Гудмън скъса листа на малки парченца, които пусна на пода на лимузината. Реформаторският му дух вече бе напълно разбуден. Още от самото начало си даваше сметка, че всичко на Транай е прекалено хубаво, за да е истина. Все някой трябваше да плаща за съвършенството. Оказваше се, че това са жените.
Беше открил първия сериозен недостатък в рая.
— Какво беше това, скъпи? — попита Джана, когато видя какво направи с листа.
— Един много глупав съвет — отвърна Гудмън. — Мислила ли си някога сериозно за брачните обичаи на тази планета?
— Не съм. Има ли някакви проблеми с тях?
— Те са порочни, дълбоко порочни. На жената тук се гледа като на играчка, която мъжът прибира в шкафа, след като свърши играта си. Не разбираш ли това?
— Не съм мислила по въпроса.
— Е, сега можеш да се замислиш, защото ще бъдат въведени някои промени и те ще започнат от нашия дом.
— Постъпи както смяташ, че е най-добре, скъпи — отвърна Джана и стисна ръката му. Той я целуна.
След малко лимузината пристигна на космодрума и се качиха на кораба.
Меденият им месец на Доу беше като кратко пребиваване в безупречен рай. Чудесата на малкия спътник на Транай бяха създадени за влюбените и само за тях. Тук не можеше да дойде бизнесмен, за да си почине, по пътеките не бродеха настървени за женска плът ергени. Уморените, разочарованите, похотливите — всички те трябваше да търсят ловни полета другаде. На Доу допускаха само двойки, влюбени и щастливи — никакви други хора.
За Гудмън не беше трудно да оцени този обичай по достойнство.
На малката луна имаше ливади с висока трева, гъсти зелени гори за разходки, прохладни черни езера и назъбени планини, които просто молеха да ги изкачиш. Влюбените непрекъснато се губеха в горите за тяхно най-голямо задоволство, макар че никой не можеше да се загуби напълно — цялата луна се обикаляше за един ден. Благодарение на слабата гравитация, никой не се давеше в езерата, а падането от някой планински връх предизвикваше страх, но бе напълно безопасно.
На няколко стратегически места имаше малки хотели, с полутъмни барчета, в които работеха дружелюбни белокоси бармани. Имаше и мрачни пещери (не много дълбоки), в които блещукаше вечен лед. В малките рекички плуваха големи фосфоресциращи риби със светещи очи.
Правителственият брачен комитет бе сметнал, че всичко това е достатъчно и не си бе направил труда да построи игрища за голф, плувни басейни, писти за конни надбягвания и други такива.
Членовете му бяха единодушни, че щом една брачна двойка започне да мисли за неща от този род, меденият й месец е свършил.
Гудмън и жена му прекараха на Доу една вълшебна седмица, след което се върнаха на Транай.
Веднага щом пренесе младата си жена през прага на новия дом, Гудмън изключи генератора за дерсин.
— Скъпа — каза той, — досега спазвах обичаите на Транай дори и когато ми се струваха нелепи. Има едно нещо обаче, с което няма да се съобразя. На Тера създадох „Комитет за равни трудови права на жените“. На Тера се отнасяхме към жените като към равни, като към приятели и партньори в приключенията и живота.
— Каква странна идея — каза Джана и хубавото й лице помръкна.
— Помисли за това — настоя Гудмън. — Животът ни ще е много по-приятен така, отколкото ако те натикам в затвора на дерсина. Не си ли съгласна?
— Ти знаеш много повече от мен, скъпи. Пътувал си по цялата Галактика, а аз — никъде. След като казваш, че така е по-добре, значи е по-добре.
Без никакво съмнение, помисли си той, тя е най-съвършената от всички жени.
Отново тръгна на работа в завода за роботи на Абаг и скоро се зае с нов амбициозен проект за разподобряване на продукцията. Този път му бе хрумнала блестящата идея да направи ставите на робота скърцащи и стържещи. Шумът щеше да повдигне стойността на машината като дразнител, като с това унищожаването му щеше да носи по-голямо удоволствие и следователно да е по-ценно от психологическа гледна точка. Господин Абаг изпадна във възторг от идеята, повиши му заплата още повече и му заръча да подготви разподобряването за производство колкото е възможно по-рано.
Първоначално Гудмън смяташе само да премахне някои от каналите за смазване, но скоро откри, че триенето ще износи важните части на машините прекалено бързо. Естествено, това не го удовлетворяваше.
Започна да проектира вградено устройство за скърцане. Целта беше то да звучи напълно естествено и въпреки това да не износва частите. Трябваше да е евтино и малко, защото вътрешността на робота вече бе препълнена с разподобрения.
Но Гудмън не беше доволен, защото му се струваше, че скърцането е неестествено. По-голямо устройство не би могло да се вгради, а и разходите за него щяха да са твърде големи. Започна да работи до късно вечер, отслабна, стана раздразнителен.
Джана беше добра, достойна съпруга. Винаги му сервираше навреме, вечер намираше окуражителна дума за него, изслушваше съчувствено проблемите му. През деня следеше как домашните роботи почистват къщата, което отнемаше около час, после четеше книги, печеше пай, плетеше и унищожаваше роботи.
Гудмън се безпокоеше, защото жена му ликвидираше по три-четири седмично, но все пак всеки трябваше да се занимава с нещо, а той можеше да си го позволи, защото купуваше машините с отстъпка.
Когато бе стигнал до пълна безизходица, един друг проектант, Дат Херго, излезе с много ценна идея — създаде устройство, което позволяваше роботът да влиза в стаята наклонен под ъгъл от десет градуса. (Според специалистите от отдел Маркетинг, това бе най-дразнещият ъгъл.) И нещо повече — съвсем непредсказуемо роботът залиташе като пиян. Разбира се, никога не изпускаше нищо, но човек имаше чувството, че ще го направи всеки момент.
Естествено, това бе окачествено като голям напредък в разподобрителното машиностроене. Гудмън установи, че може да вгради скърцащото си устройство в механизма на Херго и името му започна да се споменава в специализираните издания наред с неговото.
Новото поколение роботи на завода предизвика сензация.
По това време Гудмън реши да си вземе отпуск от завода и да приеме президентския пост. Чувстваше, че го дължи на хората. Ако изобретателността на човека от Тера можеше да усъвършенства разподобряването, то би трябвало да е в състояние да усъвършенства и подобряването. Транай беше почти утопия. С негова помощ планетата би могла да постигне пълното съвършенство.
Отиде в кабинета на Мелит, за да поговорят по тези въпроси.
— Мисля, че винаги има място за промени — отбеляза Мелит замислено. Министърът седеше край прозореца и наблюдаваше минувачите долу. — Разбира се, сегашната ни система функционира от доста време и съвсем нелошо. Не знам какво можеш да подобриш. Например нямаме престъпност.
— Защото е узаконена — възрази Гудмън. — Това е отбягване на проблема, а не решение.
— Ние не гледаме така на нещата. Няма бедност…
— Защото всички крадат. Няма проблеми и с възрастните хора, защото правителството ги превръща в просяци. Истината е, че могат да се променят много неща.
— Може би си прав — кимна Мелит. — Аз обаче смятам, че… — Той млъкна неочаквано, спусна се към пушката на стената и бързо я откачи. — Ето го!
Гудмън погледна през прозореца. Минаваше някакъв мъж, който по нищо не се отличаваше от всеки друг. Чу се приглушен звук, мъжът се олюля и падна на тротоара.
