по-кротката любов по-дълго трае.
А, ето я и нея! Как танцуващ
е ходът й, като че ли не стъпва
по камъка! Да, влюбените могат
да яздят върху нишките въздушни,
лениво носени от синевата
на лятото! О, суета сърдечна,
как лека си и как недълговечна!
ЖУЛИЕТА
Добра ви вечер, мой духовни отче!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Ромео за нас двама, дъще моя,
ще ти благодари.
ЖУЛИЕТА
Тогаз и нему
ще кажа „добър вечер“, да не би
да бъде в много благодарността му.
РОМЕО
О, Жулиета, ако твойта радост
прелива като моята и имаш
дар повече от мен да я опишеш,
то подслади с дъх нежен този въздух
и разкажи със говора си пеещ
за туй неописуемо блаженство,
което аз от теб и ти от мене
изпитваме сега един до друг!
ЖУЛИЕТА
Едно богато чувство се гордее
със свойта същност и не чувства нужда
от никакви слова. Бедняк е, който
знай бройката на своето богатство.
А моята любов е толкоз много,
че аз не бих могла да преброя
дори и половината от нея!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Вървете с мен, вървете с мен, за Бога!
Да ви оставя тук сами не мога.
Като ви гледам, нужно е по-бърже
светата наша църква да ви свърже!
Трето действие
Първа сцена
БЕНВОЛИО
Меркуцио, да си вървим оттук!
Горещо е. Гъмжи от Капулети.
Ако се срещнем, ще избухне свада —
във тази жега лесно ври кръвта!
МЕРКУЦИО
Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!
БЕНВОЛИО
Кой, аз ли ти приличам на такъв?
МЕРКУЦИО
Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.
БЕНВОЛИО
Друго да има?
МЕРКУЦИО
Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!
