отецът не пред вашето лице.
ПАРИС
Но твоето лице повяхва в сълзи!
ЖУЛИЕТА
Сълзите няма да му навредят —
то никога не е било красиво.
ПАРИС
С тез думи ти обиждаш го по-тежко
отколкото уврежда го плачът ти!
ЖУЛИЕТА
Обида няма в истината, графе,
и аз си му я казвам във лицето.
ПАРИС
Но то след малко няма да е твое!
ЖУЛИЕТА
То и сега не ми принадлежи!…
Свободен ли сте вече, благи отче,
или да дойда пак подир вечерня?
БРАТ ЛОРЕНЦО
Свободен съм, умислена ми дъще.
Ще извинявате, любезни графе!…
ПАРИС
Опазил Бог, да ви попреча с нещо
на святата беседа! Жулиета,
в четвъртък сутринта ще ви разбудя.
От мен вземете таз целувка свята!
ЖУЛИЕТА
Ах, бързо, отче, затвори вратата
и тук ела, да плачеш с мен, нещастна,
без помощ, без надежда, без утеха!
БРАТ ЛОРЕНЦО
О, Жулиета, зная твойта мъка.
И моята глава не я побира!
Узнах, че твоят татко е решил
да те венчае с графа във четвъртък!
ЖУЛИЕТА
Не казвай, че го знаеш, щом не знаеш
да кажеш как да го предотвратя!
Ако във твоя разум няма помощ,
кажи, че в мойта твърдост има разум,
и аз ще си помогна с този нож!
Бог двете ни сърца във обич сплете,
ти в брачна връзка свърза ни ръцете;
и знай, пресвети отче, че преди
ръката ми нов подпис да постави,
преди сърцето ми да се отметне,
туй тук предателството им ще спре.
Затуй от своя многодетен опит
дири съвет, че инак между мен
и невъзможното тоз хладен съдник
без бавене ще разреши въпроса,
от който твойта възраст и изкуство
не са могли да ми посочат изход.
Не се бави! Жадувам да изчезна,
щом ползата от теб е безполезна!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Не бързай, дъще! Виждам лъч надежда,
но нейният успех е свързан с план
отчаян като случая, от който
той сам е излаз: щом намериш сили
да се убиеш, за да не приемеш
венчилото с граф Парис, вероятно
ще имаш смелостта да се подложиш
на нещо друго, близко до смъртта.
Готова ли си? Ако да, кажи ми,
и мисля, че ще имам лек за теб.
ЖУЛИЕТА
О, заповядай ми, и аз ще скоча
от най-висока кула; изпрати ме
в свърталището на крадци среднощни;
мушни ме във гнездо на пепелянки;
с верига прикови ме към стръвница;
спусни ме в костница, догоре пълна
с пищяли и със черепи беззъби,
или във пресен гроб, под общ саван
с покойника; да, всички тез неща —
които нявга, само споменати,
са ме изпълвали със страх — сега,
кажи ми само, и ще ги извърша
без колебание, за да остана
съпруга на любимия си мъж!
