БЕНВОЛИО
Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!
МЕРКУЦИО
И кому би завещал безценната си глупост?
БЕНВОЛИО
Залагам главата си, Капулетите идат!
МЕРКУЦИО
Залагам краката си, не мърдам оттук!
ТИБАЛТ
Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…
Здравейте, господа! Две думи само.
МЕРКУЦИО
Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!
ТИБАЛТ
Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!
МЕРКУЦИО
Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?
ТИБАЛТ
Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…
МЕРКУЦИО
Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!
БЕНВОЛИО
Прекъсвайте таз свада сред площада!
Или да идем настрана, или
да се разделяме! Очи ни гледат!
МЕРКУЦИО
Очи защо са — нека гледат! Ха!
За чуждо удоволствие не мърдам!
ТИБАЛТ
Пътувай! Ей го моето момче!
МЕРКУЦИО
Момче ще ти е той, щом облече
ливреята ти! Виж, ако ти трябва
да те изпрати в рая, честна дума,
той ще ти каже, че е твой слуга!
ТИБАЛТ
Ромео, обичта, която чувствам,
като те видя, не допуска друго
название за теб освен „подлец“!
РОМЕО
Тибалт, причината, която имам,
да те обичам, усмирява в мен
гнева, уместен при такава дума.
Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!
ТИБАЛТ
Обидата не се измива с думи!
Хлапе, обръщай се и шпага вън!
РОМЕО
Тибалт, не помня да съм те обидил.
Към теб, кълна се, ме изпълва обич,
в която ти едва ли ще повярваш,
преди да чуеш нейната причина.
Затуй те моля, драги Капулети —
чието име не ценя по-ниско
от туй на моя род, — не се гневи!
МЕРКУЦИО
О, срамно, подло, хрисимо покорство!
Едно „стокато“ ще го изличи!
Страшилище за мишките, насам!
Кураж, Тибалт!
ТИБАЛТ
Какво от мене искаш?
МЕРКУЦИО
