РОМЕО
Презряна паст, погълнала без жал
най-сладостното късче на света,
аз гнилата ти челюст ще разчекна
и с още плът ще те натъпча силом!
ПАРИС
Това е наглият Монтеки, който
уби Тибалт и със това докара
смъртта на моята невеста! Ей го,
сега дошъл е, за да поругае
телата им за своя скверна цел!
Но аз ще го изоблича и хвана!…
Кощунството си прекрати веднага,
изгнанико! Тъй значи, твойта мъст
преследва свойте жертви и във гроба?
Задържам те! Готви се да умреш!
РОМЕО
Готов съм вече и затуй съм тук.
Младежо смел, недей да предизвикваш
отчаяния! Бягай! Остави ме!
Побой се от безброй мъртъвци
наоколо ни! Моля ти се, момко,
не ме вбесявай и недей въвлича
нов грях върху главата ми! Върви си!
Аз повече от себе си те любя,
щом себе си — не тебе — ще погубя!
Върви си и повтаряй всеки ден,
че бил си от безумец пощаден!
ПАРИС
Не ща да слушам твоите молби!
Задържам те като престъпник! Стой!
РОМЕО
Тогава защитавай се, хлапе!
ПАЖЪТ
Сражават се! Ще викна караула!
ПАРИС
Умирам! Имай милост, положи ме
във гробницата, редом с Жулиета!
РОМЕО
Ще го направя. Но да видя кой е.
Меркуциовият роднина, Парис?
Какво ми беше казал Балтазар,
когато яздехме, а аз във свойто
объркване дори не го дочух?
Че Парис трябвало да се венчае
за Жулиета? Тъй ли ми го каза
или сънувал съм? Или сега
въобразявам си, че съм го чул,
понеже бедният я спомена?
Подай ръка, ти, вписан редом с мене
във страницата черна на съдбата!
О, аз ще те положа в дивна крипта!
Каква ти крипта! Във прозирен купол,
защото Жулиета спи под него
и нейното присъствие излъчва
сияния такива, че превръща
и гроба мрачен в празничен чертог!
Мъртвецо, спи, от друг мъртвец погребан!
Говорят, че умиращите често
изпитвали необяснима радост.
Болногледачите наричат туй
„предсмъртна мълния“. Но не, това е
не мълния, а радостна заря!
О, моя обич! О, любима моя!
