Когато те се събират по този начин, не се налага да имаме подоходен данък, с целия нужен за него административен и законов апарат. В психологически план е много по-добре да дадеш парите бързо и безболезнено, отколкото цяла година да се тревожиш, че трябва да платиш на определена дата.
Гудмън пресуши чашата си и барманът му наля още.
— Смятах, че тукашното общество се основава на свободната воля и индивидуалната инициатива.
— Така е — кимна барманът. — В такъв случай и правителството, колкото и малки да са функциите му, също има право на свободна воля, нали?
Гудмън не беше в състояние да схване последното, така че допи второто питие мълчаливо.
— Може ли още едно? — попита той. — Ще ви ги платя веднага, щом мога.
— Разбира се — отговори барманът и този път наля две чаши — и за себе си.
— Попитахте ме какъв цвят беше маската му — каза Гудмън. — Защо? Какви други има?
— Черния цвят е на правителствените хора. Гражданите носят бели маски.
— Искате да кажете, че всеки има право да върши обири?
— Разбира се. По този начин преразпределяме богатството. Собствеността се изравнява без намесата на правителството, без данъци, изцяло въз основа на индивидуалната инициатива. — Барманът поклати глава. — Системата функционира успешно. Грабежите са могъщ инструмент.
— Сигурно е така — съгласи се Гудмън и допи третото питие. — Значи, ако съм ви разбрал правилно, всеки може да вземе бластер, да си сложи маска и да тръгне да прави обири?
— Точно така. В известни граници, разбира се.
Гудмън изсумтя.
— Ако е така, аз също мога да го правя. Ще ми дадете ли назаем една маска и оръжие?
Барманът бръкна под плота.
— Но държа да ми ги върнете. Семейна реликва са.
— Непременно ще ви ги върна — обеща Гудмън. — Когато свърша, ще ви платя и питиетата.
Мушна бластера в колана си, сложи си маската и излезе на улицата. Ако така се живееше на Транай, трябваше да се приспособи. Ще го ограбват, така ли? Той щеше да си го върне с лихвите!
Намери тъмен уличен ъгъл и се скри в сянката. След малко чу стъпки, надникна и видя едър, добре облечен транаец да бърза надолу по тротоара. Гудмън изскочи пред него и изръмжа:
— Чакай малко, приятел.
Транаецът спря и се вгледа в бластера му.
— Хъм. Използвате Дрог 3 с широка цев, а? Доста стар модел. Харесва ли ви?
— Добър е — отговори Гудмън. — Дайте ми…
— Но спусъкът действа бавно. Лично аз препоръчвам марка „Милз сливън“. Всъщност, аз съм търговски представител на фирмата Сливън Армз. Мога да ви осигуря много добро оръжие с отстъпка от…
— Дайте ми парите си — изръмжа Гудмън.
Транаецът се усмихна.
— Основната слабост на този модел е, че не стреля, ако не е вдигнат предпазителя. — Мъжът посегна и изби оръжието от ръката на Гудмън. — Видяхте ли? Нищо не можете да направите с него.
И се отдалечи.
Гудмън вдигна бластера, намери предпазителя, освободи го и хукна след транаеца.
— Горе ръцете! — Започваше да го обзема отчаяние.
— Не, не добри човече — каза онзи, без дори да се обърне. — Имаш право само на един опит. Не бива да нарушаваш неписания закон, нали?
Гудмън го проследи с поглед, докато се скри зад ъгъла. Провери бластера още веднъж, за да е сигурен, че е вдигнал предпазителя и отново зачака.
След около час пак чу стъпки. Този път щеше да вземе парите и нищо нямаше да го спре.
— Добре, приятел — извика той, — горе ръцете!
Жертвата се оказа нисък мъж с вехти работнически дрехи. Той впери поглед в цевта на оръжието.
— Не стреляйте, господине — примоли се транаецът.
Това вече беше друго. Гудмън изпита дълбоко удовлетворение.
— Не мърдай — каза той. — Предпазителят е вдигнат.
— Виждам — отвърна онзи и присви очи. — Внимавайте с това нещо, господине. Няма да помръдна и косъм, уверявам ви!
— Точно така. Дай ми парите си!
— Пари?
— Да, пари. И по-бързо.
— Нямам никакви пари — проскимтя мъжът. — Аз съм беден, господине. Живея в нищета.
— На Транай няма нищета.
— Зная. Но човек може дотолкова да се доближи до нея, че да не може да види разликата. Пуснете ме да си вървя, господине.
— Защо не проявиш инициатива? — попита Гудмън. — Не можеш ли да излезеш на улицата да ограбваш както всеки друг?
— Просто нямам шанс. Най-напред дъщеря ми хвана магарешка кашлица и по цяла нощ трябва да стоя при нея. После се развали генераторът за дерсин и жена ми взе да ми опява по цял ден. Мисля, че във всеки дом трябва да има резервен генератор! Докато чаках да го поправят, жена ми реши да разчисти и е мушнала бластера ми някъде, така че никой не може да го намери. Канех се да отида при един приятел, за да взема неговия, но…
— Достатъчно — прекъсна го Гудмън. — Това е обир. Дай ми портфейла си.
Човекът подсмъркна жално и му подаде протрито портмоне. Вътре имаше едно дигло — еквивалента на земния долар.
— Само това ми е, но можете да го вземете. Знам какво е да стоиш цяла нощ на някой ъгъл…
— Няма да го взема — каза Гудмън и му върна портмонето.
— Благодаря, господине!
Гудмън не отговори, обърна се и се отдалечи. Върна се в бара „Кити Кат“ и подаде на бармана бластера и маската. Когато му разказа какво се бе случило, барманът се разсмя.
— Нямал пари, а? Това е най-старият трик. Всички носят по едно такова портмоне, а понякога по две и по три. Претърси ли го?
— Не — призна Гудмън.
— Ама че си ливада!
— Така е. Слушай, наистина ще ти платя питиетата веднага щом спечеля малко пари.
— Добре, добре. Сега си иди у дома и поспи. Доста неща преживя тази нощ.
Гудмън бе съгласен. Върна се в хотела капнал от умора и заспа в мига, в който помириса възглавницата.
Започна да ходи на работа в завода за роботи на Абаг и мъжки да се бори с проблема за разподобряването на автоматите. Изобретателността му скоро се прояви дори и при тази нечовешка задача.
Зае се да разработи нова пластмаса за капака на робота. Беше на основата на силикон и напомняше едно вещество, появило се на Земята преди време. Тя се оказа достатъчно издръжлива и твърда, но в
