ДОЙКАТА
Хубаво! Отивам!
ЖУЛИЕТА
Проклета врачка! Дяволица гнъсна!
Кое е по греховно: че ме кара
да изменя на брачната си клетва
или че хули моя мъж с езика,
със който го разхвалваше преди?
Ще ме съветва! Отсега нататък
далеч от мен! Отивам при отеца.
Без цяр ако се върна и оттам,
да си отида от света ще знам!
Четвърто действие
Първа сцена
БРАТ ЛОРЕНЦО
В четвъртък? Много скоро, господине!
ПАРИС
Тъй иска тъстът ми, а аз не ща
на бързането му да преча с бавност.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Но казвате, че вам не е известно
какво тя мисли. Туй не е добро.
ПАРИС
Тя тъй без мярка плаче за Тибалт,
че нямах как за обич да продумам.
Венера, отче, мъчно се усмихва
в почернен дом. Но нейният баща,
боейки се, че младата й скръб
добива застрашителни размери,
разумно пожела да спре потопа
на сълзите й, който се надига
в самотността и може би ще спадне
в задружния съпружески живот.
Сега узнахте, отче, защо трябва
да ускорите нашата венчавка.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Бих искал да не зная защо трябва
да я забавя!… Ето я и нея!
ПАРИС
Добрутро, моя прелестна невясто!
ЖУЛИЕТА
Такава ще ви бъда пред олтара.
ПАРИС
В четвъртък и това ще стане, драга!
ЖУЛИЕТА
Ако е писано.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Виж, туй е вярно!
ПАРИС
На изповед ли идеш при отеца?
ЖУЛИЕТА
Не искайте да ви се изповядвам!
ПАРИС
Признай пред него, че обичаш мен!
ЖУЛИЕТА
Отдавна знае той кого обичам.
ПАРИС
Щастливецът съм аз, нали е тъй?
ЖУЛИЕТА
Ако е тъй, добре е да го чуе
