БРАТ ЛОРЕНЦО
Във гробницата й ще ида сам.
Остават й три часа сън най-много.
Ще ме кори навярно, че не съм
извикал милия й. Ала нищо!
Отново ще му пиша, а пък нея
ще скрия тук при мен за някой ден.
Горката — живо тяло в гроб студен!
Трета сцена
ПАРИС
Дай факела, момче, и остави ме!
Не, тъй ще ме съгледат. Загаси го
и се просни под оня кипарис
с ухо, опряно о земята. Тука
тя куха е — копана и дълбана
за хиляди гробове, — тъй че ти
ще чуеш отдалече да кънти
кракът на идещия; и тогава
свирни с уста да ме предупредиш!
Подай цветята! Хайде! Изпълнявай!
ПАЖЪТ
Самичък сред гробовете и в мрак!
Ужасно ме е страх, но няма как!
ПАРИС
Невясто моя, цвят прекрасен, който
в предсватбен ден от вихър бе убит,
цветя и сълзи ръся върху твойто
легло от мрамор с навес от гранит.
На нощ със теб не се нарадвах аз —
сега ще те оплаквам в нощен час!
Чий крак проклет ми пречи да излея
в последен обред свойта скръб по нея?
И с факла? Загърни ме, тъмнина!
РОМЕО
Дай кирката и лоста! Туй писмо
връчи го на баща ми утре рано!
Подай ми факлата и запомни:
каквото и да видиш или чуеш,
стой настрани, недей да ми се пречкаш!
Ще вляза в таз обител на смъртта
не само за да зърна във лицето
покойната, но още за да смъкна
от мъртвия й пръст един особен
безценен пръстен, който ми е нужен
за спомен скъп! Така че — да те няма!
И хубаво си знай — ако се върнеш
от любопитство, за да проследиш
какво ще правя, аз ще те накъсам
на късчета и с тях ще утоля
таз пръст, все още алчуща за мърша!
Подбудите ми и часът среднощен
ме правят по-свиреп и кръвожаден
от гладен тигър и от бясна буря!
БАЛТАЗАР
Отивам си веднага, господарю!
РОМЕО
И тъй ще ми докажеш свойта дружба.
Дръж туй от мен! Бъди щастлив! Пътувай!
БАЛТАЗАР
Все пак ще се укрия недалеч.
Съмнява ме със своя вид и реч.
