РОМЕО
Туй черно утро черни дни чертай.
Начало то е на печален край.
БЕНВОЛИО
Тибалт се връща!
РОМЕО
С тържествуващ вид,
а там Меркуцио лежи убит!
Върви си в небесата, кротък нрав!
Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…
Тибалт, вземи си думата „подлец“,
с която ме нарече преди малко!
Душата на Меркуцио витае
все още над главите ни; тя чака,
за да пътува заедно със твойта!
Ти или аз! Един от нас ще трябва
да тръгне с него!
ТИБАЛТ
Ти си му приятел —
ти ще вървиш!
РОМЕО
Това ще каже кой!
БЕНВОЛИО
Ромео, идат хора! Той е мъртъв!
Не стой като вкопан! Ако те хванат,
присъдата на княза ще е смърт!
Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!
РОМЕО
О, аз съм шут в ръцете на Съдбата!
БЕНВОЛИО
Все още тук? Ще бягаш или не?
ГРАЖДАНИ
Къде е този, който е убил
Меркуцио? Тибалт? Къде е той?
БЕНВОЛИО
Пред вас. Това е вашият Тибалт!
ГРАЖДАНИН
Задържам ви във името на княза!
Ще отговаряте за тази кръв!
КНЯЗЪТ
Отново свада? Кой е почнал пръв?
БЕНВОЛИО
Аз мога да разкажа, княже мой,
злочестия развой на този бой.
Пред вас е тоз, от чийто бяс загина
Меркуцио, добрият ви роднина,
Тибалт на име. Него пък, уви,
във равен бой Ромео умъртви.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Тибалт! Тибалт! Мой племеннико скъп!
Съпруже! Братов синко! Черна скръб!
О, княже справедлив, пред твоя съд
за тази кръв кръв трябва да внесат
Монтеките! О, племеннико мой!
КНЯЗЪТ
Бенволио, свидетелствувай: кой
разпали тази кървава кавга?
БЕНВОЛИО
Тибалт, мъртвешки сън заспал сега.
Ръката на Ромео го срази,
но преди туй устата на Ромео
не малко стори, за да му припомни
нищожността на пламналата свада
и вашето високо недоволство
от тези сблъсквания. Всичко туй,
