видях насън, че моят господар
се сби със някого пред тоя вход
и го уби.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Ромео? Боже мой!
Какви са тез петна по стъпалата
на този мавзолей? И тези шпаги,
обагрени от кръв, тъй не на място
в туй място, отредено на мира?
Ромео! Блед! А този? Парис! В кърви!
О, небеса, каква прокоба черна
виновна е за тази двойна гибел?
Девойката помръдна!
ЖУЛИЕТА
О, благи отче! Де е моят мъж?
Аз спомням си где трябваше да бъда.
И ето ме. Ала Ромео где е?
БРАТ ЛОРЕНЦО
Ела! Дочувам шум! Ела, девойко!
Вън, вън от туй гнездо на смърт, зараза
и неестествен сън! По-висша власт,
която ний не можем да оспорим,
разбърка замислите ни! Ела!
Съпругът ти почива бездиханен
до твойта гръд. И Парис е мъртвец.
Ела, ела! Ще ти намеря място
в обител на смирени монахини!
Недей разпитва! Стражата е близко!
Ела! Жулиета! Трябва да вървим!
ЖУЛИЕТА
Върви самичък! Аз оставам тук!
Какво е туй в ръката му? Отрова?
Защо избърза с нея, мой любими?
Какъв си лош — изпил до капка всичко!
А аз какво да правя? Ще целуна
тез твои устни — капчица отрова
по тях ще има! Те ще ме приспят
със своята целувка!
Още топли!
НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА
Води, момче! Къде са?
ЖУЛИЕТА
Пристигат вече. Трябва да побързам!
Благословен кинжал!
Влез леко тука,
във ножницата си, и дай ми смърт!
ПАЖЪТ
Тук беше! Дето факлата гори!
НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА
Таз локва е от кръв! Да се претърси
веднага гробището! Който бъде
открит във него, да се задържи!
Ужасно зрелище! Трупът на графа!
Жулиета — още топла и кървяща,
убита току-що, макар да беше
