заловят, че търгува със отрова
във Мантуа, наказват го със смърт!
РОМЕО
Тъй беден и окаян, а все пак
не ти се мре, а? Виж се, жалък просяк,
по бузите ти глад е издълбан,
в очите ти оскъдица се гърчи,
презрение привежда ти плещите —
светът ти е враждебен и законът,
от него писан, ти е също враг.
Богат да си той право не ти дава
ти наруши го с ей това тогава!
АПТЕКАРЯТ
Не волята ми, а гладът отстъпва.
РОМЕО
И аз на него плащам, не на нея.
АПТЕКАРЯТ
Капни това в каквато искаш течност,
изпий го и дори да имаш сила
за двайсетина, ще се видиш мъртъв!
РОМЕО
А ето и за теб. Това е злато —
отрова за човешките души,
която върши повече убийства
на този скапан от поквара свят,
отколкото сместа, която ти
не бива да продаваш! Аз на теб
продадох ти отрова, а не ти —
на мене, драги!… Сбогом! И дано
се поохраниш!… А пък ти до гроба
на Жулиета ще ме придружиш —
със тебе там, спасителен балсам,
да изцеря бедата си ще знам!
Втора сцена
БРАТ ДЖОВАНИ
Хей, брате францисканецо, къде си?
БРАТ ЛОРЕНЦО
Познах те по гласа ти, брат Джовани!
Добре дошъл от Мантуа! Разправяй!
Ромео какво каза? Или носиш
писмо от него? Давай го тогаз!
БРАТ ДЖОВАНИ
Отидох да потърся един брат
от ордена ни, за да тръгнем, мислех,
със него. Ала той понеже ходи
по болните в града, така се случи,
че дето го намерих, нея къща,
видя се подозрителна за чума
на стражите по здравето и нас
ни запечатаха и аз не тръгнах
за Мантуа.
БРАТ ЛОРЕНЦО
И по кого изпрати
писмото ми?
БРАТ ДЖОВАНИ
По никого! На, ей го!
Аз молих, но не се намери никой
да ти го върне, всичките защото
ги беше страх от болест.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Зла съдба!
Кълна се в босоногия ни орден,
писмото беше извънредно важно!
От този пропуск могат да последват
нещастия! Върви и донеси ми
един железен лом!
БРАТ ДЖОВАНИ
Веднага, братко!
